Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 12.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 5110/2023
Вид
Решение № 191
Подписан
12.03.2024
В сила
18.06.2024
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120205110 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. П. Н. с ЕГН: **********, чрез адв. * от АК-Бургас, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. Каров, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.

В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от справката на л. 5, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 22.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 29.11.2023 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.11.2023 г. в 22:13 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+182, в посока на движение от КПП-1 към кв. „Пети километър“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ със скорост от 82 км/ч. автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *. Контролирания 1 пътен участък се намирал в населено място, като имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 59952”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на Д. Н., както и че скоростта следва да се счита на 29 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на собственика- жалбоподател в настоящото производство, било наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 11) и Протокол за проверка (л. 12), която е била извършена на 07.02.2023 г.

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 13), съдържащ всички законоустановени реквизити.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на 2 автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.

165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радаркамера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.

Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост.

Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 29 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който 3 представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В случая отчетената скорост на водача при заснемането е била 32 км/ч, поради което правилно крайната му скорост е изчислена на 29 км/ч. Ясно и недвусмислено във фиша е посочено, че превишаването на допустимата скорост е с 29 км/ч.

Съдът намира, че е доказано по безспорен начин, че отчетената скорост е именно на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *. От излгедания в съдебно заседание клип (л.

27) ясно се вижда, че само този автомобил преминава пред техническото средство в момента на заснемането, като едва след като подминава, се вижда за кратко приближаването на друг автомобил. Това съответства и на приложената инструкция за работа, като на л. 36, в т. 4.2. е посочено, че радарът регистрира МПС-то движещо се с най-висока скорост. От всичко това следва, че не може да има съмнения, че отчетената скорост е именно на автомобила, псочен в обжалвания фиш.

Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).

Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н.

Видно от отговора на Община Бургас на л. 21, безспорно се установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В26- 50 км/ч и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. В този смисъл, съдът не намира, че е налице нарушение, поради това че наличният пътен знак не въвежда различно ограничение на скоростта от това, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай не може да се приеме, че посочването на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по някакъв начин накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като така или иначе е ясно какво е ограничението на скоростта, а именно- 50 км/ч. Освен това, отговорността за нарушение по чл. 182 от ЗДвП не е диференцирана с оглед на това по какъв начин е въведено ограничението на скоростта, а само с оглед на това дали се касае за населено място, или не.