Решение № 2412 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2412 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100513693 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Г.Ф., срещу постановление за разноски, по изпълнително дело № 20208460400556 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя от 500 лева на 200 лева, като се правят и възражения относно размера на определените от съдебния изпълнител пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители. В жалбата се излагат подробни съображения за пороците на посоченото постановление, като жалбоподателят излага и подробно мотивира оплакванията си, като се позовава на съдебна практика, която сочи. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали дължимото на взискателите адвокатско възнаграждение от 500 лева на 200 лева, като намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес. Претендира присъждане на сторените в настоящето производство деловодни разноски в размер на общо 173 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 25 лева държавна такса по жалбата, и 48 лева такси по ТТРЗЧСИ за администрирането й от съдебния изпълнител.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя 1

Р.С.Р., действащ чрез адвокат С.Б.Б. от САК, в което е изразено становище за неоснователност на депозираната от длъжника жалба, като изцяло оспорва заявените от длъжника доводи като неоснователни. Счита договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изцяло съобразено с нормативната уредба.

Сочи, че възнагражденията по чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, се дължат за различни дейности – по т. 1 на чл. 10 от Наредбата – за образуване на изпълнителното дело и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата-за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя за събиране на вземането му, като същите били договорени в минимален размер и платени от взискателя при подписване на договор за правна защита и съдействие, като подлежи на възстановяване от длъжника. Заявява несъгласие със сочената от длъжника съдебна практика, като счита същата за резултат от неправилно тълкуване на посочената наредба, а отделно твърди, че съдът не разполага с правомощията да тълкува същата. Сочи също, че за същата стимулира адвокатите, ангажирани с представителство в изпълнителни дела да нарушават подзаконов нормативен акт, като договарят възнаграждение под предвидения с него минимален размер. Извън това твърди, че длъжника бил поканен доброволно да изплати застрахователно обезщетение, но отказал, поради което било образувано гражданско дело, което приключило с осъдително решение, длъжника бил наясно с това и въпреки това не изплатил задължението си, което наложило образуването на изпълнителното дело.

Твърди, че в случай, че длъжникът е платил доброволно, не би се стигнало до образуване на изпълнително дело. По отношение на претенцията на длъжника за разноски заявява становище за неоснователност, тъй като такива не се дължат, а и реално не били извършени. Предвид изложеното, моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебния изпълнител счита подадената жалба за допустима, но неоснователна като излага доводи в тази насока и сочи, че такива са изложени и в обжалваното постановление.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, жалбата в частта си относно разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна по следните съображения:

2

Производството по изпълнително дело № 20208460400556 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 17.08.2020 г. по молба на Р.С.Р., действащ чрез пълномощника си - адвокат С. Б. от САК, в качеството си на взискател срещу Г.Ф., в качеството му на длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.07.2020 г. от СГС, ГО, І-17 състав по гражданско дело № 2051/2018г. С посочената молба същия посочил сметките си и направил искания във връзка с превода на суми по тях и направил никакви искане за запор на сметките на длъжника, като не оправомощил съдебния изпълнител с правата, произтичащи от разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ.

В кориците на приложеното изпълнително дело /листове 4 и 5/ се съдържат пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2023 г., сключен между адвокат С. Б. от САК и взискателя за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуването и воденото на изпълнително дело, с уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой при подписване на договора.

На 18.08.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 4001/18.08.2020 г., в която е отразено, че цялото му задължение към 18.08.2020 г. по изпълнителното дело възлиза на сумата от 6811,02 лева, от която: 2824 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в производството пред СГС и 2824 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в производството пред САС, както и 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, 48,80 лева такси и разноски с включен ДДС по т. 1, 5 и т. 31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, както и 614,22 лева с включен ДДС такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение на 19.08.2020 г., длъжникът Г.Ф. превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 6811,02 лева, като същевременно възразил по отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение.

Считал, че адвокатският хонорар следва да бъде намален до размера на минимума, предвиден за образуване на изпълнително дело, без да бъде начисляван такъв за водене на делото. Излагал съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнителното дело, минималния размер на възнаграждението е 200 лева. По отношение на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ считал, че същите следва да бъдат съответно намалени след намаляване на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение.

На 20.08.2020 г. по сметка на взискателя била прехвърлена сумата от 5648 лева, с която изцяло било погасено вземането му по представения изпълнителен лист.

На 30.07.2020 г. съдебния изпълнител постановил отказ по направеното възражение за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, както и 3 за съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за който отказ длъжника е уведомен на 03.08.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят по изпълнителното дело е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адв. Б. от САК представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 500 лева, както и, че тези разноски са действително направени от него, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът има характера на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар (в този смисъл т. 1 от ТР от 6.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на посочената по-горе сума.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените с чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в 4 този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение.

Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в приложимата към спора редакция от 31.07.2020 г., обн.

ДВ бр. 68) за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева. Едновременно с това, с разпоредбата на чл. 10, т. 2 от същата Наредба е предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – минималният размер на адвокатското възнаграждение да е в размер на 200 лева и за вземания над 1 000 лева – ½ от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7. В конкретният случай единствените фактически действия, които са осъществени от процесуалния представител на взискателя, е подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист и посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор на банковите сметки на длъжника, които действия са извършени в сезиращата съдебния изпълнител молба. Преди да се пристъпи към прилагане на принудителни способи за събиране на вземането, включително – посочените от взискателя, длъжникът изцяло и доброволно е погасил задължението си. Не е без значение и факта, че длъжникът, неговото имущественото състояние и сметки са публично известни. В този смисъл, действията за процесуалното представителство на взискателя в случая са ограничени единствено до образуване на изпълнителното производство. Поради изложеното на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лева за образуване на изпълнителното дело. След като от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни действия и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лева.