Решение № 2148 от 16.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 501/2024
- Вид
- Решение № 2148
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 ал. 2 · Закон за измерванията
- чл. 28 · Закон за измерванията
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 79, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2148 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110200501 по описа за 2024 година Производството е по реда на 58д - чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на Н. Л. Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5123035, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Н. Л. Н. е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата от Н. Л. Н. се иска съдът да отмени издадения Електронен фиш серия К № 5123035 като незаконосъобразен. С жалбата се излагат твърдения, че атакуваният електронен фиш не отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Навеждат се съмнения относно датата на издаване на обжалвания ел. фиш, тъй като фишът за нарушение извършено на 28.07.2021 г., е връчен на жалбоподателя Н. на 16.12.2023 г. Сочи се, че обжалваният ел. фиш е издаден след изтичане на сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН. Навеждат се доводи за изтекла давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН относно изпълнението на наказанието.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. Н., редовно призована не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена се представлява от главен юрисконсулт С. М., с пълномощно по делото, която пледира съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да постанови съдебен акт, с който да остави в сила като правилен и законосъобразен процесният електронен фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
1
В депозирано писмено становище по същество на делото от Директора на СДВР, чрез неговия пълномощник - главен юрисконсулт С. М., отново се иска да бъде потвърден като законосъобразен обжалвания електронен фиш. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № В-46 била вписана видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 със срок на валидност до 13.06.2027 година.
Автоматизираното техническо средство с идентификационен номер МD 1192 било преминало последваща периодична проверка на дата 12.02.2021 г., със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 година.
На 28.07.2021 г. в 19:36 часа, в гр. София, по бул. „Тодор Александров“ (срещу кино ***), с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул.
„Константин Величков“, се движел лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***********, собственост на жалбоподателят Н. Л. Н.. На бул. „Тодор Александров“ (срещу кино ***), с мобилна система за видеоконтрол – ARH CAM S1 с идентификационен номер MD 1192, заснела цитираното моторно превозно средство (МПС), като отчела скоростта на движение на същото, а именно 66 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Системата била временно разположена на бул. „Тодор Александров“, за което бил съставен протокол. След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Н. Л. Н.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5123035, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Н. Н. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 16.12.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка. Н. Н. не депозирала декларация съобразно чл. 189, ал. 5 ЗДвП (в относимата към датата на нарушението редакция) в 14-дневен срок от връчването на електронния фиш, като не посочила друго лице, което да е управлявало горепосоченото МПС на процесните дата и час.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – справка за собствеността на автомобила, Заповед № 8121з2 931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол от периодична проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. на Български институт по метрология (БИМ), Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2“, идентификационен номер MD 1192, извлечение от регистъра на вписани типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на съставяне/връчване на обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет от 28.07.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-39155/29.07.2021 г., сертификат за успешно завършен курс на обучение на С. С. - служител в СДВР, с правомощие за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростен режим тип „CORDON M2” № CORDON-M2 20200826/20, справка за нарушител/водач; веществените доказателствени средства - снимка към електронен фиш серия К № 5123035 и снимка на разположението на използваното АТСС.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата.
От доказателствената маса следва да се изключи приложената по административната преписка справка-картон за нарушител/водач с данни за санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, тъй като същата касае друго лице, което е различно от нарушителя по делото.
Същевременно, съдът счита, че липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателя Н. не накърнява обема и пълнотата на доказателствената съвкупност и не води до невъзможност за изясняване на подлежащите на доказване обстоятелства по делото.
Съдът кредитира останалите писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените веществени доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 5123035 като годно веществено доказателствено средство. От същата се установяват регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената от използваното АТСС скорост. Съдът кредитира и приложеното към протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-39155/28.07.2021 г. фотоизображение на използваната на процесната дата видео-радарна система, от което е видно разположението върху контролирания пътен участък.
3
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и във взаимовръзка изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.
58д, т. 4 ЗАНН. Същата е подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП - видно от разписката, инкорпорирана във връчения на жалбоподателя електронен фиш, приложен към въззивната жалба, атакуваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 16.12.2023 г., а жалбата е подадена на 28.12.2023 година. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на процесния електронен фиш като прецени правилното приложение на процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.
Не са основателни възраженията на въззивника Н. Н. за липса на посочване датата на издаване на обжалвания електронен фиш в съдържанието му. Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.
Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, „легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се излага датата на издаването му. В тази връзка се явяват изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя за пороци на процедурата по издаване на електронния фиш и издаването му извън законоустановените срокове за това. Видно от писмото по делото от ОПП - СДВР фишът е съставен на 10.08.2021 г. – тринадесет дни след процесното нарушение. Фактът, че фишът е връчен на жалбоподателя Н., повече от 2 години след съставянето му, няма отношение към законосъобразността на издаването му. Тук е мястото да се отбележи, че 4 твърдяната от жалбоподателя давност съобразно чл. 82, ал. 1, б. „а“от ЗАНН има отношение към изпълняване на административното наказание в случай на влезли в сила електронни фишове или наказателни постановления и започва да тече от момента на влизането им в сила.
Обжалваният електронен фиш серия К № 5123035 е издаден от компетентна държавна институция - Столична дирекция на вътрешните работи и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката за доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел автомобилът и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, посочена е посоката на движение на автомобила, посочено е действащото според административно-наказателното обвинение ограничение на скоростта - 50 км/ч, измерената скорост на движение и установеното превишение. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е посочено, че се касае за участък в границите на населеното място, посочен е пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел автомобилът, а именно - гр. София, бул. „Тодор Александров“ (срещу кино ***), с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“.