Решение № 314 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100504747 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 11.3.2022 г. на ответника „А.“ ЕООД срещу решение № 20005895/20.01.2022 г. по гражданско дело № 65936/2019 г. на Софийски районен съд, 64 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Т. С. В. иск по чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.45 ЗЗД за сумата 25000 лева, като частичен иск при пълен размер на вземането от 46152,68 лева, обезщетение за щети върху собствен на ищеца зърнокомбайн марка „Claas”, модел „Dominator 108 SL” с рег. № *******, настъпили при пожар на 01.07.2017 г. в землището на село Мрамор по посока на село Житен, при управлението на зърнокомбайна от ответника не при и повод изпълнение на трудовите му задължения и поради невзети от ответника мерки за безопасност, а именно без да осигури наличие на пожарогасители, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 1650 лева – разноски.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт бил неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Обстоятелството, че вредите настъпили не при и по повод изпълнение на служебните задължения на ответника се установявало от представените писмени доказателства. Нямало писмено съглашение за изменение на трудовия договор и писмена заповед за полагане на извънреден труд в 1 процесния ден, от което следвало, че действията на ответника не били по повод изпълнение на трудовите задължения. За да приеме за недоказан този факт, съдът кредитирал гласните доказателства в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът и не анализирал правилно показанията на свидетелите – кредитирал тези на доведените от ответника, макар да били заинтересовани, както и неправилно интерпретирал извънпроцесуалното поведение на ищеца. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за липса на причинна връзка – ако ответникът не използвал машината в процесния ден, същата не би се възпламенила.

Пожар не би настъпил и ако изпълнил задължението си да провери техническата годност.

Съдът изследвал единствено причинната връзка с неизпълнението на задължението да осигури пожарогасители, а не и на това да следи за техническата изправност на зърнокомбайна. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по иска оспорва последната, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Ищецът основава претенцията си за парично обезщетение на следните обстоятелства: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по договор от 16.9.2013 г.; 2/ че на 01.7.2017 г., извън установеното работно време – след края на работната седмица, в съботен ден, без да му е възложено и преди началото на жътвената кампания, ответникът напуснал базата на работодателя, управлявайки собствения на работодателя зърнокомбайн марка „Claas”, модел „Dominator 108 SL”, рег. № *******, за да ожъне нива на Д.Я., която работа била предприета в личен интерес на ответника; 3/ на работника било вменено задължение при управление и работа с машината да взема 2 намиращите се в помещението пожарогасители /с длъжностната характеристика му било възложено да проверява техническото състояние на машината и да спазва установените от работодателя правила за здравословни и безопасни условия на труд/; 4/ при извършване на работа с посочената машина на нива, собственост на посоченото лице /Д.М.Я./, находяща се в землището на село Мрамор, по посока на село Житен, зърнокомбайнът се запалил поради възпламеняване на гориво от разхерметизиран горивопровод в двигателен отсек на зърнокомбайна по време на движение; 5/ машината погинала вследствие на реализирания пожар, който ответникът не могъл да ограничи своевременно поради липсата на пожарогасители, от което за ищеца произтекли имуществени вреди в размер на стойността на машината.

Основният спорен между страните въпрос е дали ответникът е предприел действията по жътва на ечемик с процесния зърнокомбайн на нивата на Д.Я. в изпълнение на възложена от ищеца работа или в свой интерес.

Общоизвестен е фактът, че 01.7.2017 г. е бил почивен ден /събота/, а от трудовия договор се установява, че страните са уговорили петдневна работна седмица /чл. 3/. Не всяка работа, извършена от работника извън уговореното работно време, е предприета не при или по повод изпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл. 203, ал. 2, пр. 3 КТ. Една работа може да е предприета в работно време, но не при и по повод изпълнение на трудовите задължения, както и обратното – да не е извършена в работно време, но в изпълнение на възложените трудови функции. Преценката за това дали вредата е настъпила при изпълнение на служебни задължения или не следва да се извърши с оглед интереса, който е обслужвал работникът – личен или този на работодателя.

Кодексът на труда допуска полагането на труд и извън установеното работно време /чл. 143 и сл. КТ/. Този труд може да се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител /143, ал. 1 КТ/. Няма спор в съдебната практика и правната теория, че поначало заповедта следва да бъде в писмена форма /що се отнася до яснота на възлагането и отчетността на извънредния труд/, но „и устното разпореждане на работодателя може на общо основание да породи нужните правни последици ….“ /така „Коментар на Кодекса на труда“, ИПЛ „Сиби“, 2013 г., стр. 502, както и цитираната на същата страница съдебна практика на ВКС/. Подобно тълкуване следва и от законовата уредба на този труд, според която той се полага по разпореждане или чрез мълчаливо допускане. Ако при първото може да се издаде нарочен документ, то за втората хипотеза не е така. Ето защо и не би следвало да се установяват различни предпоставки за действителност на уговорката между работника и работодателя за полагане на труд извън установеното работно време. От изложеното следва, че в закона не е въведена нито форма за действителност на разпореждането на работодателя за полагане на извънреден труд, нито форма за доказването му. Поради това оплакванията на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 164 ГПК е неоснователно, като възлагането на труд през почивния ден подлежи на доказване с всички доказателствени средства.

3

Ищецът твърди, че не е възлагал на ответника извършването на процесната жътва, а ответникът - обратното, че на предходния ден /31.7.2017 г./ работодателят му се обадил по телефона и му е възложил задачата.

От показанията и на тримата свидетели Н.К. В.а, В.В.Н. и Д.М.Я./ се установява, че свидетелят Д.Я. е имал познанство с управителя на дружеството ищец /И.И./; че товарен автомобил /камион/, притежаван от свидетеля Я., се помещавал в базата на ищеца, където се държали също тракторите и комбайните; че този товарен автомобил се е ползвал за превоз на житото; че процесният не е първият случай, в който ответникът извършвал селскостопанска работа на нива на този свидетел. Според св. В.а „Други пъти също се е случвало да се възлага на моя съпруг да работи на нивата на Д.Я.…“. Според св. Я. „ С управителя на „А.“ си правим услуги“; „Имало е и друг такъв подобен случай преди, за ожънването на нива от страна на Т. по мое искане. След това И.И. не е възразил, поне аз не знам за такъв случай“.

Според показанията на доведените от ответника свидетели В.а и Н., на предходния ден, около 17,00 ч. И.И. се обадил по телефона на ответника и му казал „да отде да жъне на нивата на Д.Я.“ /св В.а/. „Ние бяхме с Т. и жена му, когато шефът му звънна и му каза да ходи да жъне, беше следобед някъде. Шефът му звънна към 30-31 ден от месеца, примерно.

Каза му да излиза и да жъне в нивата на Д.Я..“, сочи свидетелят Н.. Според показанията на Д.Я., доведен от ищеца: „На сутринта, мисля, че беше на 01.7.2017 г…..отидох и го попитах дали може да жънем, защото го даваха да вали и знаех, че комбайнът е свободен. Помолих го да жънем ечемик е землището на село Доброславци. Исках да жъне на моя нива“. Сочи, че познавал управителя, но не е говорил с него за жътва в тази нива, като е считал, че няма да възрази. Свидетелят опитал да се свърже по телефона с управителя в процесния ден, но е успял.

Така установените от показанията на свидетелите обстоятелства не се изключват взаимно – тримата не твърдят да са възприели едни и същи факти /Я. сочи, че в деня не е разговарял с управителя Илиев, а останалите двама – за проведен разговор между И. ответника на предходния ден/. Свидетелят Я. сочи също, че е знаел, че в този ден комбайнът бил „свободен“, както и че си сътрудничил с „А.“ ЕООД. Следователно преди 01.7.2017 г. се е интересувал от това кога комбайнът е „свободен“ и е имал информация, че на процесния ден не е бил ангажиран с друга работа. От това изявление следва, че е напълно възможно И.И. да е възложил на ответника задачата във връзка с предходен разговор между него и Я., в който смисъл са показанията на първата група свидетели /Н. и В.а/. Отделно, свидетелят Я. не сочи да е разговарял, макар и след събитието, с И. той да му е казал, че не е възлагал на ответника работа на нивата му. На следващо място, в показанията на Я. има някои фактически неточности. Сочи, че нивата му се намирала в землището на село Доброславци, като не се спори, а и от всички останали доказателства се установява, че нивата, на която се е случило процесното събитие, е в землището на село Мрамор. Според свидетеля Я. ответникът започнал работа около 13,00 – 14,00 ч., като пожарът възникнал непосредствено след това. Видно от телефонограмата, издадена от МВР /л. 39 СРС/, сигналът е подаден в 4

17,47 ч. От тези неточности в показанията на свидетеля на ищеца може да се направи извод, че последният не си спомня добре обстоятелствата около процесното събитие. В показанията на доведените от ответника свидетели липсват неточности и вътрешни противоречия по тези обстоятелства. Ето защо и въззивният съд, както е приел и СРС, счита, че именно на тях следва да се даде вяра, включително и при преценка за възможна заинтересованост на свидетеля В.а. Следва да се приеме за установено, че в деня, прехождащ този на настъпване на процесния инцидент, управителят на дружеството работодател е възложил на ответника да ожъне нивата на свидетеля Я..

В допълнение, следва да се посочи, че дори и да не е установяваше това конкретно изявление за възлагане, то отново не би могло да се приеме за доказано осъществяване на извънслужебна дейност от страна на ответника. Той е предприел действия, каквито са му възложени по силата на трудовия договор – обичайно е бил ангажиран с подобна работа.