Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 12.06.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 1/2025
Вид
Решение № 153
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 265, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.69 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Перник, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от В. А. С. ЕГН ********** чрез адв. П. А. от АК –***, срещу решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън, с което са отхвърлени предявените от О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *** /конституирани на основание чл.227 ал.1 ГПК с определение №48/13.03.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РСТрън на мястото на първоначалния ищец А.А.С. ЕГН **********, починал на ***/ срещу В. З. Х., ЕГН: ********** и с постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците О. С. С., В. А. С., А. А. С. и А. А. А., сумата от 800 лева за използваните през двете години - 2022г. и 2023г. земеделски земи за пасбища, с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.*** с обща площ от двадесет декара.

С молба от 28.03.2025 г. ищците О. С. С., А. А. С. и А. А. А. са заявили по реда и в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК желанието си да се присъединят към подадената от В. С.

1 въззивна жалба.

С определение рег.№ 233/11.04.2025 г. О. С. С., А. А. С. и А. А. А. са конституирани като въззивници към въззивна жалба вх.№1621/11.11.2024 г., подадена от В. А. С. срещу решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС Трън.

Във въззивната жалба се излагат съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че по делото не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Поддържа, че за стопанската 2021 г. 2022 г. ответната страна се позовава на договор за наем, за който се твърди, че не носи подписа на първоначалния ищец А.С.. По отношение на стопанската 2022 г.-2023 г. поддържа, че, независимо от представения договор за наем с третото неучастващо по делото лице- И.И., братовчед на първоначалния ищец А.С., то първоначалният ищец А.С. се бил регистрирал като земеделски стопанин по отношение на недвижимите имоти с идентификатори, посочени в исковата молба, за два от които бил депозирал и декларации по чл.69ал.1 ППЗСПЗЗ със заявено желание за неучастие в масиви за ползване на земеделски имоти. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете. Извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна чрез адв. И. В. от АК-Перник е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Страните претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като въззивникът В. С. прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън e образувано по искова молба, подадена от А.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***, против В. З. Х., ЕГН:

********** и с постоянен адрес: ***. В хода на процеса ищецът е починал и на основание чл.227 ГПК вместо него са конституирани неговите законни наследници: О.

С. С., с ЕГН ********** – съпруга, с адрес: ***, и дъщерите му В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***; А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че през 2022г. и 2023г. ответникът ползвал земеделски земи, тяхна собственост с номера с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в 2 землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, с обща площ от двадесет декара, без съгласието им и без правно основание, за пасища на животните, които притежава (стадо от крави). За използването на процесните земи за пасища ответникът им дължи по 20 лева на декар или 400 лева за всяка една стопанска година, през която е ползвал процесните земи, или общо 800 лева за двете години. Поради тази причина за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за неоснователно обогатяване за ползвани земеделски земи в землището на с.***. Искането на ищците е да бъде осъден ответникът да им заплати сумата от 800 лева за използваните през двете години -2022 г. и 2023 г. земеделски земи за пасбища с обща площ от 20 дка, находящи се в землището на ***, местността „***“, тяхна собственост, представляващи имоти с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030 и имот № 034013, находящ се в землището на ***, местност „***“.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, но в проведеното първо по ред открито съдебно заседание пред районния съд същият се е явил лично и с адв.В. от АК –Перник, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да възложи разноските по делото на ищците.

В хода на производството пред първата инстанция по делото са представени и приети скица № 278/08.04.1997г.; скица №279/08.04.1997г.; скица № 269/08.04.1997г.; скица № 402/20.04.2015г., скица №403/20.04.2015г. и скица № 404/20.04.2015г. на имоти, находящи се в землището на с.***, местностите „***“ и „***“, за които е посочено, че са собственост на наследници на А. С.Г., съгласно решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК- Трън; писмо-справка рег.№ РД-12-02-3469-1/16.07.2024г. от Общинска служба „Земеделие“ гр.Трън, от което се установява, че за стопанската 2021-2022г. в службата е регистриран договор за наем за срок от една година, сключен между наследодателя на ищците А.А.С. и ответника В. З. Х. за 8 броя имоти, между тях и за 5-те процесни имота с идентификатори както следва: № ***, № ***, № ***,

№ *** и № ***. За стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г. има сключени договори за наем на осем броя имоти между ответника и И.И. С., между които са описани и два от процесните имоти, а именно: № *** и № ***. Видно от процесната справка, за стопанската 2021/2022г. има подадена декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от А.А.С., със заявено желание за неучастие в масиви за ползване за 9 бр. имоти, между които и два от процесните имоти №*** и ***. За стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г. са подадени декларации по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от А.А.С., със заявено желание за неучастие в масиви за ползване за 13 бр. имоти, между които и петте процесни имота: № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.

3

Приобщени са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.Р.Я., В. Г.Я. и Н.И.И..

Свидетелката В.Р.Я. информира, че познава имотите, за които се води делото в село ***. Тези ниви са собственост на А.С.. В местността „***“ има един имот, а другите четири имота са в местността „***“. Повечето са ливади. Според посоченото от свидетелката от 2021 година целият масив е заграден с електропастир, а В. З. Х. го ползва за пасбища. Поддържа, че притежаваният от нея недвижим имот се намира в близко съседство. Свидетелката твърди, че цялата падина е заградена, не само имотите на А.С.. В местността „***“ А.С. има четири имота и в местността „***“ един имот.

Местността „***“ е близо до местността „***“. Сега от три години тези пасбища се ползват от ответника В. Х., а преди това ги е ползвал А.С., бащата на В. С.. Преди да се поставят електропастирите, А.С. е имал договори с други лица. В заградената местност има и гора, за която свидетелката посочва, че не знае чия собственост е.

Свидетелката поддържа, че не знае А.С. да е давал имоти на В. Х.. Не са обсъждали с А.С. това, че има заграждане с електропастир. Когато ответникът ги заградил, А.С. и казал, че е недоволен, че е заградено. Оплаквал се, че имал круши, но не можел да си набере.

В показанията си свидетелят В. Г.Я., съпруг на св.В.Я., твърди, че познава имотите на А.С., а именно в местността „***“ един имот и четири имота в местността „***“ в село ***, но не знае с точност тяхната площ. За едната ливада посочва, че е около 6 декара, другите били по-малки. Според свидетеля имотите са на А.А.С., който приживе ги ползвал. Понастоящем свидетелят посочва, че тези ниви са заградени с електропастир от ответника В. З., което станало в периода 2021г. -2022 г. Свидетелят посочва, че не знае дали ответникът е имал договори с някой от собствениците на имотите, но мисли, че с А.С. няма договори. Около 200 декара в местността „***“, почти всичко е заградено. Цялата територия представлявала пасбища. Имало и гора, която също е заградена. Двете местности- „***“ и „***“, били една до друга.

Свидетелят не е обикалял този електропастир, защото не са в добри отношения с ответника, но е сигурен, че местността е оградена отвсякъде. Местността „***“ била на 200 метра от неговата къща.

В показанията си св. Н.И.И. инофрмира, че познава ищцата В. С.. Съпругът на свидетелката има роднинска връзка с нея. Свекърът на свидетелката - И.И. С. и бащата на В. А. С.-А.А.С. са първи братовчеди, които имат общи имоти в село ***. Имат един имот, който се води на техния дядо. Посочва, че знае къде са процесните имоти, като навежда, че от около три години тези имоти се ползват от ответника В. Х., като за две земеделски години има договори между ответника и нейния свекър. Свидетелката поддържа, че предмет на тези договори са осем земеделски имота, като процесните имоти влизат в това число. А.С. дошъл да държи сметка на свекър й защо е дал 4 процесните имоти да се обработват от ответника. Свидетелката присъствала на този разговор. Свидетелката поддържа, че едната дъщеря на А. – А., е подписала вместо баща си първия договор за стопанската 2021 г. -2022 г. През следващата година свекър й решил да подпише договор с ответника. Имотите не били делени. Те са на общия наследодател А. Г.. Чула, че бащата на В. е бил регистриран като земеделски производител, но документ не е видяла. Свидетелката е виждала договорите, които са подписани между свекъра й и ответника, но не е видяла сумите, посочени в тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът намира следното:

Предмет на настоящия инстанционен въззивен контрол е обжалваното съдебно решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън, с което са отхвърлени предявените от О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *** /конституирани на основание чл.227 ал.1 ГПК с определение №48/13.03.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън на мястото на първоначалния ищец А.А.С. ЕГН **********, починал на ***/ срещу В. З. Х., ЕГН:

********** и с постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците О. С. С., В. А. С., А. А. С. и А. А. А., сумата от 800 лева за използваните през двете години - 2022г. и 2023г. земеделски земи за пасбища, с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.*** с обща площ от двадесет декара.