Решение № 636 от 13.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001001182 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.07.2021г., постановено по търг. дело № 53/2020г. на Окръжен съдВраца, е признато за установено по отношение на "Юробанк България" АД, ЕИК 000694746, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв.И.

С., че ЕТ "Ю. – 2000 -Ю. П.“, ЕИК 106071254, със седалище и адрес на управление в село ***, ул. „***“ № ***, Ю. П. И., ЕГН ********** и В. Д. И., ЕГН **********, двамата с постноянен адрес: село ***, ул. „***“ № *** дължат на ищцовото дружество следните суми:

65 634.67 (шестдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) – главница за периода от 22.10.2018 г. до 02.09.2019 г., законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до окончателно изплащане; възнаградителна лихва в размер на 3814.44 лева лв. (три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лв. за периода от 22.10.2018 г. до 19.08.2019 г.; 689.83 лева (шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от 21.10.2018 г. до 02.09.2019 г.; застраховки 174.64 лева (сто седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), начислени за периода от 30.04.2019г. до 02.09.2019г.; нотариални разноски по кредита в размер на 132.00 лв.за периода от 30.08.2019г. до 02.09.2019г., за които суми е била и издадена Заповед № 2296 от 10.09.2019г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 3677/2019г., по описа на Районен съд - Враца.

Недоволни оттака постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното производство ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, Ю. П. и В. Д., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивниците излагат, че по силата на анекс № 4 към договора за банков кредит от 14.03.2008г. въззиваемият В. Д. няма качеството на солидарен длъжник наред с кредитополучателя - ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, а притежава качеството поръчител, доколкото е поел задължение за гарантиране на чужд 1 дълг. Въз основа на горното поддържа, не отговаря за цялото задължение по отношение на кредитора. Сочи, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е се е произнесъл по наведените възражения за нищожност на отделни клаузи от процесния договор за кредит и анексите към него. Навежда доводи, че в съответствие с практиката на Съда на Европейския Съюз и тази на ВКС, физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, или обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, освен ако това физическо лице има тесни професионални или функционални връзки с посоченото дружество. Въз основа на горното твърди, че клаузите във връзка с определяне на лихвата по договора за кредит не са уговорени индивидуално и предвиждат правомощие на банката едностранно да променя дължимата възнаградителна лихва, без знанието на длъжниковата страна, по която причина като неравноправни са нищожни. Навеждат доводи, че определящите фактори или методологията във вътрешнобанков акт представлява едностранно изменение на договорното правоотношение от страна на банковата институция, което е недопустимо.

Твърдят , че по силата на всички подписани анекси към договора е осъществява капитализиране на суми, което е довело до олихвяване на лихви. Посочват, че в нарушение на закона банката осчетоводява извършени плащания за погасяване на лихви, а не на главница, което е в противоречие с погасителния план. Излагат, че нищожни поради противоречие със закона се явяват и уговорките, с които размера на неиздължената главница се увечличава не само с просрочените лихви, но и с просрочените такси. Твърдят, че изявлението на банката за предсрочна изискуемост на процесния кредит не е достигнало до кредитополучателя - ЕТ „Ю. – 2000 - Ю. П.“, а само до Ю. П. като физическо лице, която се е задължила да предаде уведомлението и на съпруга си - В. Д. . С оглед на това сочат, че вземането по процесния кредит е трансформирано в предсрочно изискуемо само по отношение на солидарните длъжници, но не и по отношение на кредиотополучателя. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият „Юробанк България“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че между страните по делото е налице валидно сключен за кредит, по силата на който банката е предоставила парична сума на кредитополучателя, който заедно със солидарните длъжници не е изпълнил задълженията си по чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума, заедно с дължимите лихви, такси и разноски.

Твърди , че горното неизпълнение е обосновало упражняване от страна на банката на потестативното право да обяви цялото вземане по договора за предсрочно изискуемо.Твърди, че волеизявлението за предсрочната изискуемост е достигнало надлежно до всички длъжници по договора, което е видно от оформените от ЧСИ Г. Б. документи, които се ползват с материална доказателствена сила. Излага доводи, че защита по реда на ЗПП е неприложима в процесния случай, тъй като не е установено по делото, усвоената сума да е била предоставена или ползвана от солидарните длъжници - физически лица. Сочи, че дори и да се приеме, че физическите лица -съдлъжници по договора за кредит, по който кредитополучателят е търговец, притежават качеството потребители по смисъла на ЗПП, от доказателствата по делото не би могло да се установи, че същите да действали извън рамките на търговската дейност на едноличния търговец, който е основния кредитополучател по договора. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

С определение от 31.01.2022г. въззивният съд е заличил като страна по делото въззивницата Ю. П. И., която участва в производството и в качеството си на - ЕТ „Ю.-2000Ю. П.“, поради настъпила смърт на 26.12.2021г., като е консутуирал на нейно място наследниците Е. В. И. и П. В. И., доколкото наследникът В. Д. И. участва в производството в лично качество.

Предвид валидно вписани откази от наследството на Ю. П. И., с определение от 2 закрито заседание на 10.06.2022 г. Е. В. И. и П. В. И. са заличени като въззивници в производството, а като въззивник е конституиран наследникът от втори ред Н. Г. П., ЕГН **********.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано по искова молба, предявена от „Юробанк България“ АД срещу ЕТ "Ю. – 2000 -Ю. П.“, ЕИК 106071254, Ю. П. И., ЕГН ********** и В. Д. И., ЕГН **********, за установяване на обстоятелството, че ответниците дължат на ищеца следните вземания, възникнали по силата на договор за банков кредит - Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 от 14.03.2008г. и допълнителни споразумения към него, а именно: главница в размер на 65 634.67 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 02.09.2019г., ведно със законна лихва за забава за времето от 10.05.2019г. до пълното изплащане на дължимата главница; възнаградителна лихва в размер на 3 814.44 лв., начислена за периода 22.10.2018г. до 19.08.2019г.,; мораторна лихва 689.83 лв., начислена за периода 21.10.2018г. до 02.09.2019г.; нотариални разноски по кредита: 132.00 лв., начислени за периода 30.08.2019г. до 02.09.2019г.; застраховки: 174.64 лв., начислени за периода 30.04.2019 г. до 02.09.2019 г. За посочените суми са издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3677/2019г. на РС- Враца.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.

Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства са установява, че на 14.03.2008г. между "Юрбанк България“ АД, в качеството й на кредитор и ЕТ "Ю. - 2000 – Ю. П.", като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 за посрещане на извънредни нужди от оборотни средства, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в общ размер на 65 000.00 лв., с краен срок на погасяване 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при други условия на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия договор. Към договора са сключени 10 броя анекси, а именно: анекс № 1 от 06.04.2009г.; анекс от 17.12.2009г.; анекс № 3 от 17.03.2010г., анекс № 4 от 19.03.2012г., анекс № 5 от 06.03.2014г., анекс № 6 от 20.05.2015г., анекс № 7 от 26.06.2015г., анекс № 8 от 12.03.2016г., анекс № 9 от 30.08.2016г. и анекс № 10 от 03.05.2017г. С постигнатите допълнителни споразумения страните са договорили изменение на клаузите на договора за кредит, продължаване срока на същия, промяна в лихвения процент на дължимата възнаградителна лихва и лихвата за забава, периоди на облекчено погасяване на кредита, като споразумението съдържа условията, при които следва да се извършва изплащането на дълга по време на спасителния период, както и след неговото изтичане, както и нови погасителни планове към договора.

С анекс № 1 от 06.04.2009г., страните са договорили въвеждането на облекчен ред за погасяване на задълженията за период от 9 месеца, като е дадена възможност на банката служебно да преоформя съществуващите просрочия по кредита и е предвиден краен срок за погасяване на кредита 21.03.2023г. Със следващо допълнително споразумение от 17.12.2009г. е постигнато съгласие за продължаване на периода на облекчено погасяване на 3 кредита с нови 3 месеца като кредитополучатеялт се е задължил да внася през този прериод сумата от 500 лева. С последващо споразумение от 17.03.2010г. страните се съгласяват, че оставащата сума на просрочените задължения към датата на настоящия анекс главница и лихва се преформя служебно чрез натрупване към редовния сбор, като общият размер на дълга, включва 63 194, 54 лева и лихви за периода на облекчено ползване на кредита в размер на 2278, 44 лева. Отново е уредено правото на банката да преоформи съществуващите просрочия чрез натрупването им към редовната главница, въведен е и нов 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като споразумението съдържа условията, при които следва да се извършва изплащането на дълга по време на спасителния период, както и след неговото изтичане.

По силата на акекс № 4 от 19.03.2012г. при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник по договора за кредит и солдарно отговорен наред с главния длъжник е встъпил В. Д. И., уговорено е ново преоформяне на допуснатите от длъжника просрочия, като общият размер на главницата става 57 134.94 лв., въведен е 24-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като са посочени правата и задълженията на страните по време на този период, както и след неговото изтичане. Със следващо споразумение от 06.03.2014г. като съдлжъник наред с ЕТ „Ю. 2000-Ю. П.“ и В. Д. И. е встъпила и Ю. П. И.. Със същото споразумение страните са постигнали съгласие за прекратяване на спасителния период, въведен с Анекс № 4 от 19. 03.2012г., като е договорено ползването на нов 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като условие за влизане в сила на споразумението, е кредитополучателят да погаси всички просрочени задължения по кредита. Уговорен е и нов размер на дължимите по договора лихви и различен погасителен план, приложен към анекса.

С анекс № 6 от 20.05.2015г. е предоговорен размера на редовната лихва и на мораторната лихва, въведен е нов 12-месечен спасителен период на облекчено погасяване. С Анекс № 7 от 26.06.2015г. е удължен срокът за заплащане на сумата, посочена в чл. 1.2, ал. 1 на Анекс № 6/2015 г., с получаването на която влиза в сила Анекс № 6/2015г. и стартира спасителния период, предвиден в същото споразумение. Спасителният период, въведен с Анекс №6/2015г. е прекратен с подписването на следващото допълнително споразумение към Договора за кредит - Анекс № 8, като в същото време е договорено ползването.