Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260046 от 24.11.2021, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 480/2020
Вид
Решение № 260046
Подписан
24.11.2021
В сила
17.12.2021
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260046 Година 24.11.2021

Град

Г.

В И

М

Е

Т

О Н

А Н

А

Р

О

Д

А

Г.Т РАЙОНЕН СЪД

IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести октомври Година

2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: А.Д.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 480 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Т. твърди в исковата си молба и уточняващата я такава от 18.02.2021 г., че между страните били сключени следните договори за предоставяне на услуги, а именно: 1/. договор за мобилни услуги № *********/28.03.2018 г., съгласно който на ответника били предоставени мобилен телефонен номер ********** (със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лева с ДДС или 14.16 лева без ДДС) и мобилно устройство -; 2/. договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 19.04.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********и мобилно устройство А.. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 92.77 лева с ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 24 лева с ДДС, която била платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лева с ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурирали заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 3/. Допълнително споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договор за мобилни услуги.

Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********влизало в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лева с ДДС или 17.49 лева без ДДС. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия: - за мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018 г; - за мобилен номер **********- условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г., изм. с допълнително споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договор за мобилни услуги; - за мобилен телефонен апарат А. - условията, договорени в договор за лизинг от 19.04.2018 г.

Ответникът не бил изпълнил своите парични задължения по 5 фактури, които били издадени в периода октомври 2018 г. - февруари 2019 г.: фактура № **********/20.10.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г., фактура № **********/20.11.2018 г., фактура № **********/20.01.2019 г. и фактура № **********/15.02.2019 г. Във всяка от тях били начислени вземания на ищеца, които произтичали от различни договори, които били сключени между страните. Фактура № **********/20.10.2018 г. била издадена за отчетния период 20/09/2018-19/10/2018 г. и включвала подробно описаните в исковата молба задължения. Общата сума начислена във фактурата била 76.30 лева, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.26 лева, претендираната сума по нея била 74.04 лева. Фактура № **********/15.11.2018 г. била издадена за отчетния период 15/10/2018-14/11/2018 г. и включва подробно описаните в исковата молба задължения. Общата сума начислена във фактурата била 16.99 лева, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.87 лева, претендираната сума по нея била 14.12 лева. Фактура № **********/20.11.2018 г. била издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018 г. и включвала подробно посочените в исковата молба задължения. Общата сума, която била начислена във фактурата, била 32.25 лева. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, които били сключени между страните, при условията, на които бил ползван процесен номер **********, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, ищецът бил издал фактура № **********/20.01.2019 г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на този договор в общ размер на 162.17 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 44.85 лева с ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер **********(преди 13.06.2020 г.) били уредени от страните в р. 3, т. 3 от допълнителното споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договора за мобилни услуги. Неустойката представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 17.49 лева всяка), а именно 52.47 лева, както и подробно описаната в исковата молба разлика, която не е предмет на делото, както и начисленото във фактурата вземане за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ размер на 44.85 лева. Предвид изложеното общата сума начислена във фактурата е била 207.02 лева, а претендираната сума по нея била

52.47 лева. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, който бил сключен между страните, при условията, на който бил ползван процесния номер **********, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, ищецът издал фактура № **********/15.02.2019 г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 112.67 лева, размерът и основанието на които били уредени от страните в т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018 г., като същите неустойки представлявали сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (14.16 лв. всяка), а именно 42.48 лева, които били предмет на делото и подробно посочената в исковата молба разлика от 70.19 лева, която не била предмет на делото. Поради изложеното общата сума начислена във фактура № **********/15.02.2019 г. била 112.67 лева, а претендираната сума по нея била 42.48 лева. Поради това общата стойност на неизплатените парични задължения на ответника спрямо ищеца по издадените фактури по сключените между тях горепосочени договори била 215.36 лева. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от изброените фактури ответникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради това ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 330/2020 г. на ГРС, по което била издадена заповед за изпълнение на посочените суми, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът предявял исковете си по делото за тяхното съществуване. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 215.36 лева, от която 14.12 лева главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/28.03.2018 г., при условията на който се ползва мобилен номер **********, за периода 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., с 42.48 лева за неустойка за предсрочното му прекратяване, 100.31 лева главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/19.04.2018 г., изменен с допълнително споразумение № *********/13.06.2018 г. към него, при условията на който се ползва мобилен номер **********, за периода 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., с 52.47 лева неустойка за предсрочното му прекратяване, 5.98 лева главница от неплатени две текущи лизингови вноски по договора за лизинг от 19.04.2018 г., за периода от 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., и законната лихва върху сумата от 215.36 лева от подаване на заявлението до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 330 по описа за 2020 г. на Г. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът И.М.В., редовно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните

(и други, посочени в заявлението му) вземания ищецът е подал на 17.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 330/2020 г. на ГРС, по което на 14.09.2020 г. е издадена исканата заповед за процесните вземания, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 25.11.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 17.08.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 28.03.2018 г. страните са сключили в писмена форма, при общи условия (представени в заповедното производство), представения по делото договор за мобилни услуги № *********, а на 19.04.2018 г. са сключили в писмена форма, при същите общи условия, и представения по делото договор за мобилни услуги № *********, а на 13.06.2018 г. - и допълнително споразумение към него (л. 11-16 и 20-23). По същите ищецът се задължил да предоставя на ответника посочените в тях мобилни услуги, при уговорените в тях индивидуални и общите им условия, а ответникът се задължил да му плаща тези услуги ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това дали е получил тази фактура (чл.чл.

23 и 26-27 ОУ на ищеца, представени в приложеното заповедно производство).

При подписването на договорите за мобилни услуги на ответницата са предоставени и посочените в тях устройства (л. 11 и 15).

За ползването на лизинг обаче на предоставеното такова с договора от 19.04.2018 г. страните са сключили на същата дата, при представените общи условия, и договор за лизинг (л.17).

По същия на ответникът е предоставено това устройство за временно и възмездно ползване на лизинг, за срок от 23 месеца или до 19.03.2020 г., а ответникът се задължил да плати на ищеца общата му лизингова цена 92.77 лева с ДДС, на месечни лизингови вноски, съответно – първоначална вноска от 24 лева с ДДС и след това 23 месечни вноски по 2.99 лева с ДДС, които страните уговорили да се фактурират и плащат съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника по договора за мобилни услуги (чл.

3, ал. 2 от договора за лизинг, л. 17).

От представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури №№ *********/20.10.2018 г., № **********/15.11.2018 г., и № **********/20.11.2018 г. (л. 24-26), преценени съвкупно с признатия в молбата – становище от 10.09.2021 г. на пълномощника на ищеца по делото факт (че на 11.12.2018 г. последният е преустановил достъпа на ответника до мобилната си мрежа – л. 58), се установява още, че в изпълнение на процесните горепосочени договори за мобилни услуги и лизинг, ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги в периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г., както и ползване на лизинговата вещ по процесния договор за лизинг за същия период, за плащане на които и дължимите абонаменти такси му е издал в периода от 20.10.2018 г. до 20.11.2018 г. горепосочените три процесни фактури №№ *********/20.10.2018 г. – на стойност 76.30 лева, № **********/15.11.2018 г. – на стойност 16.99 лева, и № **********/20.11.2018 г. - на стойност от 32.25 лева, от които ищецът претендира с предявените искове съществуване на негови вземания по същите фактури съответно в общ размер от 114.43 лева за неплатените му такси и далекосъобщителни услуги по договорите за мобилни услуги и в общ размер на 5.98 лева за неплатените му две лизингови вноски по договора за лизинг за периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г., присъден му по тях и със заповедта за изпълнение (л. 2-3 и 24-26).