Решение № 694 от 31.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 694

Перник, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700125 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х. П. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1920-000006 по чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП от 21.02.2026 година, издадена от К. Н. А. – полицейски инспектор в 01 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално – правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.03.2026 година жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М. от АК Перник, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 25.03.2026 година ответникът по жалбата К. Н. А. редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника по жалбата, който оспорва същата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2026 година е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [Наименование]на Х. П. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица], за това на 10.02.2026 година, около 15:50 часа с посока на движението от [улица]към [улица]управлява *** с рег. № ***, като навлиза в тревните площи, а след това в насрещното движение, като с това си поведение създава предпоставки за ПТП и не спира на подаден звуков и светлинен сигнал от полицейските органи. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1920-000006 по чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП от 21.02.2026 година, издадена от К. Н. А. – полицейски инспектор в 01 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник, като не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Настоящият състав приема, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочена нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква „з“ от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание – лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: дд) 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

В разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът Х. П. С. не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В случая в заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, дд) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“ препращат към административно – наказателни разпоредби. По тази причина органът следва да опише не само фактите, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те съдържат посочване на административно – наказателна разпоредба на административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС. Цитираното в АУАН нарушение на чл. 103 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП. Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административния орган. Съдът не може вместо административния орган да извърши правна квалификация на описаното в АУАН деяние, а единствено има задължения да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

От друга страна в процесната ПАМ липсва друг съществен реквизит, доколкото от фактическа страна в издадената ЗППАМ е посочена датата 21.02.2026 година, а в съставения АУАН е посочена датата 10.02.2026 година. Липсата на конкретно посочена дата на извършеното нарушение и наличието на противоречие относно посочения факт напълно препятства възможността да бъде проверено дали наистина има извършено административно нарушение и на коя дата, дали същото представлява нарушение по смисъла на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.

При липса на посочена дата, на която е било управлявано моторното превозно средство, за административния орган е обективно невъзможно да установи и докаже ползване на пътищата за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и е възпрепятствана съдебната проверка относно наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. Непълнотата в съдържанието на оспорената заповед е толкова съществена, че я прави немотивирана и представлява предпоставка за отмяната й.

С оглед изложеното, настоящият състав намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно, поради което ответника по жалбата следва да му заплати сумата в общ размер на 455.11 евро, от които 5.11 евро платена държавна такса и 450 евро платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1920-000006 по чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП от 21.02.2026 година, издадена от К. Н. А. – полицейски инспектор в 01 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, дд от ЗДвП на Х. П. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР Перник да заплати на Х. П. С., с [ЕГН], от [населено място], [улица]направените съдебни разноски в размер на 455.11 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: