Решение № 154 от 22.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя Милтиядова Милтиядова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600530 по описа за 2022 година за да се произвесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Петко Хубеков от АК – Бургас, действащ като служебен защитник на осъдения С. П. Ч. с ЕГН **********, против Определение № 908 от 11.05.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 1201/2022 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт, на осъдения С. П. Ч. с ЕГН ********** е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода по влезли в сила присъди по НОХД №№ 3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г.

– всички на РС –Бургас.

Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, първостепенният съд е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с още пет месеца „лишаване от свобода” и на основание чл. 57, ал.1, т.3 от 1

ЗИНЗС е постановил така определеното и увеличено общо наказание от една година и пет месеца „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Със същото определение, първоинстанционният съде е приспаднал от определеното и увеличено общо наказание времето, през което осъденият Ч. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупността присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът постановил, наложеното на Ч. наказание глоба в размер на петстотин лева по НОХД № 507/2021 г. на Районен съд – Бургас, да се търпи отделно от определеното и завишено общо наказание.

Недоволен от постановеният съдебен акт, служебният защитник на осъденият Ч. го обжалва като необоснован и неправилен само в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд необосновано и неправилно е изградил изводите си за приложимостта на чл. 24 от НК само въз основа на броя на осъжданията на Ч., вместо да обсъди личната и обществената му опасност. Изразява се становище, че увеличаването на общото наказание, в края на реалното му изтърпяване в местата за лишаване от свобода и предстоящо излизане на свобода, би се отразило негативно на положените до този момент усилия за поправянето на Ч.. От въззивният съд се иска да отмени обжалваното съдебно определение в частта му, касаеща приложението на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно решението на първостепенният съд да увеличи с пет месеца определеното на осъдения общо наказание, като твърди, че предвид множеството престъпни деяния, за които жалбоподателят е осъждан, приложението на чл. 24 от НК е единствената възможност за постигане на генералната и лична превенция, визирана в чл. 36 от НК. Поради тези съображения предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява и поддържа жалбата. Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде отменено в атакуваната му част, като се аргументира с 2 доводите, изложени във въззивната жалба. Твърди, че към момента осъденият е изтърпял почти изцяло общото наказание от една година лишаване от свобода, поради което продължаване изтърпяването му с още пет месеца щяло да се отрази неблагоприятно на постигнатите резултати от провежданите в затвора превъзпитателни дейности. Твърди се още, че към момента отношенията между осъдения и неговата майка, пострадала от престъпленията, включени в съвкупността, вече са по-добри, като тя го посещавала в затвора и се грижела за непълнолетното му дете. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение в обжалваната му част като отмени приложението на чл. 24 от НК и остави в сила определението на районния съд в останалата му част.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С Определение от 09.02.2021г. по НОХД № 507/2021 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което лишеният от свобода С. Ч. е бил осъден за извършено на 08.01.2021 г. престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „глоба“, в размер на петстотин лева.

С Определение от 11.08.2021 г. по НОХД № 3625/2021 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което Ч. е бил осъден за извършени на 26.05.2020 г. престъпления по чл. 296, ал. 1 и чл.

129, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като му е било наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С Определение от 20.09.2021 г. по НОХД № 4168/2021г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което Ч. е бил осъден за извършени в периода от 15.02.2021 г. до 20.02.2021 г.

3 престъпления по чл. 296, ал. 1 и и чл. 144, ал. 3, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като му е било наложено общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „общ“ режим.

С Определение от 28.03.2022 г. по НОХД № 785/2022 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с което лишеният от свобода С. Ч. е бил осъден за извършено на 30.05.2019 г. престъпление по 195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „общ“ режим. Относно същото престъпление, Ч. е бил вече осъждан със споразумение по НОХД № 2129/2021 г. на Районен съд – Бургас, но с решение на Апелативен съд – Бургас по ВНОХД № 185/2021 г., влязло в сила на 28.02.2022 г., определението за одобряване на споразумението е било отменено, а наказателното производство било възобновено, по който повод било образувано цитираното НОХД № 785/2022 г.

С определение по ЧНД № 4301/2021 г., влязло в сила на 01.12.2021 г., Районен съд – Бургас е определил на осъдения С. Ч. едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №№ 2129/2021 г., 3625/2021 г. и 4168/2021 г.

– и трите на РС – Бургас в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било завишено с шест месеца, като е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на определеното и завишено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

Осъденият С. Ч. е осъждан и с други влезли в сила присъди, като последната, постановена спрямо него, но преди извършване на престъпленията, за които е осъждан с изброените вече по-горе присъди, е по НОХД № 367/2010 г., когато с присъда от 12.10.2010 г., влязла в сила на 16.02.2011 г., Районен съд – Нова Загора е наложил на Ч. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим за извършено на 04.05.2010 г. престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.

Наказанието е било изтърпяно на 01.02.2013 г.

С оглед установената фактическа обстановка, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че на групиране в самостоятелна съвкупност при 4 условията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК подлежат изброените по-горе и влезли в сила присъди по НОХД №№ 3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г. – всички на РС –Бургас, доколкото престъпленията, за които осъденият С. Ч. е бил признат за виновен с тези присъди, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Присъдата по НОХД № 507/2021 г. не може да бъде включена в тази съвкупност, тъй като престъплението, за което е осъден Ч. с присъдата по НОХД № 4168/2021 г. на РС – Бургас е извършено след постановяването й. Доколкото с присъдата по НОХД № 507/2021 г. е наложено наказание глоба, правилно първоинстанционният съд е приел като най-благоприятен за осъдения вариант групирането в една съвкупност на присъдите по НОХД №№ 3625/2021 г., 4168/2021 г. и 785/2022 г., за които да се определи едно общо наказание, а глобата по НОХД № 507/2021 г. – да се търпи отделно.

Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказание по новата съвкупност наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година, наложено на осъдения Ч. с влязлата в сила присъда по НОХД № 4168/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като същото се явява найтежко измежду наложените му с присъдите, включени в новообразуваната съвкупност.

Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно приложението на чл. 24 от НК. От една страна, не следва да се забравя, че на осъдения Ч. вече е било определяно общо наказание с прилагане на чл. 24 от НК – с влязло в сила определение по ЧНД № 4301/2021 г. на РС – Бургас са били групирани влезлите в сила присъди по НОХД №№ 2129/2021 г., 3625/2021 г. и 4168/2021 г. – и трите на РС – Бургас, като е било определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, завишено на основание чл. 24 от НК с шест месеца. Настоящото групиране на последните, постановени спрямо Ч. и влезли в сила присъди, е предизвикано единствено и само заради отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД № 2129/2021 г. и възобновяване на това наказателно производство, и постановяване на нова присъда за същото това престъпление, а именно влязлото в сила определение за одобрение на споразумение по НОХД № 785/2022 г. Следователно може да се приеме, че съдът вече се е произнасял по въпроса за приложимостта на чл.

24 от НК в контекста на извършените от Ч. престъпления, за които присъдите са били групирани в самостоятелна съвкупност. От друга страна, настоящият 5 въззивен съдебен състав, подобно на контролираната съдебна инстанция, намира, че действително са налице условията за прилагане на чл. 24 от НК в настоящия случай.

Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай, видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че налаганите на осъдения Ч. наказания не са постигнали своя превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни навици, и доказателство за този извод е факта, че след изтърпяване на предходните си наказания, Ч. е подновявал престъпната си деятелност. Прави особено силно впечатление, упоритостта, проявена от осъдения при извършване на престъпленията по чл. 296, ал.1 от НК, както и факта, че пострадала от тези престъпления е била майката на Ч., а също и факта, че две от трите престъпления от този вид, извършени от осъдения, са били придружени с нанасяне на средна телесна повреда на пострадалата, респ. със закана за убийство към нея. Тези обстоятелства значително завишават степента на обществена опасност на осъдения. Те, наред с другите данни за съдимостта на Ч., сочат, че у осъдения е формирана вече трайно нагласа, не само да не спазва законите в страната ред, но и установените в обществото морални принципи, като демонстрира трайно общественоопасно противоправно поведение в обществото, т.е., налице е утвърден личностен модел на поведение, заради който спрямо осъдения следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия. В тази връзка, възражението на защитата, че между осъдения и неговата майка вече са налице добри отношения и поради това съдът следва да се подходи с по-голяма снизходителност в конкретния случай, не могат да бъдат споделени доколкото липсват доказателства, които да установяват верността на тези твърдения, а и няма гаранция, дали твърдяното поведение на осъдения не е обусловено единствено от факта, че понастоящем се намира в затвора. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в 6 съвкупността – лишаване от свобода за срок от една година, действително е следвало да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК, като предложеното от районният съд увеличение с пет месеца е разумно, законосъобразно и би съдействало за постигане целите на специалната и генерална превенция.