Определение № 5719 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5719 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20258003104409 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от С. Н. Й. против определение № 3536 от 25.07.2025 г. по гр.д.№ 1617/2025 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8252 от 18.06.2025 г. по гр.дело № 2033/2025 г. по описа на Варненски РС. С последното е върната, подадената от нея искова молба с вх. № 15191 от 18.02.2025 г. и е прекратено производството по делото поради неизправяне нередовности на исковата молба и недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, и исковете по чл. 90 ЗКИР.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, защото не е отчетено, че в исковата молба ищцата твърди, че упражнява фактическа власт с намерение за своене, при което е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск и че това състояние може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост.

Посочени са фактическите действия, чрез които се упражнява фактическата власт и това, че не е прекъсната от ответницата, а предявената от жалбоподателката искова молба не прекъсва собствената й давност, че от влизане в сила на решението по приключилият спор с ответницата е изминал период от три месеца, но следвало да се съобрази и срока, изтекъл и в хода на процеса и съдът да прецени правния интерес след събиране на доказателства.

Жалбоподателката счита, че фактическото й състояние е застрашено от това, че ответницата се легитимира като собственик в резултат на приключилия спор, в решението по който е цитиран н.а. № 2,т.VІІ/1964 г. Според частната жалбоподателка, това формира интереса й да поиска заличаване на вписването на този нот. акт, а съобразяването, че съдът придава 1 значение на това, че е разгледан по приключилото дело придава сила на пресъдено нещо и на мотивите, каквато в случая те нямат. По иска по чл. 90 ЗКИР посочва и че за предявяване на този иск не е необходимо ищеца да противопоставя права, а наличието на нот. акт от 1964 г. смущава владението й.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.При уважаване на предявен отрицателен установителен иск прекъсва ли се владението на ответника върху имота или същия продължава да има качеството на владелец? 2. Следва ли владелецът да манифестира своето владение пред собственика, за да се приеме, че е налице своене на вещта /владение/?

3.Действията на охрана, която препятства достъпа на трети лица, както и поддържането и ползването на имота като градина представляват ли конкретни действия по манифестиране на владение върху недвижим имот? 4.Упражняването на фактическа власт върху имота с намерение за своене представлява ли годно за защита фактическо състояние или обективна възможност за придобиване на права – придобиване право на собственост по давност чрез владение? 5.Може ли съдът да основава преценката си относно признаците явност и трайност на владението без да се съберат доказателства за това, а по свое усмотрение според това колко е продължило владението? 6. Задължен ли е съдът да вземе предвид факти, релевантни за спорното право, възникнали след предявяване на иска? 7.Следва ли съдът да следи за наличието на правен интерес у ищеца само към момента на предявяване на исковата молба или трябва да следи в целия ход на процеса, включително към момента на произнасянето си?

На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран въпрос 8 - налице ли е смущаване на владението, когато е налице публична легитимация на друго лице, претендиращо, че е собственик и притежаващо титул за собственост?

По иска по чл. 90 ЗКИР са формулирани следните въпроси: 9.В хипотеза на уважен отрицателен установителен иск ползват ли се със сила на пресъдено нещо или с обвързваща сила актовете, респективно правните основания, върху които се основава легитимацията на ищеца? 10.Има ли правен интерес от владелец на имот и у лице, което би имало възможността да придобие права върху имот, ако отрече правата на ответника да предяви иск по чл. 90 ЗКИР ? 11.Налице ли е възможност у ищцата да оспори правата на наследодателя на ответницата ако не може да противопостави свои собственически права?

Тъй като исковата молба е върната преди връчване препис от нея на ответницата, на същата не се дължи и връчване на препис от частната жалба /чл. 130, изр.2 ГПК/, поради което съдът не обсъжда подаденият от нея отговор

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

2

С. Н. Й. е предявила отрицателен установителен иск за собственост, като е поискала да се признае за установено, че ответницата Р. К. М. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], район "П.", с площ от 1183 кв. м., на осн. чл. 537, ал. 1 ГПК да се отмени КНА № 114, том II, дело № 2145/1993 г. на нотариус Д.

С., с район на действие ВРС и на основание чл. 90 от ЗКИР да се постанови заличаване на вписването в СВ-Варна на нотариален акт № II, том 7, нот. дело № 2648/1964 г. поради недопустимост на вписването и/или вписване на несъществуващо обстоятелство.

В началото на исковата молба обосновава правният си интерес с това, че упражнява фактическа власт върху недвижим имот с идентификатор № ***с намерение за своене, което е демонстрирано пред ответницата. Сочи, че между страните е постановено решение по гр. д. № 13542/2021 г. на Районен съд – Варна за същия недвижим имот, с което иска е бил уважен но още в исковата молба по това дело М. е признала, че С. Й. упражнява фактическа власт върху имота. Ищцата С. Й. излага доводи, че в полза на наследодателя на ответника е съставен констативен н.а. от 17.08.1964 г., което нотариално удостоверяване е нищожно, на основание чл. 576, вр. с чл. 580, т. 6 ГПК, защото няма подпис на нотариуса. Сочи, че праводателят на ответника не е заплатил обезщетение на община Варна във връзка с възстановяването на собствеността. Оспорва констативен нот. акт по нот. дело № 2145/1993 г., защото в съдържанието му е посочен предходният нот. акт от 1964 г., поради което моли за отмяната му и заличаване на вписването на нот. акт от 1964 г. С уточнителна молба вх. № 28202 от 27.03.2025 г. ищцата е посочила, че недвижимият имот е ограден от нея и се охранява въз основата на сключен договор за охрана и е повторила, че се позовава на осъществявана фактическа власт с намерение за своене, което дава основание за придобиване на имота по давност с отричане правата на ответника, а това, че ответницата заявява самостоятелни права смущава фактическата й власт. Посочва, че за предявяване на исковете по чл. 90 ЗКИР за заличаване на вписването поради недопустимост на същото, както и поради несъществуване на вписаното обстоятелство не е необходимо да противопоставя самостоятелни права. С молба с вх. № 39218 от 02.05.2025 г. ищцата е уточнила, че недвижимият имот е ограден от нея още през 1992 г., че се ползва от нея като градина и място за почивка, че е непрекъсната фактическата й върху имота, а договора за охрана е от 09.03.2022 г. Посочва обаче, че мотивите на предходно постановеното решение, в които са обсъждани тези обстоятелства, нямат обвързваща сила между страните. Правният си интерес от исковете по чл. 90 от ЗКИР за заличаване на вписването на нотариалния акт от 1964 г. обосновава с възпрепятстване на възможността ответникът да се снабди за в бъдеще с друг констативен нотариален акт.

Поради неизпълнение на дадените указания, с разпореждане № 19819 от 14.05.2025 г. РС е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като е констатирал, че ищцата не е уточнила факти, свързани с правният й интерес и конкретно по иска по чл. 90 ЗКИР - какви права са й засегнати с оспореното вписване на нотариалния акт от 1964 г., респ. до каква благоприятна промяна в правната й сфера би довело исканото заличаване на вписване.

Посочил е, че за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск, като законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, 3 съдът следи служебно в хода на целия процес. Липсата на такъв е обосновал с влязлото в сила решение № 275 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 13542/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на Р. М. /сега ответник/, че С. Й. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, както и с това, че в мотивите на потвърдителното въззивно решение, постановено по в. гр. д. № 848/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието, че от събраните по делото доказателства не се доказва, че в периода от 1992 г. до /датата на исковата молба/ - 16.09.2021 г. са извършвани действия от страна на С. Й., обективиращи установяването на фактическа власт по отношение на процесия недвижим имот. Прието е, че исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР са недопустими, защото ищцата не е легитимирана да иска заличаване на вписване, тъй като не е била страна в охранителното производство по вписването, че за заличаване на вписване е необходимо не само наличие на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и наличието на възможност да бъде постигнат преследвания от ищеца правен резултат - че би се променило правното положение на ищеца. В случая дори и да бъде уважена претенцията на ищцата и да бъде заличено вписването на нотариалния акт от 1964 г. в патримониума на същата няма да настъпи каквато и да е правна промяна.

Въззивната инстанция е потвърдила определението на РС, като е посочила, че ищцата не обосновава правният си интерес, тъй като освен, че не твърди самостоятелни права, които защитава, не се позовава и на годно за защита фактическо състояние, нито пък на това, че с успешното провеждане на отрицателния установителен иск ще придобие права. Позовал се е на влязлото в сила на 28.11.2024 г. решение по гр.д. № 13542/2021 г. на ВРС, с което е признато за установено по отношение на Р. К. М., че ищцата по настоящият спор С. Н. Й. не е собственик на ПИ № ***и е отменен на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в нейна полза к.н.а. №12 от 24.03.2017 г. Позовал се е и на това, че по време на горното производство придобивната давностт между страните не тече, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, а намиращата се във фактическа власт на имота Й. е била само държател на същия, а в исковата молба и уточнителните молби не е въведено твърдение, че след 28.11.2024 г. Й. е трансформирала държането на имота във владение, т.е. да е манифестирала с някакви конкретни действия спрямо ответницата М. намерение да свои ПИ № ***. Позовала се е на действия, които са извършени през времетраенето на предходното производство по гр.д. № 13542/2021 г. на ВРС, а пропуск да бъдат своевременно представени писмени доказателства или направени релевантни възражения не може да бъде саниран с предявяване на настоящия иск. Въззивният съд е приел, че с предявяване на иска срещу Й. давността й е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, а след влизане в сила на решението, с което иска е уважен може да започне да тече, считано от 28.11.2024 г. нова давност, но няма твърдения за превръщане на държането във владение за себе си след 28.11.2024 г. чрез действия, които след тази дата да са манифестирани пред М.. Затова е прието, че за ищцата не съществува годно за защита фактическо състояние или обективна възможност за придобиване на правото на собственост по давност. Посочил е, че от влизане в сила на решението по предходния иск - 28.11.2024 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 18.02.2025 г. е изминал период от време по-кратък от три месеца, което не може да доведе до извод, че е 4 налице трайност и явност на упражняваната фактическа власт. Приел е, че ищцата не сочи свое защитимо право, което да съществува към момента на предявяване на иска, а е недопустима защита на бъдещо право, поради което не обосновава правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск против Р. К. М..