Решение № 100 от 31.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Плевен, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430103936 по описа за 2023 година

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от *** гр.Плевен, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК ***********, против Л. Т. В. с ЕГН ********** от гр.Плевен с правно основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът твърди, че депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – гр.Плевен срещу ответника, за което било образувано ч.гр.д. №***/2023г. и била издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищцовото дружество е предявило исковата молба в указания от съда срок. Ищецът твърди, че предоставял на ответницата в качеството на потребител по смисъла на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, услуги на обект с адрес гр.Плевен, ул.***, за които са издадени фактури в периода **.**.****г. – **.**.****г. за посочения адрес.

Твърди, че за посочения адрес ответникът има открита партида в регистрите на *** Плевен с ИТН **********, абонатен номер ******. Твърди, че между оператора от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4 и от Общите условия на *** Плевен. Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и 3 Наредбата, получаването на *** услуги се осъществява при публични общи условия, предложени от *** оператора и одобрени от собственика на *** системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на 1 концесионен договор. Твърди, че Общите условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен или местен ежедневник. Твърди, че в срок до 30 дни след влизането им сила потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат във *** оператора различни условия. Твърди, че предложените различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия, *** операторът е длъжен да водоснабди и отведе и пречисти отпадъчните води, а потребителят е длъжен да на заплати на *** услугите в установения между страните срок и размер. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на *** услуги, но потребителят не е заплатил дължимата сума. Твърди, че направил опит да уведоми абонатът по реда на чл.67 ОУ с Покана за доброволно плащане. Адресът бил посетен от служители на ищцовото дружество на **.**.****г. и **.**.****г за връчване на покана за доброволно плащане, но при двете посещения на адреса не бил открит никой. За посещенията бил изготвян протокол, екземпляр от който бил лепен на вратата и и пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп. Твърди, че след неплащане в указания срок, със заповед да управителя било разпоредено прекъсване на водоснабдяването, но поради неосигурен достъп на служителите до измервателното тяло, водоснабдяването не било прекъснато.

Твърди, че поради неплащане на издадени фактури, било образувано ч.гр.д., по което била издадена заповед за изпълнение. По заповедта претендираната сума е сбор от посочените фактури. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 238,97 лева главница за ползвани но незаплатени *** услуги и сумата от 51,15 лева лихва за забава върху неплатените фактури от датата на дължимостта на всяка фактура – първата от **.**.****г. до **.**.****г., ведно със законната лихва от **.**.****г. до окончателното изплащане.

В едномесечния срок ответницата чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител и поддържа исковата молба. Представя писмени бележки.

Видно от исковата молба, ответник по делото е Л. Т. А., като неправилно в регистрите на ищцовото дружество е записана с имената Л. Т.

В.. По отношение на фамилното име, съдът приема, че настъпили промени в гражданското състояние на ответницата, довели до и промяна във фамилното име. По отношение на собственото име, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2023г., в справката от НБД лицето е вписано със собствено име Л., а не Л.. Така е вписана както в заповедта за изпълнение, така и в исковата молба, което не опорочава производството. Длъжникът е идентифициран достатъчно точно с посочен ЕГН и съдът приема, че посоченото в заявлението име Л.

2 вместо Л. не води до недопустимост исковата молба.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на **.**.****г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Л. Т. В. за следните суми – сумата 238,97 лв., представляваща главница за периода **.**.****г – **.**.****г., сумата 51,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото 25,00 лв. внесена държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***/**.**.****г., връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на **.**.****г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда. Искът е предявен в законоустановения срок – на **.**.****г., поради което съдът го приема за допустим.

Ищецът представя 13 бр. фактури, от които се установява, че на името на Л. Т. В. по партида № **********, за водоснабден имот, находящ се в гр.Плевен ул.***, за периода **.**.****г. – **.**.****г. има начислена сума за изразходена вода, на обща стойност 238,97 лв.

Установява се от представената справка от Агенция по вписвания, че ответницата е придобила имота с договор за покупко-продажба на **.**.****г.

Видно от приложеното копие на нотариален акт №*** том VI рег.

№**** дело №***/2022г. на нотариус П.Ц. с № *** на НК, на ***г. ответницата Л. Т. А. е дарила на дъщеря си свой собствен недвижим имот с идентификатор ***.***.***.*.*, находящ се в *** с площ 50,66 кв.м., заедно с маза №3 с площ от 3,96 кв.м, който апартамент се състои от една спалня, дневна с бокс, баня с тоалетна.

С оглед на така представените доказателства за собственост, съдът приема от фактическа страна, че за периода **.**.****г – ***г. ответницата е била собственик на процесния недвижим имот.

От правна страна съдът приема следното : В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за 3 доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава, като ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на доставената питейна и отведена канална вода за посочения период.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2 „а“, от ДР на закона, потребители на *** услуги това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят услуги, а съгласно §1, т.2 „б“, от ДР на закона – това са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Според чл.3, ал.1 т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на *** са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; Т.е. потребител, по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота. Не е спорно, че като част от етажната собственост, процесният имот е бил водоснабден чрез присъединяването му към водоснабдителната и канализационна мрежа, с оглед на което съдът приема, че ответникът е потребител а *** услуги в процесния имот и между него и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги при публично известни общи условия. Видно е, че Общите условия са публикувани съгласно изискванията на закона в централен ежедневник, като съгласно чл.8 ал.1 и 3 от Наредба № 4, влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите на *** се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните 4 водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл.32, ал.1 от публично известните Общи условия на *** - Плевен, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на ползваната питейна вода е регламентирано в раздел II Отчитане количествата на питейна вода в Общите условия. Видно от представените по делото фактури и справка, по девет фактури е извършван реален отчет на консумирана вода, а четири броя фактури са издадени по самоотчет. Самоотчетът е извършен съобразно издадената заповед на управителя на „***“ ЕООД Плевен ***/***г. с оглед въведените противоепидемични мерки в работните помещения, в т.10 на която заповед отчитането на водомерите на потребителите да се извършва със самоотчет на обявените от дружеството телефони или чрез предоставяне на данните чрез бележки на вратите или на видно място във входовете на жилищните блокове. След реален отчет и самоотчет, дружеството е изготвило представените с исковата молба 13 броя фактури.

С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период по партидата, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител/собственик, да заплати извършената *** услуга.

Следва да се отбележи също, че последните четири отчета са реални, т.е. показанията на водомерите са отчетени с реално посочени цифри, което от своя страна доказва, че отчетеното количество вода е действително консумирано. Представените от ищеца 13 бр. фактури касаят вземане в общ размер на 238,97 лв., което ответникът следва да заплати като единствен собственик.

За тази сума предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

В чл.33, ал.2 на ОУ на *** – Плевен е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа. В случая дължимата лихва за забава върху посочената главница за периода **.**.****г. – **.**.****г. се равнява на 51,15 лв. Основателен се явява и втория иск, който има акцесорен характер.