Акт от 30.01.2020, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 893/2019
- Подписан
- 30.01.2020
- В сила
- 20.02.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39 30.01.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 893 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на И.Н.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.Т. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от И.Н.И. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление №
249/ 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, му е било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Стара Загора. И.И. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение от 05.11.2018г., постановено по АНД № 1819/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1819/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направения от него разход за заплащане на адвокатско възнаграждение представлява претърпяна имуществена вреда - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът
– Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на общината за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност.
Излага доводи, че направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена правна защита и процесуално представителство в съдебното производство по обжалването и отмяната на наказателното постановление, не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, както и че отговорността за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление /НП/ № 249/
11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на И.Н.И. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Стара Загора. По жалба на И.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1819/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 686 от 05.11.2018г. по посоченото дело, НП № 249/ 11.04.2018г. е било отменено, като незаконосъобразно.
Видно от приложените по АНД № 1819/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 0207906 от 12.06.2018г., И.И. е упълномощил и възложил на адв. М.Т. *** да изготви жалба и да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Община Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Община Стара Загора, е основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с
Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора, на ищеца И.Н.И. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушение на Наредбата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 686 от 05.11.2018г. по АНД № 1819/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С постановената отмяна на издаденото срещу И.И. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на Община Стара
Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 249/ 11.04.2018г., издадено от Заместник кмета на Община Стара Загора и процесуалното представителство в съдебното производство по АНД № 1819/ 2018г. по описа на РС – Стара Загора. За да се приеме, че И.И. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложеното по АНД № 1819/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.06.2018г., И.И. е упълномощил и възложил на адв. М.Т.
*** да изготви жалба и да осъществи процесуално представителство по образуваното АНД във връзка с обжалването на НП № 249/ 11.04.2018г. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 300 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от И.И.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bad5556-7a5d-48f9-be88-3d2fb364fbe8