Определение № 36554 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36554 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110155940 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на А. Г. С. с ЕГН **********, срещу „..“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..“ АД е подал отговор на исковата молба.

В настоящия случай са предявени при условията на обективно евентуално съединяване искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и искове за прогласяване нищожност на негова неустоечна клауза.

Страните не спорят, че в рамките на материалното правоотношение ищецът се явява потребител, респ. именно в качеството си на такъв той предявява исковете по настоящото дело.

Следователно спрямо тях е приложима местната подсъдност по чл. 113 ГПК.

Поради това производството е местно подсъдно по правилото на чл. 113 ГПК именно на Софийски районен съд.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подадена насрещна искова молба от „..“ АД.

Съдът намира, че насрещният иск следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като е предявен в срок, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалните искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск С. е подала отговор на насрещната искова молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснат като писмени доказателства.

По искане на ищеца по насрещния иск следва да се допусне изслушването на ССчЕ.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „..“ АД срещу А. Г. С. насрещен иск.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.03.2027 г. от 13,45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения, а на ищеца по насрещния иск – препис и от отговора на насрещната искова молба и неговите приложения.

1

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с поставените в исковата молба по насрещния иск задачи и с поставена от съда задача за определяне реалния размер на ГПР по процесния договор при съобразяване всички разходи по кредита, съставляващи компоненти на ГПР, при депозит от 220 евро, вносим от „..“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., с адрес за призоваване: гр. София, .., моб.тел.: .., като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от А. Г. С. срещу „..“ АД при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит от 01.08.2023 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит от 01.08.2023 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 700 лв., като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни вноски. Сочи, че с чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му – поръчителство, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка съгласно чл. 5 в размер на 511,44 лв., включена изначално в погасителния план. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона. Сочи, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно посочен в договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР също е неправилен. Счита, че посочването в договора на ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на неравноправност. Възразява, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза.

Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Възразява, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Признава, че неустойката не е включена в ГПР.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Предявен е от „..“ АД срещу А. Г. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 608,96 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски микрокредит от 01.08.2023г., заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на насрещната искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане; както и за сумата от 31,49 лева, представляваща изискуема договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от 01.08.2023г., дължима за периода от 1.02.2024г. до 1.04.2024г. (частично вноска № 6 и вноски №7 и № 8 вкл. по погасителния план) включително, заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от предявяване на насрещната искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане. Претендират се разноските по делото.

2

Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен на 01.08.2023 г. и че по него е предоставил на ответника заем в размер на 700 лв. при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 51,00 %, а С. се задължила да върне сума в общ размер на 908,04 лв., включваща заема и възнаградителната лихва, на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 75,67 лв. Излага, че С. не е платила в цялост дължимите суми по договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в който С. поддържа възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като изтъква, че не се касае за индивидуално договаряне. Възразява, че дори и да се установи дължимост от нея на чистата стойност на кредита, осъждането за нейното връщане следва да се извърши след прихващане на заплатената сума от 238 лева. Моли за уважаване на нейния иск и отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора, евентуално – на неустоечна клауза от него , е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит от 01.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора, евентуално – на неустоечната клауза по чл. 5 от него.

В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи следните факти: наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит от 01.08.2023 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.

В тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните факти е да докаже плащане в пълен размер на задължението за главница по договора.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит от 01.08.2023 г., приложен към исковата молба; че в чл. 5 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, както и че такава му е начислена в размер на 511,44 лв., но не е включена в посочения в договора размер на ГПР ; че в погашение на дълга по кредита кредитополучателят е заплатила на кредитора сумата от 238 лева.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им

УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса 3 се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2 ). Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4