Присъда № 4 от 26.02.2025, Районен съд - Сливница

Мотиви към присъда по НОХД № 636/2023 г. по описа на РС – Сливница Районна прокуратура – Костинброд е внесла за разглеждане в Районен съд – Сливница обвинителен акт, с който на подсъдимия Ф.Х. /F.K./, роден на * г. в провинция Л., общ. К., ИР А., А.ски гражданин, справка в системата „Афис” № CCLIT00067201, регистриран в системата „Евродак” под № BD124486C0, с постоянен адрес: провинция .Л., общ. К.м, ИР А., образование – начално, безработен, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение, за това, че на 23.11.2015 г., около 22.50 часа, в землището на село К., общ. Д., Софийска област, на около 300 (триста) метра източно от 310 ГП и на около 350 /триста и петдесет/ метра североизточно от 311 ГП, е направил опит да излезе през границата на страната – от Република България в Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини – намеса на граничните власти, престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК.

На основание чл. 269, ал. 3 НПК, делото се разгледа в отсъствието на подсъдимия, тъй като същият не е намерен на посочения адрес за призоваване, като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, като не е установено и местоживеене в чужбина.

В дадения ход по същество прокурор К. поддържа обвинението и го намира за безспорно доказано, като моли подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание на основание чл. 54 НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и „глоба“, при съобразяване разпоредбата на чл. 279 НК, действала към момента на извършване на деянието. Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото са налице предпоставките за това, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Служебния защитник на подсъдимия – адв. А.А., моли съда да оправдае подзащитния й, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства не се установяват по несъмнен начин обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. В случай че съдът постанови осъдителна присъда, моли наказанието да бъде определено в минимален размер, като съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, обстоятелството, че същият е чужд гражданин и е напуснал страната си поради извършващите се там военни действия и наличие на реална опасност за живота му, а също и дългия период на провеждане на наказателното производство. Моли съдът да отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като приспадне и времето на задържане.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ф.Х. /F.K./, е роден на * г. в провинция Л., общ. К., ИР А., А.ски гражданин, справка в системата „Афис” № CCLIT00067201, регистриран в системата „Евродак” под № BD124486C0, с постоянен адрес: провинция .Л., общ. К.м, ИР А., образование – начално, безработен, неженен, неосъждан.

Към 23.11.2015 г. свидетелят Б.В.Б. бил на длъжност старши полицай в РДГП Д., като за времето от 19.00 часа на 23.11.2015 г. до 08.00 часа на 24.11.2015 г, бил назначен в гранично-полицейски наряд „Секрет“ заедно с колегата си – свидетелят Б.И.В., младши инспектор при РДГП Д.. Нарядът бил разстанован в района на 310 гранична пирамида (ГП), намираща се в землището на с. К., общ. Д..

Около 22.50 часа на 23.11.2015 г. свидетелите чули шумове от гласове на хора, които приближават към тях, в посока линията на държавната граница. Сред тях бил и подсъдимият Х., който заедно с групата от хора се движел към линията на държавната граница.

1

Подсъдимият не притежавал покана от ДАБ-МС за получаване на регистрационна карта за бежанец и не бил регистриран в системите „ЕВРОДАК“ и „АФИС‘ до този момент.

Свидетелите, които използвали уреди за нощно виждане, тъй като било тъмно, незабавно предприели заградителни мероприятия с цел предотвратяване възможността на лицата да преминат през държавната граница към която се били насочили, като вследствие на същите, на 300 метра източно от 310 ГП и на 350 североизточно от 311 ГП, задържали общо 17 лица чужди граждани, отговарящи на профила „нелегален емигрант“, по техни данни от А., сред който бил и подсъдимият Ф.Х., който бил задържан със Заповед за задържане на лице № УРИ 4078зз-2918/23.11.2015 г.

След задържането си лицата, вкл. и подсъдимият Х., били съпроводени до РДГП – Д., където на последния била извършена регистрация в системата „АФИС“ – справка CCLIT00067201, и системата „Евродак” под № BD124486C0.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона, ведно със схема на мястото на задържане, справка АИС „БДС“, справка АФИС CCLIT00067201, заповед за задържане на лице, справка CAFIS за „ЕВРОДАК“ регистрация – карта № BD124486C0, писмо рег. № 536400-66938/15.11.2023 г. на Дирекция „Миграция“, писмо рег.

№ SIP-11577/26.10.2023 г. на НСлС, писмо рег. № И-13215 от 08.11.2023 г. на ГД „ИН“, писмо рег. № 328200-22841/14.11.2023 г., писмо рег. № ЦУ-08-615-18/27.10.2023 г. на ДАБ при МС, писмо рег. № А-16930/11.12.2023 г. на ДМОС, писмо рег. № В-11261 от 15.05.2024 г. на ДМОС, писмо рег. № И-18359#2/07.01.2025 г. на ГД „ИН“, писмо рег. № SIP-12208/2024 г./31.12.2024 г. на НСлС и справка за съдимост; гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.В.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, на л. 11 от ДП), и Б.И.В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показания на свидетеля, дадени на досъдебното производство, на л. 14 от ДП).

Описаният доказателствен материал е последователен и почти изцяло безпротиворечиво, поради което по аргумент от противното (per argumentum a contrario) от разпоредбата чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК не се налага излагането на подробни съображения защо една част от доказателствения материал се приема, а друга част се отхвърля.

Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че свидетелият В., който възпроизведе разказа си пред съда беше последователни в думите си и разкри по един логичен и безпротиворечив начин събитията, довели до образуването на това наказателно производство. С изключение на детайлите, които е нормално да не си спомнят с оглед на изминалия период от време от есента на 2015 г. до разпитите му пред съда, свидетелят не възпроизведе противоречия за важните факти. Поради липсата на конкретен спомен относно имената на подсъдимия, показанията на свидетеля В., дадени в хода на ДП, находящи се на л. 14 от ДП, бяха прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, предвид невъзможността да бъде взето съгласието на подсъдимия, с оглед провеждането на производството в негово отсъствие по реда на чл. 269 НПК. Показанията на този свидетел, дадени пред съда и тези, дадени на ДП, не са противоречиви, като показанията от ДП единствено допълват тези, дадени пред съда, и е обяснимо, предвид изминалия период от време, че свидетелят няма конкретен спомени за името на лицето и други неспецифични детайли около задържането на подсъдимия. Нещо повече, показанията на този свидетел са и в пълно съответствие с показанията на св. Борисов, дадени в хода на ДП, прочетени от съда на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, предвид липсата на спомени у свидетеля за конкретния случай. С оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е разбираемо, че разпитаният свидетел описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешката перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от 2 обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може да ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане – след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит, е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени и/или да са неточни в сравнение с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори – възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото.

Пример за изложеното и за разликата във възприятията и способността да се възпроизвеждат възприетите факти е свидетелят Борисов, който, за разлика от свидетеля В., нямаше спомени за случая, но това е напълно обяснимо, тъй като към 2015 г., а и през годините след това случаите на задържани емигранти бяха ежедневие.

Времето и мястото на осъществяване на деянието се установяват по категоричен начин именно посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставени и с писмените доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона, ведно със схема на мястото на задържане.

Авторството на деянието е установено от преки доказателства, чиито източник са показанията на свидетели-очевидци, а именно показанията на свид. В. и тези на свид.

Борисов (макар и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК), независимо, че свидетелят В. не сочи поименно подсъдимия като участник в заловената при описаните обстоятелства група лица. Авторството се установява и при съпоставянето на тези показания с писмените доказателства – обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона, ведно със схема на мястото на задържане, справка АИС „БДС“, справка АФИС CCLIT00067201, заповед за задържане на лице, справка CAFIS за „ЕВРОДАК“ регистрация – карта № BD124486C0. Лисата на спомен у свид. В. относно името на лицето е напълно обяснима, тъй като всички заловени лица са били напълно непознати за свидетеля и достоверността на неговите показания не може да бъде поставена под съмнение поради това, че не може да опише по физически белези и да посочи поименно всички тези 17 лица. Този факт не внася никакви съмнения в изводите относно авторството на деянието на подсъдимия, доколкото самоличността на заловените лица, измежду които безспорно е бил и подсъдимият, е установена непосредствено след залавянето им и привеждането им вкупом в сградата на РДГП – Д., след проведена беседа с тях и регистрирането им по надлежния ред, в случай че до този момент не са били регистрирани, какъвто именно е бил случаят с подсъдимия. В тази връзка напълно неоснователни са доводите на защитата за недоказаност на авторството на подсъдимия на деянието.

Посредством справката за съдимост на подс. Х. се установява, че същият не е осъждан.

Относими към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване са и останалите находящи се по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, и доколкото са еднопосочни и кореспондиращи помежду си, не намира за необходимо да ги подлага на по-подробно обсъждане и анализ.

От правна страна:

При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът прие от правна страна, че подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно деяние с квалификация по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК.