Определение № 729 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600892 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на осъдения М. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – ***, срещу определение от 12.07.2023 г., постановено по НЧД № 3400/2023 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 9-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното му с определение по НОХД № 191/2022 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ години, което е 1 /една/ година, 1 /един/ месец и 8 /осем/ дни.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В жалбата се твърди омаловажаване на положителните данни за поведението на осъдения Р. в затвора; на настъпилото събитие в личния живот на осъдения – раждането на детето му; за липсата на трудовата му ангажираност на външен обект, по независещи от него причини. Твърди се и, че наложеното му дисциплинарно наказание все още не е в сила, поради обжалването му. Съдът не бил обсъдил и всички факти и обстоятелства, а избирателно подбрал само негативните. Съдът не отчел награждаванията на осъдения, участието му в индивидуалните и общи корекционни мероприятия и спортни дейности и уважителното отношение към затворническата администрация и надзорноохранителния състав добрия ресоциализационен ресурс-образование, изградени трудови навици, семейство и поддръжка от семейството, жилищна осигуреност и предложение за работа след излизането от затвора. Защитникът сочи съдебна практика, относно постановено УПО и при наличието на дисциплинарно наказание наложено непосредствено преди делото за УПО / НЧД № 2660/2023-СГС - ВНЧД №740/23-7-САпС/.

1

В заключение защитникът моли за отмяна на определението от 12.07.2023 г. по НЧД № 3400/2023-Н.О.-9-ти състав, по описа на СГС .

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по изложените по-долу съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Подробно изложените в атакуваното определение изводи по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият М. Р. е постъпил в пенитенциарното заведение на 03.05.2022 г., като по отношение на лицето с начало 17.11.2021 г. е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му с определение, въз основа на постигнато споразумение от 27.06.2022 г. между него, защитника му и прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград, постановено по НОХД № 191/2022 г., по описа на Благоевградски окръжен съд, за престъпление по чл.242, ал.2, пр.1, алт.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /контрабанда, при съучастие, на високорискови наркотични вещества – коноп /канабис, марихуана/, на обща стойност 122 488 лева/.

Към 12.07.2023 г., съгласно представената справка, осъденият М. Р. е изтърпял фактически – 1 година, 7 месеца и 25 дни; от работа – 2 месеца и 27 дни или всичко – 1 година, 10 месеца и 22 дни. Остават за изтърпяване 1 година, 1 месец и 8 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на УПО по отношение на осъдения Р. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

При извършената от затворническата администрация първоначална оценка на риска е определен нисък риск от рецидив – 23 точки, с фиксирана само една проблемна зона „умения за мислене“, по която да се работи. В последствие, при престоя си в пенитенциарното заведение, вследствие на деструктивното му поведение, оценката на риска не е завишена и е запазена на 23 точки, но определения на Р., начин на престой в общежитието в ***, е утежнен, тъй като със Заповед № 96/10.03.2023 г., поради наложеното му наказание "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни", заради допуснато дисциплинарно нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС, вр. чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС, е променен престоя от Открит тип, в Закрит тип, което е наложило превеждането на осъдения Р. от ЗООТ „***“, в Затвора – ***. Тоест налице е завишаване на риска от рецидив, което е признак за реална възможност от 2 извършване на ново престъпление. В подкрепа на този извод е изложеното в доклада на ИСДВР становище, при затворническата администрация, което е обосновано от работата с осъдения.

При лишения от свобода Р., е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, като във връзка с проблемната зона „умения за мислене“, е посочено, че независимо от извършваната социална дейност и възпитателна работа с осъденото лице, същият не е оползотворил по подходящ начин престоя си, в общежитието от открит тип, като се е поддал на отрицателно влияние и се е включвал в нерегламентирани дейности, което е наложило и гореописаното наказание.

Изводът е, че рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според последния доклад, корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена, независимо, че оценката от рецидив е в ниските стойности от 23 точки.

Изложеното обосновава правотата на приетия от Софийски градски съд извод, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид коментирания по-горе риск от рецидив, а и поради факта, че времето на предварителния арест – около 5 месеца, който е бил зачетен и приспаднат от отмереното наказание, представлява значителна част от фактически изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното наказание е за тежко престъпление против народното здраве, засягащо младежката част от обществото, чиято възрастова граница постоянно пада, както и, че това престъпление е извършено от осъдения, в условията на съучастие.

Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода, осъденият Р. все още представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи. Поради изложеното, твърдяното в жалбата от защитника на осъдения поправяне има само декларативен характер. Следва да се подчертае, че по делото липсват такива твърдения от самия осъден, предвид изложеното от него пред първия съд, че иска да бъде предсрочно освободен, за да бъде до семейството си и да види новороденото си дете. Еднократното награждаване на осъдения, настойчиво прокламирано от защитника му, не може да противостои и да игнорира наложеното му от началника на Затвора, дисциплинарно наказание, съгласно заповед № 96/10.03.2023 г., на Началника на Затвора - ***, за незаконно притежание от осъдения на забранени вещи и неспазване на установения ред и дисциплина.

Това наказание е доказателство, че осъденият не се е поправил, защото дисциплинираността в пенитенциарното заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за вътрешния ред на това заведение и започва от първия ден при постъпване на осъденото лице в затвора, като неспазването й влече санкционни последици.

Вярно е, че осъденият е и награден еднократно, но това награждаване е също 3 част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти на осъдения, с цел проследяване на неговото поведение.

Положеният пък от осъдения Р. тримесечен труд, който е право, а не задължение, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода” и изобщо не е индикатор за добро поведение, което освен друго е средство за превъзпитание и приучаване към получаване на доходи по законен начин, каквито са и целите и задачите, заложени в плана на присъдата.

Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка - добро поведение, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.

В същата насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора ***, според когото лишеният от свобода М. Р., не е с дължимо поведение по време на престоя в Затвора и ЗООТ – „***“. Липсват данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, поради което визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост. От друга страна, институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

Едно от доказателствата, че осъденият М. Р. не се е поправил е и липсата на заповед на Началника на затвора за изменение на търпения от осъдения режим от „общ“ в по-лек. Дори напротив, Р., поради нарушение на установения в пенитенциарното заведение ред е наказан с превеждане от ЗООТ „***“, в Затвора – ***, за доизтърпяване на наказанието му при закрит тип.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2023 г., постановено по ЧНД № 3400/2023 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 9-ти състав.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5