Акт от 02.02.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 253

Номер

253

Година

12.11.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.12

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело номер

20125100500299 по описа за

2012 година

С решение № 73/11.06.2012 г., постановено по гр.д. № 746/2011 г. , М. районен съд е признал за установено по отношение на С. С. Е. от с. П., общ. К., че Н. М. М. от гр. М., Ш. М. А. от гр. К., Н. М. К. /Н. Й./,с постоянен адрес в гр.Б.,Р Т., и Ю. М. К./Ю.К./, с постоянен адрес в гр.Б.,Р Т., са собственици на 2/5 ид.ч. /две пети идеални части / от недвижим имот , представляващ НИВА с площ от 4,051 дка, четвъртакатегория, находяща се в местността „К.", съставляващ имот кад.№067025 по КВС на землището на Г.,ЕКАТТЕ 48996, при граници и съседи: имот с кад.№ 067026-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ; имот с кад.№ 067023 на насл. на Б.Н.Г. ; имот с кад.№ 067022-др. тер. нестопанска на МО, и го е осъдил да им отстъпи собствеността и предаде владението върху имота на основание чл.108 от ЗС. Съдът е отхвърлил предявения от Н. М. М. от гр. М.,Ш. М. А. от гр. К., Н. М. К. /Н. Й./,с постоянен адрес в гр.Б.,Р Т., и Ю. М. К./Ю.К./, с постоянен адрес в гр.Б.,Р Т., иск с правно основание чл.108 от ЗС до пълния му предявен размер от 1/2 ид.ч. от процесния имот. Осъдил е ответника С. С. Е. от с. П., общ. К. да заплати на ищците Н. М. М., Ш. М. А., Н. М. К. /Н. Й./ и Ю. М. К./Ю.К./, сумата в размер на 550 лв., представляваща деловодни разноски, от които 50 лв. – д.т. и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволния от решението ответник С. С. Е., частична въззивна жалба. В жалбата си същият твърди, че постановеното решение в осъдителната му част е неправилно и необосновано. Излага съображения, че решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че той е добросъвестен купувач, който не е знаел, че продавачът му С.Ш. не е изключителен собственик на продавания имот. Жалбодателят твърди, че съгласно трайната практика на съдилищата, ако купувачът по сделка не е знаел, че праводателят му не е собственик на целият имот, то същият бил абсолютно добросъвестен, а недобросъвестният продавач дължал на ощетените лица/собственици/ левовата равностойност на накърнената им част.В този смисъл твърди и че съдът неправилно не приел и доводите му за недопустимост на иска по чл.108 от ЗС. Счита, че казусът касаел земеделска земя и спорът относно собствеността й подлежал на разглеждане по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не по реда на установителният иск по чл.124 от ГПК или по реда на осъдителния такъв по чл.108 от ЗС. Отделно от това по делото не било установено по безспорен и категоричен начин идентичността на имената на ищците и тези вписани в представените пълномощни, поради което била налице липса на процесуална легитимация. С оглед изложеното жалбодателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Претендира разноски и за двете инстанции.

В дадения надлежен по делото срок, ответниците по въззивната жалба не са депозирали отговор на същата.

В съдебно заседание жалбодателят С. С. Е., редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответниците по въззивната жалба Н. М. М., Ш. М. А., Н. М. К. /Н. Й./ и Ю. М. К./Ю.К./, чрез процесуалния си представител оспорват същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, М.ски районен съд, е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищците целят да бъде осъден ответникът да им предаде владението и отстъпи собствеността върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ НИВА с площ от 4,051 дка, четвъртакатегория, находяща се в местността „К.",съставляващ имот кад.№067025 по КВС на землището на Г., ЕКАТТЕ 48996, при граници и съседи: имот с кад.№ 067026-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ; имот с кад.№ 067023 на насл. на Б.Н.Г. ; имот с кад.№ 067022-др. тер. нестопанска на МО.

Предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното: не е спорно в производството, че на наследниците на М. И. К., б.ж. на Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, между които и процесния недвижим имот, описан под № 2 в приложенот¯ по делото решение № 166АЮ/21.07.2008 г. на ОС”ЗГ”, Г., съставляващ нива от 4.051 дка,ІV категория, местност „К.”, имот № 067025 по картата на землището на Г., при граници : № 067026-пасище, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ ; имот с кад.№ 067023 -нива на насл. на Б.Н.Г. ; имот с кад.№ 067022-др. тер. нестопанска на МО. Не е спорно в производството и това, че с Нотариален акт №113, т.VІ, рег.№7672, н.д. № 1113/18.11.2008 г., на нотариус с рег.№ 459 по НК, с район на действие РС, Г., е изповядана покупко-продажба, по силата на която продавачът Х.М.М., действаща чрез пълномощника си С.Ш., е продала на купувача С. С. Е. недвижими имоти, между които и описания в т.2 на нотариалния акт, процесен имот. Нещо повече, не е спорно и това, че при изповядване на сделката, по която страна в качеството му на купувач е ответникът Е., представеният от продавача Х.М.М., титул за собственост е цитираното вече решение на ОС”ЗГ”, Г..

И всъщност основният в производството въпрос се свежда до това кои и колко са наследниците на М. И. К., б.ж. на Г.. Отговорът на този въпрос дава решение на настоящия спор досежно това дали продавачът по обективираната в Нотариален акт №113, т.VІ, рег.№7672, н.д. № 1113/18.11.2008 г., сделка - Х.М.М. е единствен наследник, и респ. с процесната сделка е прехвърлила в пълна степен притежаваното от нея право на собственост върху процесния имот. В този аспект следва изрично да се посочи, че противно на твърденията на жалбодателя във възивната жалба продавач в казуса не е С.Ш., защото последният е само пълномощник, действащ от името и за сметка на продавача Х.М.М.. Безспорно в този аспект продавачът Х.М.М. е наследник на праводателя М. И. К., но не единствен наследник, а наред с посочените в Удостоверение № 000125/19.07.2011 г. на Община М., К.С. К., Ю. М. К., И.М. К. и наследниците по заместване на починалия Г.Г.М., посочени в Удостоверение за наследници № 000006/12.01.2010 г. на Община М.– Н. М. М., Ш. М. А. и Н. М. К. . В този аспект съдът съобрази и приложеното по делото съобразно изискването на разпоредбата на чл.185, предл.І от ГПК, съдържащо апостил, удостоверение за смърт № 1994-00308 на Р.Т.. Т.е. констатирайки изложеното съдът приема формулираните от решаващия съд изводи досежно това, че с процесния договор за покупко-продажба, Х.М.М. е продала на ответника С. Е. само своята наследствена идеална част от процесната нива, но не е могла да прехвърли собствеността върху притежаваните от останалите сънаследници идеални части, тъй като тя не е била техен собственик. Безспорно договорът не е нищожен, но с него купувачът не би могъл да продаде повече от това, което притежава, а купувачът макар и добросъвестен, не е могъл да придобие повече права от своя праводател. Правилен в този смисъл е и изводът на решаващия съд, че ответникът С. Е. не може да се легитимира като собственик на идеалните части над размера на притежаваните от праводателя му-продавача Х.М.М., наследствени идеални част от процесния имот.

Следва прочие, доколкото в отхвърлителната част първоинстанционното решение не се обжалва и същото в тази му част е влязло в сила, само за изчерпателност на изложението да се посочи, че моментът на възникване на наследствените права по отношение на процесния имот и респективно размерът на наследствените идеални части следва да бъдат установени не към момента на смъртта на наследодателя М. И. К. през 1968 г., а към момента на издаване на реституиращото собствеността цитираното решение № 166АЮ/21.07.2008 г. на ОС „ЗГ”, Г..

Що се касае пък до изложения във въззивната жалба довод за отсъствие на идентичност в имената на ищците и тези вписани в представените по делото удостоверения и пълномощни, и че това води до липса на процесуална легитимация, следва изрично да се посочи, че съдът намира този довод за неоснователен. И това е така защото: първо въззивният съд констатира необходимата идентичност както досежно изписването на самите имена, така и досежно наличието на някои други идентифициращи признаци - като година на раждане, място на раждане и родители; и второ защото до отсъствие на активна процесуална легитимация би се достигнало ако направеният довод се свеждаше до отсъствие на правен интерес у ищците от воденето на настоящата осъдителна искова претенция поради отсъствие например на идентичност в наследственото правоотношение.

Или казано в заключение първоинстанционното решение в осъдителната му част, предмет на настоящия въззивен контроÙ, с оглед изложеното и с оглед на крайния му резултат се явява правилно.

И при този изход на делото, доколкото разноски изрично не са поискани от ответниците по жалбата, не им се и следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 738 11.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 746/2011 г. по описа на М.ския районен съд, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Решение

2 ub0_Description

WebBody

E50A7E714655ACC8C2257AB40049C88F