Решение № 76 от 08.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№13409/11.11.2025 г. от И. Я. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ***, действащ чрез пълномощника си адв. А. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. ***, против Решение №565 от 31.10.2025г. на РС-Дупница, постановено по гр.д. №35/2025 г.

Въззивникът обжалва решението изцяло, като релевира доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Последните свързва с неизготвянето на доклад по делото, респ. неразпределяне на доказателствената тежест между страните, разглеждането на непредявен иск /по чл.31 от ЗЗД/, както и посочването, че искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД е предявен като алтернативен, а не евентуален.

Неправилността на обжалваното решение се свързва и с неговата необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон.

Последното произтичало от неправилната оценка на събраните в производството доказателства и субсидирането им към относимите към спора правни норми. Направен е обстоен анализ на относимите в производството факти и на ангажираните 1 доказателства, в частност на събраните пред първонистанционния съд свидетелски показания, като е изведен обобщаващия извод, че неправилно ДнРС е приел за недоказан иска с правно основание чл. 40 ЗЗД. При произнасяне по така предявения иск неправилно районният съд бил приел, че въззивникът – ищец в първоинстанционнното прозиводство, следвало да доказва здравословното състояние на представляваните по разпоредителната сделка негови възходящи – баба и дядо.

Акцентирано е, че по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че представителят и лицето, с което той договаря, са се споразумели във вреда на представляваните. В тази насока се е позовал на постановките на ТР №5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №5/2014 г., постановено на 12.12.2016 г., където детайлно са посочени различните проявни форми на увреждането на интересите на представлявания.

Изложено е, че по делото безспорно се доказало, че процесният договор за продажба от 11.09.2019 г. бил сключен при неизгодни за представляваните условия, тъй като продажната цена на имотите била в пъти по-ниска от средната пазарна цена на аналогични имоти – по договора била платена обща цена за имотите в размер на 4 108.00 лева, при реално дължима цена от близо 80 000 лева. Това обстоятелство, според въззивника, именно доказвало първият обективен елемент от фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД, а именно увреждането на интересите. Относно вторият елемент – споразумяването във вреда на представляваните, е посочено, че такова винаги е налице при очевидна нееквивалентност на престациите – в този смисъл е цитирано Решение №65 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр.д.№639/2016 г. на ГК. Следвало да се обърне внимание на факта, че според върховните съдии, нямало значение дали пълномощното е било общо или е имало клауза „да продава на цена, каквато намери за добре“. Такава клауза имало именно в пълномощното от 27.08.2019 г., което според въззивника не следвало да се приобщава към доказателствата по делото, поради несвоевременното му представяне по делото, но дори и да се кредитирало от съда, безспорно сочело на недобросъвестност при представителя и купувача, доколкото били баща и син. Всичко изложено водело до обобщаващия извод, че чичото на въззивника е действал във вреда на представляваните – баба и дядо на въззивника.

На самостоятелно основание е акцентирано и на обстоятелството, че обсъденото от районният съд значение на пълномощното не касаело спора по чл.40 от ЗЗД, а касаело спор по чл.31 от ЗЗД, какъвто обаче не бил предявен. Недобросъвестност по иск по чл. 40 ЗЗД винаги била налице, когато представителят и купувача са близки роднини, в който случай винаги се презюмирало знание за увреждането. Цитирана е практика на ВКС, където е прието, че намерението за увреждане на пълномощника и третото лице следва да бъде доказано, като преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства събрани по конкретното дело. При всички 2 положения съвкупната преценка на доказателствата следвало да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.

При евентуално отхвърляне от страна на въззвиния съд на иска с правно основание чл.40 ЗЗД, е заявено искане за разглеждане на евентуално предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Относно последния неправилно било прието на районния съд, че ищецът следвало да доказва плащане по сделката. Посочено е, че в частта на нотариалния акт, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, договора имал характера на частен свидетелстващ документ за знание и материализирал удостоверителното изявление на своя издател за даден факт плащането на цената. Поради това съгласно практиката на ВК /решение № 403/10.01.2012г. по гр. дело № 1543/20 г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове/, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. В конкретния случай обаче, такова изявление липсвало в нотариалният акт, поради което следвало да се приеме за доказано, че продажната цена изобщо не е платена. В представеното по делото пълномощно също липсвали изявления на упълномощителите, че са получили парите предварително от внука си или от сина си, както не било и волеизявено, че упълномощеното лице имало право да получава пари от сделките. На последно място, за доказване на този иск следвало да се обсъдят и показанията на свидетеля Б., която споделила, че бабата и дядото на ищеца, не са споделяли да са продали каквито и да е имоти на внука си, нито пък да са получили някакви пари за тези имоти.

Всичко посочено, според въззивника, доказвало, че продажната цена на имотите не била платена на неговите бабата и дядо, поради което следвало да се приеме, че са налице предпоставките за разваляне на договора от 11.09.2019г., а искът по чл.87, ал.З ЗЗД е основателен.

С оглед на всичко гореизложено се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на главния иск по чл.40 ЗЗД, а при евентуално негово отхвърляне, да бъде уважен иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

При евентуално оспорване от страна на ответника К. Г. Б., че Г. Б., действащ като пълномощник на М. и К. Б., е негов баща, се заявява доказателствено искане ответника да бъде задължен да представи акт за раждане или да бъде издадено на въвзивника съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова от Столична община, доказващо родствените връзки между Г. К. Б., ЕГН ********** и К. Г. Б., ЕГН **********.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 3 въззиваемата страна – К. Г. Б. и Р. К. Б., чрез пълномощника адв. С. В., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложено е, че въззивната жалба е бланкетна, като в нея не са посочени какви конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон са извършени от решаващия съд. Твърди се, че по делото било изяснено, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, че ответниците Б.и, са получили собствеността върху процесния имот въз основа на нотариален акт № 160, том Ш, per. № 3978, дело № 507 от 11.09.2019 год. Продажбата била извършена по изрично желание на собствениците К. и М. Б., баба и дядо на ищеца и единия ответник, видно от пълномощното, с което са упълномощили техния син Г. Б. да продаде процесния имот на каквато цена намери за добре на техния внук К. Г. Б.. Пълномощното било заверено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗННД на 27.08.2019 год. от Д.К., секретар на община Сапарева баня, със заверка на подписите, peг. № 386, и с нотариална заверка на съдържанието на пълномощното, peг. № 387, в съответствие с волята на посочените упълномощители. Ето защо обжалваното решение се приема за правилно и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си, а представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна, като поддържа депозирания отговор.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от И. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ***, срещу К. Г. Б., ЕГН ********** и Р. К. Б., ЕГН ***, двамата с адрес: гр. София, ул. ***.

В исковата молба е било посочено, че на 11.09.2019 г. К. Е. Б. и М. В. Б. /баба и дядо на ищеца/продали на ответника и техен внук К. Б., към този момент в брак с ответницата Р. Б., чрез пълномщинка си Г. К. Б., и баща на приобретателя, процените имоти: позелен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда сидентификатор ***. За това бил съставен Нотариален акт № 160, том III, рег. № 3978, дело № 507, по описа на нотариус ст. С., с район на действие района на ДРС, вписан в НК под № 293.

Поддържано е било от ищеца, че баща му – Я. К. Б., е починал на 27.02.2019 г., баба му – М. В. Б. е починала на 03.02.2020 г., а дядо му – К. Е. Б. е починал на 23.12.2023 г.

Наследници на починалите му баба и дядо били неговият чичо Г. К. Б., който би следвало да притежава 1/2 идеална част от гореописаните имоти и ищецът, в качеството му на наследник на починалия си баща – Я. К. Б., който също би следвало 4 да притежава 1/2 идеална част от процесните имоти.

Наведени са били доводи, че ищецът работил няколко години в САЩ, като се прибрал при смъртта на баща си, а след това и окончателно в средата на септември 2019 г. До смъртта на баба си и дядо си многократно ги е посещавал в тяхната къща, като в последствие разбрал, че процесните поземлени имоти са продадени на чичо му /ответникът по делото/, макар никога да не било ставало въпрос за това, нито че дядо му и баба му са получили някакви пари за тези имоти.

След смъртта на дядото на ищеца – на 23.12.2023 г. ищецът очаквал, че ще има среща с чичо си, за да се разберат по какъв начин ще разпределят останалите им в наследство имоти, но тази среща така и не се е провела като посоченото обстоятелство се възприело от ищеца като подозрение за извършена нередност. Ето защо в началото на м. август 2024 г. извършил справка в имотния регистър и с изненада установил, че както процесните имоти, така и други поземлени имоти са прехвърлени от дядото и бабата на чичо му /ответник по настоящото дело/ и на неговия син. След като ищецът се снабдил с преписи от нотариалните актове разбрал, че всички сделки с имотите на дядо му и баба му са станали в един ден – 11.09.2019 г., като чичо му действал като пълномощник на своите родители и продал на сина си процесните имоти за сумата от 4108 лв. Твърди се, че продажната цена била идентична с данъчната оценка на процесните имоти.

Във връзка с пълномощното, което послужило за сключването на процесните сделки, ищецът заявява, че за него било напълно неясно как това пълномощно е заверено от секретаря на община Сапарева баня при условие, че баба му е била с много тежка деменция и не разпознавала никого.

При тези доводи се твърди, че процесната сделка е недействителна на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял, които в случая е неговият син, са се споразумели във вреда на представлявания, в случая във вреда на бабата и дядото на ищеца.