Решение № 8780 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8780 гр. С., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110150026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № *****/**.**.**** г., с вх.№ ******/**.**.**** г. и с вх. № ******/**.**.**** г. на „М.“ ЕООД срещу „А. Б.

ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. 1 ЗЗД за следните суми: 0,52 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г., 2,49 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г., 2,56 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор № ********* и приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия – интернет пакети), както и че ответникът издал процесните фактури за месечни абонаментни такси за мобилни услуги.

Твърди, че е заплатил на ответника пълния размер на фактурираните суми с включен ДДС, след което при направена справка установил, че са заплатени суми в по голям размер от дължимите такси за договорените пакети мобилни услуги. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца надплатените без основание суми по посочените фактури в претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника „А.

1

Б. ЕАД, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че процесните суми са заплатени от ищеца по делото. Поддържа, че сумите по посочените фактури са начислени правилно, както и че сключеният между страните договор е за предоставяне на 2161 услуги и ищецът не е ползвател на всички тези услуги, предмет на договора, а същите са ползвани от трети лица. Поддържа, че претендираните суми не са платени от ищеца и не е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на своето обедняване за сметка на ответника чрез плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за заплащане на посочената сума.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно отношение между страните по Договор № ********* от 03.12.2021 г. и приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия – интернет пакети).

Съгласно приложение № 1 към Договор № *********/03.12.2021 г. месечната абонаментна такса за тарифен план „А1 М клас S“ е в размер на 6,51 лева без ДДС.

По делото е представено приложение № 2 към Договор № *********, съдържащо списък на телефонни номера, активирани към приложение № 1 към договора, тарифни планове/пакети, активирани към тях, от който е видно, че за номер на услуга ********** е сключен договор за пакет „А1 М клас S“, с допълнителен пакет Add-on mobile internet 5GB at maximum speed promo, за номер на услуга ********** е сключен договор за пакет „А1 М клас S“, с допълнителен пакет Add-on mobile internet 5GB at maximum speed promo, за номер на услуга ********** е сключен договор за пакет „А1 М клас Vip M“, с допълнителен пакет Add-on mobile internet 10GB at maximum speed promo Представена е фактура № **********/**.**.**** г. за периода на фактуриране от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. за договор № ******** на стойност 204,19 лв., платима до 03.03.2023 г.

От представената обща информация към фактурата и приложение № А към него е видно, че за номер на услуга ********** е начислена сума в общ размер на 14,26 лв. без ДДС.

Представена е фактура № **********/**.**.**** г. за периода на фактуриране от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. за договор № ********* на стойност 96,00 лв., платима до 03.03.2023 г.

2

От представената обща информация към фактурата и приложение № А към него е видно, че за номер на услуга ********** е начислена сума в общ размер на 17,98 без ДДС.

Представена е фактура № ********** за периода на фактуриране от 28.02.2023 г. до 27.03.2023 г. за договор ********* на стойност 176,38 лв., платима до 04.05.2023 г.

От представената обща информация към фактурата и приложение № А към него е видно, че за номер на услуга ********** е начислена сума в общ размер на 13,66 лв. без ДДС.

При тези данни с отговора на исковата молба изрично е оспорено извършеното плащане на посочените суми по процесните фактури в полза на ответното дружество, в който смисъл е изменен доклада по делото в открито съдебно заседание. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, както повелява ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за недоказано от страна на ищеца плащане на ответника на суми в претендирания размер.

Установяването на това обстоятелство по делото е в тежест на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ и с оглед липсата на доказателства за плащането, то е недоказано.

Не е налице получаване при начална липса на основание по смисъла начл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респективно не се дължи връщане на процесните суми. Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 102,26 евро /200 лв./, което следва да се възложи в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалие и адрес на управление“ гр. Б., ж. к. „С." бл. **, вх. *, ап. *, чрез адв. К. Т., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г." № * срещу „А. Б. ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К." № *, осъдителен иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 0,52 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.02.2023 г. – 27.03.2023 г., сумата от 2,49 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г., както и сумата от 2,56 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура №********* за периода 28.12.2022 г. – 27.01.2023 г.

ОСЪЖДА М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалие и адрес на управление“ гр. Б., ж. к. „С." бл. **, вх. *, ап. *, чрез адв. К. Т., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г." № * да заплати на „А. Б. ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К." № *, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 102,26 евро /200 лв./ за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4