Решение № 1892 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20263110102058 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от В. П. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу А. К. Б., ЕГН **********, адрес: град В. ул. „Д. л“ № **, вх.**, ет**, ап.**, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В депозираната молба се посочва, че с ответника са се намирали в интимна връзка, през 2024 г., като след това не имали контакт, но от този контакт е родено общото им дете. Твърди, че Б. осъществява непрекъснат психически тормоз върху него чрез закани, заплахи за посегателство върху неговия живот и този на близките му и уронване на честта и достойнството му. Заявява, че ответницата е лице със сериозни психически проблеми и зависимости, който не познава правила и пречки пред отношението и намерението си да вреди и да му влияе негативно. Излага твърдения, че на 16ти януари 2026 г. е отишла пред дома му като е звъняла по домофона и му е отправяла заплахи, че „ако не слезе долу, ще има проблеми“, както и че ще запали колата му, ако не й даде пари. На 19.01.2026 г. отново е отправила заплахи, по домофона, че ако не слезе да й даде пари, ще запали колата му и него. На 23.01.2026 г. е отправила заплаха, че ще вземе един автомат и ще „дойда да те застрелям, бе боклук“. На 10.02.2026 г. е отправила следните заплахи „Имам възможности да ти направя живота черен. Никога няма да те оставя на мира. Ако не слезеш долу, ще си имаш проблеми, ще те съдя до дупка за най-различни неща. Няма да ти дам възможност да живееш спокойно“. Отправила е и закани, че ще го убие по много жесток начин, ако не получи парите, които поиска. На 19.02.2026 г. отново се появява пред блока и разбива входната врата, тъй като молителят отказва да слезе и след като се 1 появява пред вратата на апартамента му с блъскане и ритане се заканила, че ще създаде още проблеми и няма да я остави на мира. На 23.02.2026 г. отново се появява пред дома му и се е заканила, че „Когато излезеш пред входа, майка ти ще еба, ще те залея с киселина.“. Твърди, че търси защита единствено за себе си. Моли за уважаване на молбата.

А. Б. депозира в срок становище, с което заявява, че оспорва наведените твърдения за извършени от нея актове за насилия за всяка една от процесните дати. Твърди, че отношенията между нея и молителя са свързани с общото им дете, като в тази връзка е предприемала законови действия за установяване произход и издръжка. Заявява, че молителят отказва доброволно да изпълнява задълженията си, което води до водене на съдебни производства. Счита, че подадената молба е пряко свързана с тези действия, за оказване на натиск, с цел да се препятства търсенето на законните права на детето. Твърди, че нейното поведение е изцяло съобразено със закона и единствено в защита на детето. Заявява, че оспорва изцяло твърдените актове за насилие и начина им на извършване и моли за отхвърляне на молбата за защита. Не желае да бъдат постановени мерки за защита спрямо нея. Моли за отхвърляне на молбата и присъждане на сторените в производството разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Представена е декларация по реда на чл. 9 ЗЗДН, в която се излагат твърдения за случилото се спрямо молителя на всяка от процесните дати.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол за предупреждение от 06.06.2025 г., от който е видно, че е отправено предупреждение по отношение на лицето А. К. Б., че ако извършва психически, физически тормоз, самоуправни действия и отправя закани и заплахи по адрес на В. П. П. ще носи наказателна отговорност. Идентичен протокол за предупреждение е издаден и на 09.12.2025 г.

От справка от Национална база данни по отношение А. К. Б. е видно, че същата има две деца като едното е низходящо на молителя П. – В. В.ова П.а.

Обявен за безспорен между страните е фактът, че между страните има висящи производства за издръжка по отношение на общото им дете.

От справка от Регистратура на Районен съд – град Варна е видно, че между страните няма водено друго производство по реда на ЗЗДН, но има друго със страни К. Д. Б. – молител и ответник А. К. Б., по което искането за защита е уважено. От справка за съдимост на А. К. Б. е видно, че същата не е осъждана, а от информация, предоставена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е видно, че няма данни да е настанявана за лечение в психиатричните клиники на болничното заведение

Приобщени са материалите по пр.пр. № ****/2026 г. по описа на ВРП, от които е видно, че същата е образувано по сигнал на В. П. П. като е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като отговорност за 2 отправените от страна на А. Б. обидни думи следва да се търси по частен ред.

Установява се, че случаят за който е подаден сигнал е такъв от 2025 г.

Приобщени са и материали по пр.пр. ****/2025 г. по описа на ВРП. Същата е неотносима към настоящото производство, тъй като е жалбоподател не е нито една от страните в настоящото производство.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. С. Д., от които се установява, че познава А. от 2 години като са приятелки и децата им често играят заедно. Знае, че А. има две момичета като таткото на голямото дете е чужденец, а на малкото дете е българин, който не е искал да го припознава. Твърди, че помага на А., тъй като таткото на детето не иска да заеме ролята си на баща. Заявява, че относно януари и февруари 2026 г. знае, че е молила бащата на В. да я гледа, за да отиде на зъболекар. Уточнява, че знае тази история от А..

По делото са представени извлечения от мрежи за социални контакти, но същите не следва да бъдат подлагани на доказателствен анализ, тъй като са без дата и не става ясен техният подател, респ. техният автор.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че молбата е подадена от легитимирано по ЗЗДН лице срещу легитимирано да отговаря лице, аргумент от чл. 3 ЗЗДН.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, аргумент от чл.2, ал.1 ЗЗДН.

Целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти с техния родственик, респективно да им осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна.

Няма спор в доктрината и практиката, че целта на ЗЗДН е да се осигури на жертвите му защита, дори и в случаите, в които липсват очевидци на конкретния акт на домашно насилие. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са акт на домашно насилие.

По делото, освен представената декларация по чл.9 ЗЗДН, няма нито едно друго доказателство установяващо, че ответницата е извършила процесните актове на насилие. Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при наличие на оспорване, каквото в настоящото производство е налице, следва по реда на пълно и главно доказване да бъдат 3 установени твърдените актове на насилие. В настоящото производство, от страна на молителя липсва доказване, че на посочените дати Б. е реализирала актове на насилие. Фактът на издадени протоколи за предупреждение на 06.06.2025 г. и 09.12.2025 г. не доказват, че на заявените дати през януари и февруари А. Б. е извършила твърдяните актове на насилие. Нелогично и житейски необосновано е на нито една от заявените дати за месец януари и февруари 2026 г. молителят да не потърси съдействие от органите на реда или да не подаде оплакване пред компетентните институции, предвид интензитета на посочените актове, което доказва че целта на настоящото производство е не да се постигне закрила на жертва на насилие, а да се разреши междуличностен конфликт между страните. Този извод на съда се потвърждава и от факта, че молителят и ответницата имат общо дете като между тях има водени съдебни производства, включително за установяване произхода на общото им дете, факт, който се признава и от самия молител и към настоящия момент има и други висящи производства относно дължимата издръжка. В настоящия случай е налице друг конфликт между В. П. П. и А. К. Б., развил се в резултат на неудовлетвореност от развилите се между тях отношения.

Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от другата страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни аспекти“, Богдан Русев Русев, ИК „Петко Венедиков“, 2020 г., стр.151 и 152, както и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1445/2015 г. по описа на Окръжен съд – град Варна и влязлото в сила решение по в.гр.д. № 174/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е налице конфликт, породен от раждането на общата им дъщеря и последвалите след това събития, довели до неудовлетвореност в отношенията им. В настоящото производство не се установи по безспорен и несъмнен начин наличието на реализирани актове на насилие на твърдяните дати от страна на А. К. Б., нито се установи, че същата е изричала обидни думи, закани и заплахи по отношение на В. П.. Доказа се наличието на конфликт и желание да се уредят персоналните отношения между страните чрез постигне модел на поведение от другата страна, а именно прекъсване на контактите с ответницата.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба, подадена по реда на ЗЗДН, с обективираните в нея искания, следва да се отхвърли, а предвид отхвърляне на молбата издадената заповед за незабавна защита преустановява своето действие, на основание чл. 19, ал.2 ЗЗДН.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в сила от 01.01.2024 г., В. П. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, 4 по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 12.78 евро както и сторените от страна на А. К. Б. разноски – 300 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от В. П. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу А. К. Б., ЕГН **********, адрес: град В. ул. „Д. л“ № **, вх.**, ет**, ап.**, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН

ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Варна сумата от 12.78 евро, представляваща дължимата държавна такса

ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. К. Б., ЕГН **********, адрес: град В. ул. „Д. л“ № **, вх.**, ет**, ап.** сумата от 300 евро, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН Издадената заповед за незабавна защита № 39/30.03.2026 г. преустановява своето действие на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН .