Решение № 279 от 20.02.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 279 гр. Пловдив, 20.02.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 17.2.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №732/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М.Д. Д.против Наказателно постановление № 1568 от 19.12.2019г., издадено от зам.-кмет "Обществен ред" в Община Пловдив, с което на М.Д. Д.е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за отмяна на НП, поради неправилно установяване на фактическата обстановка по делото и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски

Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е наказан за това че на 20.11.2019г„ в гр. Пловдив, в кръстовище образувано от ул. „Георги Измирлиев“ и бул. „Пещерско шосе“, паркира лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с per. № ****** - лична собственост, в зоната на кръстовището и на разстояние по - малко от 5 /пет/ метра от образуваното кръстовище.

Посочената фактическа обстановка съдът намира, че не се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Действително актосъставителят в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН. На въпроса как е установено нарушението, включително и основното съставомерно обстоятелство, че автомобила е паркиран на по-малко от пет метра от кръстовището, актосъставителят потвърди, че това е станало „на око“, без да са използвани технически измервателни средства. Според настоящия състав използвания метод „на око“ е безкрайно субективен и не съдържа елементарни гаранции за верността на възприятията и измерването. При този метод за установяване на нарушението в най-добрия случай може да се предполага, че преценката извършена „на око“ от актосъставителя е била правилна, но както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

На следващо място съдът намира, че дори и да беше правилно установена фактическата обстановка, то е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото неправилно е приложен материалния закон.

Прави впечатление, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл.4, ал.1, т.5 от НРСППППСТГП, според която разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.Тази разпоредба на Наредбата изцяло преповтаря чл. 98, ал.1,т.6 от ЗДвП.

В същото време приложената в глобата с фиш, АУАН и НП санкционна норма е чл.43,ал.5 от Наредбата, като същевременно за нарушението на чл.

98, ал.1,т.6 от ЗДвП в същия закон е предвидена нарочна санкционна разпоредба а именно чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП Налага се извод, че в НРСППППСТГП досежно процесното нарушение е налице пълно преповтаряне на уредбата дадена със ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.В настоящия случай с посочените разпоредби на Наредбата /касаещи процесния случай/ не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира.

От друга страна според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл.

76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които следва да се доуредят в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.Тоест, нарушаването на пътните знаци и маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон –ЗДвП и няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41, според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са уредени от закона.От тук следва,че административнонаказващия орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 98, ал.1,т.6 от ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт.Същото се отнася и до санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП,а не по Наредбата.

В този изричен смисъл е и актуалната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586 / 2019 г. на ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3052 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1100 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1091 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

При извод за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, НП следва да се отмени.

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Доколкото същата е ангажирала доказателства за реално заплатени 300 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер кореспондира с минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да й се присъди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1568 от 19.12.2019г., издадено от зам.-кмет "Обществен ред" в Община Пловдив, с което на М.Д. Д.е наложена глоба в размер на 50 лева ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.Д. Д., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото пред районен съд Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала.

С.Д.