Определение № 18568 от 03.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18568 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100508487 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по две частни жалби :

1.Жалба вх.№ 2302077 от 9.12.2025г. предявена от Е. ЕООД ЕИК 11358583, М. К. Е. ЕГН ********** И Е. С. Е. ЕГН ********** с посочване, че се обжалва РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. по ч.гр.д.67305 от 2018г. 156 състав.

2. Жалба с вх.№ 23002655 от 25.03.2022г. предявена от Е. С. Е. ЕГН ********** , с посочване, че се обжалва РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. по ч.гр.д.67305 от 2018г. 156 състав.

В жалба № 1 вх.№ 2302077 от 9.12.2025г. се излагат съображения, че е налице връчване на 6.11.2025г. на покана за доброволно изпълнение на М. К.

Е. и Е. ЕООД по повторно образувано изп.дело пред ЧСИ Н.М. № 20258410404189 от 2025г. по издадени изпълнителни листове по две заповедни производства – едното процесното ч.гр.д.67305 от 2018г. по описа на СРС, 156 състав, с издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 08.01.2019г., с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Юробанк България АД сумата от 20 480.29 лв. главница ,представляваща частична претенция от общо дължима сума от 60 115.72 лева, по договор за кредит, в едно със законната лихва от 18.10.2018г. и 1 414.26 лв.разноски по делото, а второто – ч.гр.д.№ 67304 от 2018г., СРС,57 състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 30.05.2019г., с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Юробанк България АД главница от 115 000 лв.,, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2018г., 2 702.09 лв. част от общо дължимите банкови такси, 55.74 лв. застраховки, 378 лв. нот.такси и 5 125.16 лв. разноски по делото – ДТ и адв.възнаграждение. Идентична покана за доброволно изпълнение е връчена и на Е. Е.. Твърдят, че въз основа на заповедите за изпълнение и издадените по 1 тях изпълнителни листове е имало предходно образувано изпълнително дело № 819 от 2019г. по описа на ЧСИ Н.Митев, като във връзка с връчените по него покани за доброволно изпълнение са били подадени своевременно възражения. Твърди наличие на висящо исково производство за вземането по заповедта издадена по заповедно производство –ч.гр.д. № 67304/18 г.,СРС, г.о.,57 св., като е налице висящо гр.д. № 5959/22, СГС, г.о.,1-20 с-в. и се очаква и въззивно производство по частната жалба на Е. Е. от 2022г.. Намират, че доколкото са налице висяща неприключили съдебни производства пред СГС относно изпълнителните титули, то са налице основания за спиране на изпълнителното производство.

Молят да се постанови спиране на производството по изп.дело № 20258410404189 от 2025г. до приключване с влезли в сила актове на производствата по гр.д. № 5959/22, СГС, г.о.,1-20 с-в. и въззивното производство по частната жалба на Е. Е. срещу разпореждането за незабавно изпълнение в заповед по чл.417 ГПК постановена по ч.гр.д.№ 67305/2018г.,, СРС , 156 св.. Претендират направените в съдебното производство разноски.

В Жалба № 2 с вх.№ 23002655 от 25.03.2022г. предявена от Е. С. Е. ЕГН ********** , с посочване, че се обжалва РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. по ч.гр.д.67305 от 2018г. 156 състав. се излагат съображения за незаконосъобразност на разпорежданет, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта. Жалбоподателката твърди, че не се явява солидарно задължена и не дължи сумите, по банковия кредит, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК и изп.лист по цитираното дело. Твърди, че не е полагала подпис под договора и анексите към него от №1 до № 3. Твърди, че положения подпис за нея като съдлъжник не е положен от нея, нито в последващите анекси от № 4 до № 6 , твърди че тя физически не ги е подписала. Поради това твърди нищожност на анекси от № 4 до № 6 към договора поради липса на съгласие от нейна страна за сключването им – чл.26,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че дори и да се приеме, че се е включила към кредита като съдлъжник, тя не е била уведомена за договорената и получена от кредитополучателя сума и не е действала като търговец. Същата в конкретния случай се явява потребител и за нея важат разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Твърди, че в договора се съдържат едностранно определени от страна на банката каузи, като тази за базовия лихвен процент и промените в него са едностранни от страна на банката, но стават задължителни за страните. Предвид на това намира тази клауза за неравноправна на осн.чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП. Намира и че размера на вземането все още не е установен, тъй като са налице висящи съдебни производства по реда на чл.422 от ГПК предявени срещу фирмата кредитополучател и другия солидарен длъжник М. Е., които не са приключили и размера на вземането на банката е все още е спорно и неокончателно установено. Предвид на това намира за неправилно да се събира вземане, което не е установено, както и да се продължава изпълнителното производство, с което биха се увредили правата й.

2

Моли да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. постановено във връзка с издадената заповед по ч.гр.д. № 67305 по описа на СРС от 2018 г. , 156 гр.състав.

С отговора си Юробанк България АД оспорва първата частна жалба като недопустима поради просрочие и неясен предмет, доколкото от въззивната инстанция не може да се иска спиране, което съгласно чл.420 ГПК е от компетентността на заповедния съд. Втората частна жалба намира за неоснователна, доколкото вземанията по договора за кредит по процесното заповедно производство, срещу юридическото лице кредитополучател и М.

Е. са установени изцяло с влезли в сила съдебни решения. Сочи, че по възражението на М. Е. е образувано исково производство по гр.д.64955/ 2019г. по описа на СРС , 156 състав, като след проведено три инстанционно производство е влязло в сила решнеието на СГС по в.гр.д. № 5141 от 2021г.

,2В състав, недопуснато до касационно обжалване с Опр.№ 2000 от 27.06.2025г., по т.д. № 978 от 2025г., ВКС, 1во т.о.. Вземането по издадена заповед е признато изцяло за дължимо от този длъжни По възражението на Е.

ЕООД е образувано исково производство пред РС Брезник – гр.д.289 от 2020 г. по описа на ОС Перник, недопуснато до касационно обжалване с Опр.№ 2090 от 24.06.2024г. по т.д-.808 от 2023г., ВКС, 2ро т.о..

Съдът като съобрази становищата на страните и представените доказателства, приема за установено следното :

Частна жалба № 1 е недопустима. Същата е подадена в срока на връчване на покани за доброволно изпълнение по повторно образувано изпълнително дело и не се оспорва получаване на поканите по първото изпълнително дело и тези първи покани са приложени в заповедното производство и от тях се установява, връчването им жалбоподателите – на 30.08.19г. на М. Е. , на Е. ЕООД – на 23.01.2020г., а на Е. Е. на 04.03.2022г..Съгласно чл.419 ГПК срокът за обжалване разпореждането за незабавно изпълнение съдържащо се в заповедите по чл.417 ГПК съобразно различните редакции на нормата за М. Е. е 2седмичен, а за останалите двама жалбоподатели едномесечен от получаване поканата за доброволно изпълнение в едно с препис от заповедта по чл.417 ГПК. Всяка повторна покана за доброволно изпълнение не възстановява срока и правото на жалба, поради което тези частни жалбоподатели са подали жалбата си значително след изтичане на законовия срок срещу разпореждането за незабавно изпълнение по Заповед по чл.417 ГПК от 08.01.2019г.. Въвежда се и втора заповед по друго заповедно производство – ч.гр.д.67304 от 2018г., , по друг договор за кредит, чието разпореждане за незабавно изпълнение не се сочи да се жали и заповедното производство не е приложено. Наред с това искането им е насочено към спиране на повторно образуваното изпълнително производство. СГС , като въззивна инстанция не е легитимиран да се произнася за първи път по искане по чл.420 ГПК . Същото следва да се отправи към заповедния съд- СРС по отделно по всяко едно заповедно производство. Не е налице твърдение за незаконосъобразно изпълнително 3 действие на ЧСИ, което да се атакува с тази жалба. Спиране на изпълнението би могло да се иска и пред исковия съд, като обезпечителна мярка, ако все още са налице производства по чл.422 ГПК. Предвид на това и по отношение на това искане – спиране на изпълнителното производство тази жалба е недопустима. С оглед на така изложеното жалба № 1 следва да се остави без разглеждане.

Жалба № 2 предявена от Е. Е. е подадена в законовия едномесечен срок от връчването й през 2022г. и се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Направените възражения за нищожност на анекса, с които Е. Е. се е присъединила към договора за кредит като солидарен съдлъжник, поради липса на неин подпис, респективно липса на съгласие не може да се разгледа в едностранното съдебно производство каквото е заповедното. Същото може да се направи и разгледа само в исково производство по чл.422 от ГПК. Въпреки подаденото възражение настоящия състав не констатира в заповедното производство да е проведена процедурата по чл.415 ГПК и да е предявен иск от банката заявител срещу длъжника Е. Е..

СГС като съобрази, че Е. Е. не е съдружник в дружеството кредитополучател, нито пък е негов управител, и няма други данни да упражнява търговска дейност във връзка с така предоставения кредит или по друг начин със кредитополучателя, то намира, че действително същата се явява и следва да се разглежда като потребител при участието си като солидарен съдлъжник. Твърдения са изложени за неравноправност на клауза от договора досежно определяне на базовия лихвен процент, но няма твърдения за неговото увеличение едностранно от страна на банката и от там увеличаване на размера на задълженията за лихви, съответно недължимост на част и каква, на вземанията на банката. Предвид на това СГС намира, че в това едностранно производство не може да приеме наличие на основания за нищожност на тази клауза и от там за недължимост на вземанията по заповедта по чл.417 ГПК. Законът в чл.411 ,ал.2,т.3 ГПК предвижда да е налице обосновано предположение за неравноправност на съответната клауза и това да се отразява върху размера на заявените претенции установимо в това едностранно производство. Освен че нямаме конкретни твърдения за недължимост на заявените суми, вземанията в това заповедно производство са предявени като частични, и то за главница и законна лихва, което е около 1 / 3 от дължимата за главница сума и респективно по отпуснатия кредит. Поради това в този случай, в едностранното заповедно производство, не бихме могли да приемем недължимост на заявени суми поради неравноправни клаузи водещи до несправедлив размер на цената по кредита. Няма твърдения и установяване издължаване по кредита и респективно дали претендираните от банката суми са върнати или не от кредитополучателя или някой от солидарните длъжници.

С оглед изложеното искането за отмяна на незабавното изпълнение в заповедта по чл.417 ГПК се явява неоснователно.

СГС не и компетентен да разгледа искането по чл.420 ГПК в рамките на въззивно производство. Същото следва да се отправи към заповедния съд.

4

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ч а с т н а жалба вх.№ 2302077 от 9.12.2025г. предявена от Е. ЕООД ЕИК 11358583, М. К. Е. ЕГН ********** И Е. С. Е. ЕГН ********** срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. по ч.гр.д.67305 от 2018г. 156 състав, като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 23002655 от

25.03.2022г. предявена от Е. С. Е. ЕГН **********

, срещу

РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно изпълнение от 8.01.2019г. по ч.гр.д.67305 от 2018г. 156 състав, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта на оставяне без разглеждане на частна жалба вх.№ 2302077 от 9.12.2025г. подлежи на обжалване пред САС в 1седмичен срок от връчването му. В останалата му част определението е окончателно.