Решение № 410 от 21.06.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 410/21.6.2023г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,

ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА

ПЕЛОВА

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 558/2022год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП /.

Образувано е жалба на И.Н.Н., чрез пълномощника – адв.

Ч., срещу

Уведомително писмо изх. № 02-130-6500/5198 от 30.03.2021г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че издаденото уведомително писмо не е мотивирано и противоречиво, относно основанието и размера за извършване на прихващането. Настоява се, че земеделският производител не е уведомяван за наличие на застъпване на заявените за подпомагане площи и не е участвал в извършените проверки. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА. Допълнителни съображения се излагат в представено писмено становище. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощника си юрк. М. оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Допълнителни доводи навежда в депозирано писмено становище. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-09-150/25.02.2022г. на министъра на земеделието и храните бил одобрен окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” за кампания 2018г.

Със Заповед № РД-20-72/08.04.2022г. министъра на земеделието изменил своя Заповед № РД 09-229/01.03.2019г., / съгласно влязло в сила Решение № 735/14.10.2021г., по адм.дело № 1447/2020г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, оставено в сила с Решение № 2537/17.03.2022г., постановено по адм.дело № 12066/2021г., по описа на ВАС/, относно обхвата на специализирания слой

„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018г.

На 11.05.2018г. жалб. Н. подал до

ДФЗ заявление за подпомагане 2018, с вх. № 1329051897730, по следните схеми и мерки за подпомагане – Схема за единно плащане на площ / СЕПП /, Схема за преразпределително плащане / СПП /, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ и Компенсационни плащания в планински райони /, Агроекология и климат / Мярка 10 /,

Компенсаторни плащания в планински райони / Подмярка 13.1/НР1 / и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения / Подмярка 13.2/НР2/. В приложената към заявлението таблица на използваните парцели 2018, заявил 5 парцела в землището на с. Красново, с. Кръстевич и с.

Старосел, с номера на БЗС от ИСАК: 38579-300-1, с площ 0,50ха; 35571-91-15, с площ 3,29ха; 39579-300-2, с площ 3,79ха; 38579-1035-1, с площ 0,97ха; 40333-172-1, с площ 14,11ха и 69016-109-1, с площ 6,76ха. Допълнително, на 30.05.2018г. заявил парцел 69016-480-2 , с площ от 16,50 ха и парцел 69016-480-1, с площ от 2,86 ха по Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите / Подмярка 12/, и на 14.09.2018г. парцел 69016-480-2 , с площ от 0,06 ха, парцел 69016-480-4 , с площ от 0,01 ха, парцел 69016-480-5 , с площ от 0,01 ха по Подмярка 13.1/НР1.

Със заявление от 14.09.2018г. жалб. Н. оттеглил парцел 69016-480-2-3, с площ от 16,5 ха от заявлението за подпомагане.

След обработване на заявлението за подпомагане и извършените административни проверки била установена разлика между декларираната площ и установената допустима площ, по отношение на 2 парцела, с номера на БЗС от ИСАК – 69016-480-2 и 69016-480-1. Административните проверки на площите на жалбоподателя били извършени въз основа на база данни по ЗДП за кампания 2018г.

Въз основа на горепосочените документи било издадено оспореното уведомително писмо.

С цел изясняване на обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните, от което е видно, че след обработка на заявлението за подпомагане, подадено от жалб. Н. за Кампания 2018, и определяне на допустимите за подпомагане площи, са констатирани недопустими за подпомагане площи, изключени от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2018, одобрен със Заповед №РД-09-229/01.03.2019г. на министъра на земеделието и храните, при което при определяне на площите за финансово подпомагане , са отпаднали площи в размер на 5,82 ха, установени , като наддекларирани за подпомагане по парцели №№ 39579-300-2-2, 69016-109-1-2, 69016-109-1-2, 40333-172-1-2. В съответствие с влязлото в сила Решение, постановено по адм.дело № 1447/2020г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик част от наддекларираните площи следва да бъдат включени в обхвата на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за Кампания 2018, а именно: 2,45 ха, попадаща в парцел 39579-300-2-2, 1,54 ха, попадаща в парцел 69016-1-2 и площ от 1,45ха, попадаща в парцел 69016-480-1-2. Общата площ, установена като площ в добро земеделско състояние, допустима за подпомагане и включена в обхвата на специализирания слой, съгласно Заповед № РД20-72/08.04.2022г. на министъра на земеделието е в размер на 5,44 ха.

При така установените факти,

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Оспореното Уведомително писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е предвидена възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото заповед с № 03-РД/772/08.03.2022г. е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното Уведомителното писмо, е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено намаления /отказът/ на субсидии, съгласно чл.12 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания , като освен това е наложена ставка на корекции / финансова дисциплина/ на основание чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и линейно намаление, съгласно чр.65, пар. 2, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, пар. 2, б.“е“, т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията.

От съдържанието на Уведомителното писмо обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо.

Видно от съдържанието на оспореното писмо в съдържание на Таблица 1, Колона 3 „Намаления“ се отчитат: 1. намаления на субсидията след извършване на административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и линейно намаление, съгласно чр.65, пар. 2, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, пар. 2, б.“е“, т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ №

809/2014 на Комисията. Както в поясненията към съответните колони, така и другаде в административния акт, не се посочват кои точно от цитираните изисквания не са спазени от жалбоподателя. Това не става ясно и от придружаващите акта и приложени към преписката писмени доказателства. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя по схемите/мерките за Кампания 2018. В оспорения акт, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по тази мярка.

Обективираното в процесното уведомително писмо съдържание не дава яснота за това кои са фактическите и правните основания за намаляване на субсидиите по заявените схеми/мерки. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 – „Намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени или една част от тях и съответно кои точно По отношение процесните схеми, мерки и подмерки от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по тях, размера на намаленията, на оторизираните и изплатените суми, и на наложените санкции, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни констатации.