Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 05.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4176/2024
Вид
Решение № 238
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220104176 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба подадена от адв. Ж. Д. ** от гр. **, пълномощник на „П**" ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Софи**, представлявано от управителя Ив** против „И***О" ЕООД, С ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Па** представлявано от управителя А** с цена на иска 4 021.38 лева и правно основание на претенциите чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че дружеството ищец е продало стоки на ответната страна подробно описани в издадени фактура с № 0000000118/25.07.2023 год. на стойност 8 654.28 лева с ДДС с падеж 25.08.2023 год. и фактура № **********/22.08.2023 год. на стойност 6 875.70 лева с ДДС с падеж 22.09.2023 год. С платежно нареждане ответникът „И***О" ЕООД, гр. Пазарджик е заплатило на „П**" ООД част от задължението си по горецитираните фактури.За остатъка от задължението в размер на 4 021.38 лева, независимо че е настъпила датата на падежа няма извършено плащане.

С оглед на гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди „И***О" ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Па** представлявано от управителя А** да заплати на „П**" ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Софи**, представлявано от управителя Ив** сумата от 4 021.38 /четири хиляди двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща остатък от задължението в общ размер на 15 528.98 лева с ДДС, дължимо по фактура с № 0000000118/25.07.2023 год. на стойност 8 654.28 лева с ДДС с падеж 25.08.2023 год. и фактура № **********/22.08.2023 год. на стойност 6 875.70 лева с ДДС с падеж 22.09.2023 год., мораторна лихва за забава в размер на 573,00 /петстотин седемдесет и три лева / лева, считано от 22.09.2023 г. /датата на падежа/ до 03.10.2024 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски за настоящото производство. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка: IBAN BG 49 BPBI ** при банка „Юробанк България" АД с титуляр „П**" ООД, с ЕИК ** за доброволно плащане.Сочат се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната търговска фирма, която не излага доводи или възражения по така предявените искове и не сочи доказателства по съществото на правния спор.

В съдебно заседание ищецът чрез подадена писмена молба от процесуалният си представител моли при наличие на предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 ГПК.

Съдът като прецени конкретните данни по настоящото дело намира , че в настоящия случай са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 239 ал.1 ГПК , като на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства съдът приема , че предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 318 ТЗ и чл. 288 ТЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД са основателни , поради което ще следва да бъдат уважени, като не се оспорва , че ищецът – продавач точно е изпълнил поетите от него задължения по сключения между страните договор за покупко- продажба, поради което за ответника се е породило задължение за заплащане на уговорената продажна цена по издадените фактури, както следва : сумата от 4 021.38 /четири хиляди двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща остатък от задължението в общ размер на 15 528.98 лева с ДДС, дължимо по фактура с № 0000000118/25.07.2023 год. на стойност 8 654.28 лева с ДДС с падеж 25.08.2023 год. и фактура № **********/22.08.2023 год. на стойност 6 875.70 лева с ДДС с падеж 22.09.2023 год., мораторна лихва за забава в размер на 573,00 /петстотин седемдесет и три лева / лева, считано от 22.09.2023 г. /датата та падежа/ до 03.10.2024 год.

/датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът счита, че не следва да излага подробни мотиви за своето решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед на изхода от делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски за внесена държавна такса в размер от 222,30 лв. и възнаграждение на адвокат в размер от 1000,00 лв.

Съгласно т.5 от ТР № 6/2012 г от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските в обезпечителното производство се присъждат при приключване на исковото производство, но в настоящия случай от страна на ищеца нито се твърди , нито са събрани доказателства за токова производство или за образувано впоследствие изпълнително 2 производство, поради което и не следва да му се присъждат такива разноски. Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в процесуалния закон, разноските не могат да се търсят и присъждат.

Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И***О" ЕООД, С ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Па** представлявано от управителя А** да заплати на „П**" ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Софи**, представлявано от управителя Ив** следните суми : сумата от 4 021.38 /четири хиляди двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща остатък от задължението в общ размер на 15 528.98 лева с ДДС, дължимо по фактура с № 0000000118/25.07.2023 год. на стойност 8 654.28 лева с ДДС с падеж 25.08.2023 год. и фактура № **********/22.08.2023 год. на стойност 6 875.70 лева с ДДС с падеж 22.09.2023 год., мораторна лихва за забава в размер на 573,00 /петстотин седемдесет и три лева / лева, считано от 22.09.2023 г. /датата та падежа/ до 03.10.2024 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер от 1222,30 лв.

Банкова сметка, по която може да бъде извършено плащане : IBAN BG 49 BPBI ** при банка „Юробанк България" АД с титуляр „П**" ООД, с ЕИК **.

Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3