Определение № 3921 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3921 гр. Варна, 22.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501796 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62004/10.07.2025 г. на „СМОТРА“ ЕООД, ЕИК 203315747, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2228/16.06.2025 г. по ГД № 5424/2024 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот – ПИ, находящ се в гр. Варна, ул. „19 – та“ № 2 с ИД. № *** по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., като премахне електрически съоръжения – 2 бр. стоманобетонни стълбове – единият разположен в северозападната част в собствения на ищеца имот, а другият в югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и техни проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия, част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева), представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот: находящ се в гр. Варна, ул. „19 – та“ № 2 с ИД. № *** по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Жалбоподателят посочва, че по делото липсват доказателства за годината на изграждане на електрическите съоръжения, както и че не са 1 налице доказателства в подкрепа на извода, че въздушната линия за ниско напрежение е собствена на въззиваемия. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) не е възникнало, тъй като не са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответните енергийни обекти. Твърди, че поради тези обстоятелства е затруднен да реализира инвестиционното си намерение за проектиране на жилищна сграда и застрояване на имота, както и че искът по чл. 109 ЗС е основателен.

Поддържа, че неправилно е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД.

Намира, че не е налице възникнало за въззиваемия сервитутно право, респективно че се дължи обезщетение за ползването на имота в претендирания размер.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба чрез процесуален представител на въззиваемия, с който я оспорва. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че има учредено сервитутно право по силата на закона върху процесния имот. Поддържа, че наличието на сервитут не е обусловено от наличието на строителни книжа за енергийния обект. Посочва, че енергийните обекти не препятстват инвестиционното намерение на въззивника. Намира, че наличието на сервитут обуславя неоснователността и на иска по чл. 59 ЗЗД. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 14:00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемия.

ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Съдебен център по медиация към ВОС. Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на 2 делото) и зачетено от съда по съответен процесуален ред. Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ***. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3