Решение № 215 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.ев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела М. при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600324 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда №277 от 20.11.2024г. по НОХД №313/2023год. по описа на Районен съд Варна- 32 състав, с която подсъдимите Ц. Р. С. и Н. Т. С. са признати за виновни в това, че:

- Ц. Р. С. , с ЕГН ********** **************, неосъждан, затова, че на 09.02.2019 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Н. Т. С., принудил Г. С. К. да извърши нещо противно на волята му - да състави и подпише документи, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари по главата и тялото на К., както и заплашване - заканил се, че ще вкара К. в мазето и ще го остави да умре там като мръсно куче, поради което и на осн. чл. 143 ал.1 , вр. чл. 54 , ал. 1, от НК му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

-Н. Т. С.- с ЕГН ********** роден на 20.01.1978 г. в гр. Варна, с постоянен адрес: ********, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, затова, че на 09.02.2019 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Ц. Р. С. принудил Г. С. К. да извърши нещо противно на волята му - да състави и подпише документи, като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари по главата и тялото на К., както и заплашване - заканил се, че ще вкара К. в мазето и ще го остави да умре там като мръсно куче, поради което и на осн. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 54 , ал. 1, от НК м у е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ 1

МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата си съдът е осъдил подсъдимите Ц. Р. С. и Н. Т. С. да заплатят на гражданския ищец Г. С. К. сумата в размер на 5000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието -12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата си също така съдът е осъдил подсъдимите да заплатят сторените в производството разноски.

В жалбата на подсъдимия С. се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателствата, като се моли въззивния съд да отмени така постановената присъда и да бъде постановена нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, мотивите на съда са общи и абстрактни, доказателствата събрани по делото са ценени едностранчиво и пристрастно, материалния закон е приложен неправилно, както и наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се още, че гражданският иск е неправилно уважен.

В жалбата на подс.С. се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като подсъдимия следва да бъде признат за невиновен по така предявеното му обвинението. Навеждат се твърдения, че доказателствата събрани по делото са тълкувани превратно от съдебния състав, поради което и е стигнал до неправилни изводи относно виновността на С.. Излагат се подробни доводи защо подсъдимия не е осъществил вмененото му престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Навеждат се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, които сами по себе си водят до извод за отмяна на постановения съдебен акт. Излага се и , че липсва основание за уважаване на предявения граждански иск. В заключение се моли за отмяна на постановената присъда и оправдаване на подс.С..

В съдебно заседание подсъдимите се явяват, като се представляват съответно от адв.Ст.И. и адв.К., които от своя страна поддържат депозираните жалби, както и излагат допълнителни аргументи в защита на подсъдимите.

Молят същите да бъдат оправдани.

Гражданският ищец и частен обвинител чрез адв.С. моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила.

За Варненски окръжна прокуратура прокурор Х. излага, че първоинстанционния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което и моли да бъде оставен в сила.

В последна дума подсъдимите молят да бъдат оправдани, като твърдят, че не са извършили престъпление.

С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е прел за установено следното:

2

В периода от 01.06.2015 г. до 06.02.2019 г. подс. С. бил управител на „Мега груп и сие"ЕООД със седалище и адрес на управление г********, в което дружество свид. М. М. изпълнявала функциите на длъжност продавачконсултант в периода от 05.03.2015г. до 01.12.2015 г.. Едноличен собственик на капитала на „Мега груп и сие"ЕООД, считано от 01.06.2015г. до 06.02.2019 г. било юридическото лице "Стор Мениджмънт" ООД с управител - Б. Т. Б.С.а.

В периода от 01.12.2015 г. до 31.01.2018 г. свид. М. била назначена на длъжност продавач-консултант в „Хайдари Пропърти Мениджмънт" ООД с управител подс. С., считано от 01.12.2015 г. до 31.01.2018г., като осъществявала трудовите функции на длъжност „отчетник счетоводство", въз основа на трудов договор, сключен с „М Маркет България"ЕООД, с едноличен собственик на капитала от 11.06.2016 г. до 04.01.2017 г. -"Амстердам 1" ООД, а впоследствие с правоприемник - „Ван Дам 1" ООД. Съдружници в юридическото лице „Ван Дам 1" ООД, считано от били двамата подсъдими, като поде. С. осъществявал функциите на управител на същото от 28.09.2015 г. до 30.10.2019 г., а подс. С. имал това качество от 30.10.2019 г. до 23.01.2020 г.

Съдружник в юридическото лице „Амстердам 1"ООД в периода от 28.09.2015 г. до 30.10.2019 г. бил и свид. А. С. А..

В периода от 01.10.2018 г. до 05.09.2019 г. подс. Н. С. и свид. М. били съдружници в юридическото лице „Ват Солшънс"ЕООД , където М. осъществявала и функциите на управител, а в един момент качеството на управител имал подс. Н. С..

Считано от 15.03.2019 г. подс. С. и свид. М. били включени в Съвета на директорите на „Север Холдинг"АД с ЕИК 104075827.

На 22.12.2017 г. свид. Г. С. бил назначен на длъжност „продавачконсултант" въз основа на трудов договор с „Мега груп и сие"ЕООД с работно място - магазин за хранителни стоки - „М Маркет България", находящ се на *******.

Св.Г. С. К. осъществявал трудовите си функции само нощна смяна, като съгласно утвърдения график за работа в обекта, работел две поредни нощни смени, следвани от два почивни дни. Във връзка с изпълнение на задълженията си и получаване на работното си възнаграждение св.К. комуникирал с подс. С. и подс. С., които възприемал като свои „шефове", както и с управителя на магазина - неустановено лице, известно по делото като „Силвена". Ръководни и контролни функции в посочения обект извършвали пряко двамата подсъдими и свид. М. М., като подс.С. бил ангажиран с осигуряване на зареждането на обекта със стока, подс. С. - с отчитане на оборота в магазина, а св.М. - с комуникацията с доставчиците, заприходяването на стоката и с ревизиите в обекта. Магазинът бил оборудван с камера за видеонаблюдение, в обхвата на която се намирала касата на обекта.

Периодично свид. М. преглеждала записите и при установени съмнения за злоупотреба, осъществена от персонала, уведомявала за констатациите си двамата подсъдими.

Работниците, изпълняващи трудовите си функции в обекта, получавали месечното си възнаграждение на два пъти - с аванс и заплата, като в средата 3 на текущия месеца взимали аванса, а към края на месеца получавали остатъка от заплатата си. Практиката била парите да се получават в брой, от касата на обекта, като от дневните отчети се извеждала съответната сума. На касовия бон за извеждане на сумата се изписвали датата, името на работника, сумата, която е изведена и предназначението й - за аванс или заплата, като касовият бон се оставял към отчета. По посочения начин получавал възнаграждението си и св.К., като обичайно предварително уведомявал подс. С. или управителя на обекта, а понякога ги информирал и след приключване на смяната му, в която е извел сумата за заплата си от касата.

Свид. К. бил с влошено здравословно състояние и въз основа на освидетелстване от ТЕЛК била установена 50% трайно намалена работоспособност на същия. С Експертно решение № ******* г. на ТЕЛК, издадено от УМБАЛ „Св. Марина - Варна"ЕАД, св.К. бил преосвидетелстван, както следва: с оценка на работоспособността - 50%; срок на определения процент - 3 години; с водеща диагноза - други видове стенокардия.

В периода от сключване на трудовия договор с „Мега груп и сие" ЕООД до края на 2018г. св.К. получавал своевременно месечното си възнаграждение в размер на 600 лева, за извършваната от него трудова дейност в търговския обект. През мес. януари св.2019 г. К. бил информиран от доставчици, зареждащи обекта, че фирмата, стопанисваща магазина има финансови затруднения. Същевременно му направило впечатление, че се бави изплащането на трудовите възнаграждения. Поради изложеното на 05.02.2019 г. той подал молба за прекратяване на трудовия си договор с едномесечно предизвестие. Междувременно поради общо заболяване в началото на мес. февруари 2019 г. му бил издаден болничен лист и му бил предписан домашен режим за лечение.

Предвид забавеното изплащане на дължимото му възнаграждение К. изпитвал недостиг на парични средства и поради необходимостта да заплати дължими суми за битови услуги, вечерта на 08.02.2019г. пострадалият посетил търговския обект на *******, в който нощна бил смяна застъпил неговият колега - свид. Д. Т.. След като научил от Т., че е взел заплатата си за мес. януари 2019 г., К. помолил колегата си да му изведе от касата 250 лв., каквато сума св.К. имал да получава като остатък от трудовото си възнаграждение за м. януари 2019 г. Действайки с убеждението, че пострадалият е уведомил съответното лице с ръководни функции, св.Т. извел от касата исканата от св.К. сума и му я предал, а последният се подписал, съгласно утвърдената практика, върху касовия бон, който останал в обекта за прилагане към отчета на смяната.

Междувременно в посочения период, при преглед на записи от наблюдателните камери в процесния обект, свид. М. установила съмнително поведение на св.К., свързано с изтриване на маркирани стоки при извършване на продажби на клиенти и прибиране на парична сума, получена от клиент при осъществено от последния плащане на стоки, за което поведение на св.К. уведомила подсъдимите.

Подсъдимите прегледали записите и у тях се формирало убеждението, че св.К. присвоява противозаконно суми от оборота на магазина по време на изпълнение на трудовите си функции, като решили да се саморазправят с него 4 по този повод.

След като на 09.02.2019 г. подсъдимите били информирани, че без да уведоми някой от тях или управителя на обекта, К. е взел заплатата си от касата на същия, те уведомили свид. Т. за необходимостта той и К. да посетят ползван от тях офис, находящ се на у*********, за да проведат разговор с двамата по повод нерегламентираното изплащане на заплатата на св.К.. Св.Т. позвънил на колегата си и го уведомил за проведения разговор с подсъдимите, като в тази връзка се уговорили в същия ден, около 17.00 часа да се срещнат и да отидат заедно до адреса на офиса.

В периода между 17.00 ч. и 17.30 ч. Т. и К. отишли на адреса, на който се намирал офиса, ползван от двамата подсъдими, а именно на у*********.

Малко по-късно на място дошли подсъдимите С. и С. и поканили в офиса К., а на С. указали да изчака отпред. Офисът се намирал на приземен етаж в сградата на адреса, като в основното помещение били разположени маса със столове, бюро с компютър и монитор и малък диван. Подсъдимите и св.К. седнали на столовете около масата, като К. заявил, че колегата му няма вина за получената от него сума, представляваща остатък от заплатата му за мес. януари 2019 г., а С. и С. му отговорили, че случаят с взетата от касата заплата е „най-малкия проблем". Междувременно на място пристигнала и свид. М., която била извикана от подсъдимите С. и С., за да предяви записите от камерите, доколкото същата ползвала парола за компютъра в офиса, осигуряващ достъп до съответния сървър. След идването на М., св.К. бил поканен от подсъдимите да изгледа записите от видеонаблюдението в обекта.