Определение № 16 от 19.03.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас , 18.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел А. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500107 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. В. като пълномощник на С. Т. Ц. срещу решение № 316/12.10.2020 г. постановено по т.д. № 463/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която предявеният от въззивницата против ЗК „У.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени в ПТП от 16 декември 2018 година, е отхвърлен за разликата над главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. както и за лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16 декември 2018 година, до 27 април 2019 година, като с определение от 06.01.021 г. решението е допълнено в частта относно разноските и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно дружество сумата от 400 лв. за направени по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е бил сезиран да определи справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени на въззивницата в ПТП, настъпило на 16 декември 2018 година, при което въззивницата е била ударена от лек автомобил Volkswagen Passat, с рег. № *****, управляван от водача П. И. Б.. Подробно във въззивната жалба се изложени обстоятелствата, при които се твърди, че е настъпило пътнотранспортно произшествие; описани са причинените телесни увреждания и възприетите от Бургаски окръжен съд факти и обстоятелства, 1 като възражението за съпричиняване, въведено от ответната застрахователна компания, се сочи, че е останало недоказано. Възраженията са в насока за неспазване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД; необоснованост на решаващите мотиви при определяне размера на обезщетението и несъобразяване на установените по делото факти относно претърпените болки и страдания; както и за значително отклоняване от съдебната практика при сходни случаи.

Навеждат са доводи за несъобразяване на указанията по т. 11 на ППВС № 4/1968 г., като размерът на обезщетението бил определен произволно.

Оспорени са изводите за пълно възстановяване на ищцата за период от два месеца и половина, в която връзка се позовавана данни от заключението на вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и факта, че в следствие на причинените в ПТП увреждания въззивницата се придвижа единствено с помощни средства - патерици.

Във връзка с възраженията за несъобразяване от съда на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД и цитираното постановление на ВС са развити доводи за липса на извършен съвкупен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и установените релевантни факти. Не ставало ясно също, поради липсата на мотиви в решението, към кой момент е определен размерът на обезщетението.

Аргументира се с практика на ВКС, съгласно която деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са настъпили и които ще настъпят, като най-късният момент, към който съдът може да определи обезщетението е този - на преодоляване на уврежданията.

Твърди се, че Бургаски окръжен съд не е отчел различните по степен увреждания, периодът им на възстановяване, както и въздействието им върху качеството на живот на пострадалата. В тази връзка е следвало да бъдат взети предвид всички установени обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното усложняване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания загрозяване и други критерии съгласно соченото постановление на ПВС.

Акцентира се върху възраженията за липса на мотиви и твърдението за необоснованост на решението.

2

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена изцяло, като се присъдят допълнително още 20 хиляди лв. Претендират се разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ЗК „У.“ АД не е подаден отговор на въззивната жалба.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Бургаски апелативен съд, като взе предвид, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в исковото производство и при наличие на правен интерес, като по надлежния ред е извършена размяна на съдебните книжа, намира същата за допустима.

Страните не са искали събиране на нови доказателства и въззивната инстанция, съобразно правомощията си не намира основание за събиране на доказателства при предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като допустима въззивна жалба, подадена от адв. П. В. като пълномощник на С. Т. Ц. срещу решение № 316/12.10.2020 г. постановено по т.д. № 463/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която предявеният от въззивницата против ЗК „У.“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени в ПТП от 16 декември 2018 година, е отхвърлен за разликата над главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв., както и за лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16 декември 2018 година, до 27 април 2019 година, като решението е допълнено с определение от 06.01.2021 г. в частта относно разноските.

УКАЗВА на страните възможността да посочат електронен адрес, на който да се изпращат книжата по делото и постановените съдебни актове, съгласно чл.44, ал.3 ГПК, както и да посочат телефонен номер, на който да 3 получават съобщения по делото, по реда на чл.44, ал.2 ГПК.

НАСРОЧВА с.з. на 15-ти април 2021 г., от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните!

Определението не подлежи на обжалване!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4