Решение № 11 от 10.01.2014, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 349/2013
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 10.01.2014
- В сила
- 23.06.2014
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, НИКОЛАЙ ХРИСТОФОРОВ ХРИСТОВ, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.192, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.286 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.289 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293а · Граждански процесуален кодекс
- § 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.2 · Закон за наследството
- чл.69, ал.2 · Закон за наследството
- чл.72 · Закон за наследството
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
- чл.9а · Закон за наследството
- чл.72, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е №... гр. ВРАЦА, 10.01.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 13.12.2013 год., в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ Х.
Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА в присъствието на секретар В.Н. като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 349 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
§ 2, ал.1 ПЗР на ГПК във вр. с чл.196 и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по въззивна жалба на М.Б. *** против Решение № 341/23.11.2012 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Мездренския районен съд, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./ е изнесен на публична продан като неподеляем недвижим имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, останали в наследство от Б. М. Д., б.ж. на гр.М., находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Лютидол, имот № 102057 по картата на землището; извършено е разпределение на допуснатите до делба земеделски имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./ и са осъдени съделителителите да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си; отхвърлен е предявеният от въззивника иск против А.Б.М. и И.Б.П. за заплащане на сумата 15 620 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения в съсобствения им имот - масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, останали в наследство от Б. М. Д., б.ж. на гр.М., находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Лютидол, имот № 102057 по картата на землището; осъден е да заплати държавна такса върху иска за подобрения в размер на 520,00 лева; осъден е да заплати на А.Б.М. сумата 278,72 лева, представляваща наем за ползване на неговата 1/3 ид.ч. от същия имот за периода от 01.10.2006 год. до 01.10.2009 год.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, при което се иска отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който:
- да бъде уважен предявеният от М.М. иск за заплащане стойността на извършени подобрения в имота;
- да бъде отхвърлен предявеният от А.Б.М. иск за заплащане на наем;
- да му бъде възложен в дял имота, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Лютидол, имот № 102057 по картата на землището;
- да бъде извършена делба на земеделските имоти по първия вариант, предложен от вещото лице в заключението му от 17.03.2010 год.
В жалбата се изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че делбата не може да бъде извършена на случаен принцип чрез теглене на жребий, както и че неправилно е определена дължимата от всеки съделител държавна такса. Навеждат се доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява извършването на подобренията, чиято стойност се иска да бъде заплатена от съделителите А.Б.М. и И.Б.П.. Поддържа се, че предявеният от съделителя А.М. иск за заплащане на наем е неоснователен, тъй като липсва уговорка за заплащане на наем, не е отправяна писмена покана през 2004 год. за допускане до имота, вещото лице неправилно е определило размера на наема и е изтекла погасителна давност. В жалбата се твърди, че в делбеното производство не е конституиран като страна един от наследниците на М. Д. П., а именно - В. В. Д., поради което и делбата е нищожна и делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от първа фаза.
Постъпили са отговори от А.Б.М. и И.В.П., в които оспорват въззивната жалба и молят решението на МРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ за възлагане на имота в полза на М.М.; че дяловете не могат да се разпределят чрез теглене на жребий; че съобразно разпоредбата на чл.9а от ЗН В. В. Д. не е наследник на М. Д. П.. А.М. твърди, че не е доказано извършването на претендираните от М.М. подобрения, както и че съдът правилно е преценил събраните доказателства и е уважил иска за заплащане на обезщетение за лишаването му от възможност да ползва имота.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
От М.Б.М. е подадена и частна жалба против Определение № 96/13.02.2013 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Мездренския районен съд в частта, в която е осъден да заплати на А.Б.М. деловодни разноски в размер на 26,60 лева за представени скици от ОС"Земеделие", гр.Мездра. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, тъй като М.М. добросъвестно е изпълнил задължението си за представяне на касаещите го скици, за което е заплатил и съответните такси.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С Решение № 106/27.03.2007 год. по гр.д.№ 656/2006 год. на Врачанския районен съд, частично изменено с Решение № 1160/11.08.2008 год. по в.гр.д.№ 4/2008 год. на Врачанския окръжен съд, е допусната съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с.Лютидол, общ.Мездра, както следва:
- масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж , находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, имот № 102057 по картата на землището между наследниците на Б. М. Д., б.ж. на гр.Мездра, при равни права - по 1/3 ид.ч. за А.Б.М., М.Б.М. и И.Б.П.;
- 14 броя земеделски имоти и гори между наследниците на М. Д. П., б.ж. на с.Люти дол, поч. на 18.04.1986 год., при права: по 2/24 ид.ч. за съделителите А.Б.М. и И.Б.П.; по 3/24 ид.ч. за М.В.Ц. и И.В.П.; 6/24 ид.ч. за М.Т.Н.; 8/24 ид.ч. за М.Б.М..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 15.10.2009 год., първоинстанционният съд е приел за разглеждане претенция на съделителя М.Б.М. за възлагане на допуснатите до делба овощна градина с площ 0.796 кв.м., VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, представляваща имот № 102057 по картата на землището на с.Люти дол, ведно със застроените в този имот масивна двуетажна жилищна сграда, стопански постройки, гараж и всички останали подобрения. В същото съдебно заседание районният съд е приел за разглеждане и претенции по сметки, заявени от съделителите М.Б.М., А.Б.М. и И.В.П..
Пред настоящата съдебна инстанция са дадени указания на съделителя М.Б.М. за уточняване на направените искания по сметки и с молба вх.№ 3912/28.05.2013 год. същият е конкретизирал по период претендираните от него подобрения, като е заявил дали същите са извършени със знанието и съгласието на останалите наследници.
В рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушани и приети са първоначално и допълнително заключение на единична съдебно-техническа експертиза, както и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза относно поделимостта на допуснатия до делба жилищен имот, варианти за разпределение на земеделските имоти, пазарна стойност на имотите и претендираните подобрения.
Пред въззивния съд е назначена нова съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение относно пазарната стойност на имотите към момента на приключване на въззивното производство, оценила е подобренията и дала нови варианти за подялба на земеделските имоти. Събрани са и нови писмени и гласни доказателства.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
І. По възражението за нищожност на делбата:
Във въззивната жалба се твърди, че в делбеното производство не е конституиран като страна един от наследниците на М. Д. П., а именно - В. В. Д., поради което и делбата е нищожна и делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от първа фаза.
Настоящият съдебен състав намира, че така направеното възражение за нищожност на делбата, поради неучастието на всички сънаследници, е с правно основание чл.75, ал.2 ЗН и следва да бъде разгледано преди останалите оплаквания в жалбата, касаещи начина на извършване на делбата и претендираните подобрения.
Към въззивната жалба е приложено удостоверение за наследници № 81/05.12.2012 год., изд. от Кметство с.Люти дол, общ.Мездра, в което, освен участващите в делата съделители, като наследник на общия наследодател М. Д. П., поч. на 18.04.1986 год., е записана и В. В. Д.. От съдържащите се в удостоверението данни се установява, че М. Д. П. е имал преживяла съпруга - В. Т.П., починала на 26.02.1992 год. Последната е имала син - В. Г. П., поч. на 01.07.2003 год., чиято дъщеря е В. В. Д..
В отговорите на въззивната жалба, съделителите А.Б.М. и И.В.П. твърдят, че В. Т.П. е втора съпруга на М. Д.
П. и че В. Г. П. не е техен общ син, а е син само на В. Т.П.. В подкрепа на тези свои твърдения въззиваемите представят удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че М. Д. П. и В. Т. Петкова са сключили граждански брак на 11.08.1973 год. При така отразената година на сключване на брака, въззивният съд приема, че това е станало след одържавяването на имотите и включването им в ТКЗС. От извършените отбелязвания в удостоверение за наследници № 81/05.12.2012 год. е видно, че В. Г. П. е роден през 1923 год., т.е. 50 години преди сключването на гражданския брак между майка му и М. Д. П.. Предвид това обстоятелство и с оглед факта, че бащиното и фамилното име на В.Г. П. нямат нищо общо със собственото и фамилното име на общия наследодател, въззивният съд приема, че това лице, не е син на М. Д. П., респ. неговата дъщеря В. В. Д. не е негова внучка.
Разпоредбата на чл.9а от ЗН повелява, че когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, "Последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В конкретния случай, с оглед годината на сключване на брака между наследодателя М.
Д. П. и В. Т. П., последната се явява негова последваща съпруга по смисъла на чл.9а от ЗН. Няма данни от брака на двамата да има родени или осиновени деца.
При това положение и като взема предвид, че към момента на възстановяване на собствеността върху делбените имоти по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ вече е било открито наследството на М. Д. П., а неговата съпруга В. Т.П. е починала на 26.02.1992 год., т.е. преди възстановяване на собствеността върху земеделските имоти, настоящият съдебен състав намира, че наследниците на последващата съпруга, а именно - нейната внучка В. В. Д., няма наследствени права по отношение земеделските имоти и горите, собствеността върху които е възстановена на наследниците на М. Д. П. . При това положение и направеното във въззивната жалба възражение за нищожност на делбата се явява неоснователно.
ІІ.Относно начина на извършване на делбата:
1/ На първо място до делба е допусната масивна двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж , находящи се в имот - земеделска земя - овощна градина с площ 0.796, VІ кат., м."Тодорина падина" в землището на с.Люти дол, имот № 102057 по картата на землището, между наследниците на Б. М. Д., б.ж. на гр.Мездра, при равни права - по 1/3 ид.ч. за А.Б.М., М.Б.М. и И.Б.П..
Както бе посочено, в първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителят М.Б.М. е направил искане за възлагане на тази жилищна сграда, както и на земеделския имот, върху който е построена.