Решение № 18179 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18179 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х.В при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело № 20251110104757 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. А. А. искова молба против „С.К.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 721.00 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № 760617 от 04.11.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 28.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 04.11.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 760617 за сумата от 1500 лв. Излага, че в процесния договор е уговорено, че следва да се предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните условия: да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 минимални работни заплати за страната, а при двама поръчители – всеки един от тях следва да има осигурителен доход поне в размер на 4 минимални работни заплати; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход, или предоставяне на банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период включващ сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихви и др. изброени. Твърди, че при непредоставяне на обезпечение, в договора е уговорено начисляването на неустойка, платима разсрочено наред с погасителните вноски.

Излага, че е погасил изцяло сумата по процесния договор в общ размер на 2221,00 лв. на 11.07.2023 г. Оспорва договора за кредит като нищожен поради неспазена форма, шрифт, както и поради нарушаване на изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин. Друго основание за нищожност счита, че е неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка излага, че в договора ГПР е посочен единствено 1 като процент без изрично описание на данните за неговото изчисляване. Освен това излага, че в размера на ГПР следва да е включена и начислената неустойка, в който случай твърди, че размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Развива подробни съображения в насока, че посочването на ГПР, който не е действително прилаганият, води до нищожност на целия договор. Оспорва клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради накърняване на добрите нрави, като сочи и че в случая неустойката излиза извън присъщите функции. Счита, че е налице и заобикаляне на закона, т.к. при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК. Аргументира, че непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, но в случая кредиторът променил последиците от липса на обезпечение. Поддържа, че така уговорена неустойката, представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Оспорва клаузата, предвиждаща начисляването на неустойка и като неравноправна.

Излага и че посочването на грешен размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Друго основание за нищожност на процесния договор твърди, че е непосочване на правото на отказ на потребителя от договора. В заключение излага, че при недействителност на договора за кредит, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което претендира връщане на сумата от 721,00 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът развива подробни съображения в насока, че в случая е налице злоупотреба с права, т.к. от страна на ищеца били образувани 5 бр. идентични производства, които касаели различни договори за кредит. Прави искане за съединяване на делата, а в условията на евентуалност подробно излага, че на ищеца не следва да се присъждат разноски при евентуално уважаване на предявения иск. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, както и че е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. в изпълнение на договорните си задължения. Подробно аргументира, че процесният договор е сключен при спазване на всички нормативни изисквания. Твърди, че в периода 2023 г. – 2024 г. между страните са сключени общо 9 договора, поради което счита, че ищецът е бил наясно с икономическите последици на договора. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже плащане на претендираната сума от 721,00 лв. в полза на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване/задържане на сумата, респ. наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните на 04.11.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № 760617 за сумата от 1500.00 лв., както и че последната е усвоена от ищеца, че част от съдържанието на Договор за паричен заем № 760617 са клаузи, които предвиждат предоставяне на обезпечение /банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица/, както и начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, платима разсрочено наред с погасителните вноски по договора за заем.

2

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.

2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В подкрепа на формулирания извод е и Решение на СЕС по дело C‑714/22, в което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието 3

„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

По изложените съображения предвиденото в договора обезпечение /банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица/, както и начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, платима разсрочено наред с погасителните вноски по договора за заем следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, по-конкретно основен лихвен процент – 0. 1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.

От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че ГПР е 390.79% ако в него се включи сумата за неустойка в размер на 556.84лв.