Решение № 37 от 22.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Монтана, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630100365 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът А.Б.Б. със седалище и адрес: ********, представлявано от управителите П.В. Х.М. твърди в исковата молба, че на 21.05.2019 година длъжникът Н. И. И., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ****** с С.К., по силата на който е получил сумата от 650.00 лева, срешу което се съгласил да върне 16 броя вноски в по 128.00 в срок до 21.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно

Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.81 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са 1 потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че дроцесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди, че в чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено С.К. да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че дори и 2 съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът Н. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди и това, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. С.К. като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера А.Б.Б., със седалище и адрес на управление: *********

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

С оглед константната съдебна драктика няма пречка старият кредитор /цддент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Твърди, че ответникът Н. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. И. И., ЕГН **********, че същият дължи на *************** съсседалище и адрес на управление: *****************, сумата в общ размер от 1 072.58 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 650.00 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 236.20 лв. за периода от 21.05.2019 г до 21.09.2020 г.;

3

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 186.38 лв. за период от 21.09.2020 г. до 12.12.2024 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Моли съда да осъди ответника Н. И. И., ЕГН ********** да му заплати и сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. И. И., ЕГН **********, адрес:

****************** е представил писмен отговор на исковата молба и изразява становище за неоснователност на исковете. Моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и да му присъди разноски по делото.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. И. И., издадена е заповед за изпълнение за сумата от 650,00 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2024 година и е отхвърлено заявлението в останалата му част като неоснователно. Установено е, че ответникът е подал възражение срещу заповедтта за изпълнение. В резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск в тази му част – по отношение на главницата и законната лихва от подаване на заявлението до окончателносто изплащане на същата.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е неизпълнение на задължение от страна на ответника, произтичащо от договор за заем.

Установено е също така от заключението на вещото лице К. И. И., че не са налице данни, от които да се направи категоричен извод, че сумата от 650,00 лева – главница по кредита, е получена от ответника по делото.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице К.

И. И., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.

4

Ищецът основава своите искови претенции на договори за заем, сключени между С.К. и ответника, като твърди, че тези вземания са му прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. от страна на С.К. като цедент на цесионера А.Б.Б., със седалище и адрес на управление: ***********.

Основните възражения на ответника са свързани с твърденията, че не еналице договор за кредит, сключен между него и С.К..

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства, които да установяват категорично, че главницата, посомена в договора за кредит в раззмер на 650,00 лева е предадена, респективно получена от ответника.

В тежест на ищеца бе да установи, че тези суми са предадените на ответника. За изясняване на това обстоятелство бе назначена експертиза, заключението на която е, че по никакъв начин не се установява получаването на главницата от ответника.

С оглед на изложеното по- горе, съдът намира, че не може да се обоснове извод за сключени между С.К. и ответника договор за заем в посочените размери. След като липсват такива доказателства, то не може да се обоснове извод, че задължението на ответника е възникнало от процесния договор за заем.

От тук следва единственият извод, че исковата претенция в частта, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.

И. И., ЕГН **********, че същият дължи на *************** съсседалище и адрес на управление: *****************, сумата в размер на 650,00 лева – главница, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

5

В останалата част, производството следва да бъде прекратено, тъй като за останалите претендирани суми, а именно - договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 236.20 лв. за периода от 21.05.2019 г до 21.09.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 186.38 лв. за период от 21.09.2020 г. до 12.12.2024 г., съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за тях е предвидена възможност за предявяване на осъдителен иск, а не установителен, поради липса на правен интерес. В тази насока е разпоредбата на чл.415 ал.3 предл.2 от ГПК.

Съобразно този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от А.Б.Б. със седалище и адрес: ********, представлявано от управителите П.В. Х.М. против Н. И. И., ЕГН **********, адрес: ****************** иск за приемане за установено, че Н. И. И. дължи на А.Б.Б. - град София сумата в размер на 650.00 лева – главница по договор за паричен заем № ****** от 21.05.2019 година, сключен между С.К. и Н. И. И., ведно със законна лихва, считано от 23.12.2024 година до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.12.2024 година, издадена по ч.гр.д.№ 3242/2024 година по описа на Районен съд – Монтана, като неоснователен.