Решение № 260040 от 08.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260040 гр.Пловдив, 08.02.2022г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Цветелина Георгиева при секретаря Мая Крушева и в присъствието на прокурора ................. ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 699 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:

Иск на основание чл.82, изр. първо, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Предявен от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД – гр.София, ЕИК ********* против Община Пловдив. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 53 724,70лв, предявена частично от общо дължимата сума от 107 449,39лв, представляваща учредена от ответника гаранция със сключен на 10.06.2011г между ищеца и Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия (с правоприемник Община Пловдив) към Община Пловдив Рамков договор за реда и условията, при които ще се предоставят кредити на малки и средни предприятия при гарантиране на 50 на сто по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия, но не повече от 200 000 лева и Гаранция № 2, издадена по Протокол № 30/08.07.2011г от заседание на Съвета за управление на Пловдивски общински гаранционен фонд, избран с Решение № 15, взето с Протокол № 2 от 31.01.2008г на Общински съдет – Пловдив, която гаранция обезпечава главницата по сключен договора за кредит № 0757.0611/01.07.2011г между „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД – гр.София и кредитополучателя „АБО ГРАНИТИ” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********. Претендира разноски по списък.

Ответникът оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за претендираните разноски от ищеца.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, в която се твърди, че на 10.06.2011г между ищеца и Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия (Фонда) към Община Пловдив е сключен рамков договор, регламентиращ реда и условията, при които ще се предоставят кредити на малки и средни предприятия. В съответствие с чл. 2 от него Фондът е поел задължение в случай на неизпълнение на такъв кредит да покрие 50 на сто от сумата по главницата, но не повече от 200 000 лв, за което издал гаранция № 2 по протокол № 30/08.07.2011г. С нея гарантирал поетите от „АБО ГРАНИТИ” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* задължения по сключен с ищеца договор за кредит № 0757.0611 от 01.07.2011г, по който Банката предоставила кредит под формата на кредитна линия за сумата от 288 000 евро, като гаранцията била до размера от 200 000лв, платими в срок до 15 дни от първо писмено поискване от страна на Банката, деклариращо неизпълнение на търговското дружество. Договорът за кредит бил сключен с цел рефинансиране на остатък по предходен сключен договор с „АБО

ГРАНИТИ” ЕООД, с една част от кредита, а с друга – предоставяне на оборотни средства за дейността му. Предходният договор за кредит също бил с цел осигуряване на търговеца на оборотни средства. Крайният срок за издължаване бил 25.08.2012г с възможност за удължаване с по една година до 25.06.2016г. В полза на ищеца били уговорени обезпечения - учредени договорни ипотеки върху два поземлени имота на дружеството в гр. Пловдив, с идентификатор *** и в гр. Бургас, с идентификатор ***. С Анекс № 1 от 24.07.2012г били спрени последващи усвоявания от лимита и кредитополучателят се задължил да намали остатъка по главницата и издадените банкови гаранции с по 300 евро месечно считано от 25.07.2012г до 25.06.2013г, включително.

С писмо от ответника, изх. № XVI -1 от 30.03.2012г, Банката била уведомена, че Фондът е закрит на 01.04.2012г с решение № 101, взето с протокол № 5 от 15.03.2012г на Общински съвет – Пловдив, като ответникът поема издадените гаранции. Предвид писмото ищецът сочи, че ответната община е правоприемник на Фонда и на това основание, с писмо от 24.10.2013г, я информирала, че задълженията по договора за кредит, сключен с „АБО ГРАНИТИ” ЕООД били обявени за предсрочно изискуеми, поради преустановяване на изпълнението им и на това основание претендира плащане по гаранцията. В писмото били посочени предприетите изпълнителни действия от страна на ищеца, в резултат на които в негова полза била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 08.10.2013г по гр.д. № 15850/2013г на Районен съд – Пловдив. С писмо от 08.11.2013г общината уведомила ищеца, че претенцията й е преждевременно предявена, тъй като съгласно изискването на чл. 15 от рамковия договор не били предприети всички предвидени в гражданското законодателство процедури по принудително събиране на сумата, обезпечена с поетата гаранция.

При този отговор, ищецът реализирал през 2014г публични продажби на ипотекираните в негова полза имоти по изп. дело № 122/2014г по описа на ЧСИ Д. Николов, с район на действие ОС-Бургас и след това и по изп. дело № 299/2014г по описа на ЧСИ Т. Луков, с район на действие ОС-Пловдив, както и други действия, в резултат на които размерът на дълга по договора за кредит се редуцирал до 109 875,75 евро. Спрямо „АБО ГРАНИТИ” ЕООД било открито производство по несъстоятелност през 2014г по т.д. № 823/2014г по описа на ОС-Пловдив, в което ищецът предявил вземанията си те били приети. С решение от 13.10.2016г съдът по несъстоятелност обявил длъжника в несъстоятелност и спрял производството поради липса на достатъчно имущество за покриване на начални разноски за воденето му. При това положение ищецът, с писмо от 09.08.2017г, отправил отново искане до ответника за изплащане на гаранцията. Последвал отказ, отново с мотива, че не са изпълнени условията на чл. 15 от рамковия договор, тъй като, според Общината, спирането на производството по несъстоятелност само по себе си не означавало липса на имущество на търговското дружество. Поради отказа ищецът предплатил необходимите разноски за възобновяване на производството по несъстоятелност и същото било възобновено.

Извършило се осребряване, разпределяне на получените суми, масата на несъстоятелността била изчерпана и било насрочено заключително събрание на кредиторите. Ищецът за трети път предявил пред ответинка претенция за заплащане на гаранцията с писмо с вх. № 13Б257/4/ от 03.07.2020г на ответника, но той отказал да плати, тъй като вече била изтекла петгодишната погасителна давност, с начален момент 2013г, когато Банката за първи път била предявила своята претенция. Ищецът възразява по това становище, тъй като до момента ответникът твърдял, че изискуемостта не била настъпила. Тя е настъпила с изпълнение на всички договорени с чл.15 от Рамковия договор предпоставки, а именно, от ищеца са представени всички документи, удостоверяващи, че вземането му по договора за кредит с кредитополучател „АБО ГРАНИТИ” ЕООД не е погасено макар да са били предприети всички предвидени в закона действия по принудително му събиране. Предвид липсата на плащане от ответника, ищецът предявява против него настоящия частичен иск от 53 724,70лв, предявена частично от общо дължимата сума от 107 449,39лв.

В исковата молба ищецът сочи, че при условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, предявява частична претенция за обезщетение за вреди в същия размер - 53 724,70лв, предявена частично от общо дължимата сума от 107 449,39лв, равняващи се на горепосочената сума, която произтича от пълното неизпълнение на Рамков договор от 10.06.2011 г., издадена Гаранция № 2 по протокол № 30/08.07.2011г и настъпило правоприемство между ОГФМСП към община Пловдив.

С подадения отговор ответникът оспорва да е отговорен за поетото от закрития ОГФМСП задължение по издадената гаранция в полза на банката, тъй като взетото с протокол № 5 от 15.03.2012г решение № 101 от Общински съвет – Пловдив за запазване на банковата гаранция е лишено от правно значение. Общинският съвет не представлявал общината, нито бил компетентен да разходва средства във връзка с поетите задължения.

Счита иска за неоснователен и поради изтекла към 24.10.2018г погасителна давност, с начален момент 24.10.2013г – датата, на която ищецът предявил за първи път претенцията си за плащане по издадената гаранция. Според ответника изпълнителните дела и последвалото производство по несъстоятелност срещу длъжника „АБО

ГРАНИТИ” ЕООД не са били процесуална пречка за предявяване на иск за това вземане, нито са довели до спиране или прекъсване на давността.

На следващо място посочва, че не са представени доказателства за предприето принудително изпълнение върху имуществото на Б. Л. К. и на А. Х. Х., в качеството им на съдлъжници, наред с „АБО ГРАНИТИ” ЕООД по договора, отговарящи на това основание солидарно и в пълен обем.

По отношение на предявената претенция по чл. 82 от ЗЗД заявява, че банката не е положила дължимата грижа на добър търговец за ограничаване на претендираните вреди, тъй като не е направила адекватна оценка на кредитния риск съобразно финансовото състояние на дружеството – кредитополучател.

С подадената допълнителна искова молба ищецът е оспорил всико заявено от ответника. По отношение възражението за изтекла погасителна давност, посочва, че давността е започнала да тече след приключване на производството по несъстоятелност, което е станало с постановяване от съда по несъстоятелността на Решение № 260037/28.09.2020г, влязло в сила на 05.12.2020г. Към този именно момент са били изпълнени всички условия на чл. 15 от рамковия договор за изплащане на гаранцията. Последната била със срок на действие от датата на издаването й 15.07.2011г до окончателно погасяване на кредита, което според съдържанието на рамковия договор означавало изчерпване на всички законови методи за удовлетворение на вземането от страна на кредитора.

По отношение на съдлъжниците по договора за кредит, посочва, че с лицето А. Х. Х. , ЕГН ********** е сключено споразумение от 10.12.2014г, по силата на което и при постигнатиге там договорености, последният бил освободен от отговорност срещу заплащане на част от дълга, а в образуваното изпълнително производство се установило, че Б. Л. К. с ЕГН ********** не разполага с имущество, спрямо което да бъде насочено принудително изпълнение, за установяване на последното п делото е приет издадено удостоверение от ЧСИ. Поддържа, че община Пловдив е пасивно легитимираният ответник по предявените искове, тъй като именно тя е правоприемник на Фонда, след закриването му, в който смисъл е взетото решение № 101/15.03.2012г на Общински съвет – Пловдив.

С подадения допълнителен отговор ответникът е потвърдил вече направените от него възражения. По отношение сключеното споразумение със солидарно задълженото лице А. Х. Х. , ЕГН ********** посочва, че действията на ищеца са нецелесъобразни и неоправдани.

С оглед на изразените от страните становища, с изготвения по делото проект за доклад, съдът е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, като при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен, предявява и иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД. Приел е също, че по делото няма обстоятелства, по които страните да не спорят.

В тези части беше извършена корекция на проекта за доклад с протоколно определение от първото по делото съдебно заседание, като съдът на първо място съдът прие, че между страните се спори, по съществуването на процесната гаранция като писмено доказателство, както и че не се спори по подписания между ищеца и Гаранционния фонд към Община Пловдив рамков договор; не се спори по всички обстоятелства, досежно приключилото производство по несъстоятелност на дружеството „АБО ГРАНИТИ” ЕООД; не се спори по отношение на извършените действия в изпълнително производство по отношение на Б. К. и не се спори по сключеното споразумение между ищеца и лъжника физическо лице А. К .

По отношение на искове, с които съдът е сезиран, прие, че предвид обстоятелствата, които са изложени последователно от ищеца в исковата молба и в допълнителната искова молба, и становището на ответника, то ищецът е предявил един единствен иск, който е за това да бъде осъдена ответната община да му плати парична сума, представляваща претърпяна от ищеца вреда на договорно основание – правната квалификация на иска следва да се определи по чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Доколкото текстът на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е общ текст за неизпълнение на договор, то той не представлява отделен иск, не съдържа отделен фактически състав, който съдът да изследва да се произнесе – обемът на доказване по делото и на произнасяне от съда се изчерпва с въпроса дали е налице или не е налице изпълнение на рамковия договор, и ако договорът не е изпълнен от това настъпила ли е твърдяната от ищеца вреда и тя подлежи ли на възстановяване от ответника. Поради това съдът указа на страните, че е сезиран с един иск с правна квалификация чл. 82 от ЗЗД във чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по който дължи произнасяне.