Решение № 14347 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14347 гр. София, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110118952 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Тесдо“ ЕООД с ЕИК: 206629393 /първоначална искова молба с вх. № 155268/25.07.2022 г. п.к. 22.07.2022 г./, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. С. А., доуточнена с молби с вх. № 119363/28.04.2023 г, с вх. № 189739/03.07.2023 г. и молба с вх.

№ 137556/25.04.2024 г., срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: 202255877, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1671.84 лева /предвид изменение на иска, заявено в о.с.з. от 25.06.2024 г./ като частичен от общо 3647,32 лева, представляваща връщане на заплатени без основание от лицето К.М.М., с ЕГН: ********** в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД суми в периода от 22.07.2017 г. до 15.02.2022 г. по 10 броя нищожни договори за потребителски кредит, респективно – по нищожни клаузи от тях, което вземане е цедирано на ищеца „Тесдо“ ООД по силата на договор за цесия (договор за вземания от финансови институции) от 15.02.2022 г., сключен между К.М.М., в качеството на цедент и „Тесдо“ ООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане на задължението – като сумата от 1671.84 лева е формирана, както следва:

1. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № 171977 от 04.05.2017г. суми,

2. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № 176721 от 12.06.2017 г. суми;

1

3. 77,70 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № 179970 от 13.07.2017 г. суми;

4. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № 183142 от 14.08.2017 г. суми,

5. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № № 188038 от 26.09.2017 г. суми,

6. 67,20 лева – представляваща всички платени без основание по договор за кредит № 192499 от 30.10.2017 г. суми,

7. 562,30 лева – представляваща част от платените по договор за кредит № 204468 от 16.01.2018 г. суми в общ размер от 792.10 лева;

8. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит № 256244 от 08.11.2018 г. суми в общ размер от 991,44 лева;

9. 1 лев – представляваща част от платените по договор за кредит № 339873 от 03.10.2019 г. суми в общ размер от 756,24 лева;

10. 672,84 лева /изменение на иска – като същият се предявява в пълния си размер в открито съдебно заседание на 25.06.2024 г./ – представляваща всички платени по Анекс № 356010 към договор за потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г. суми;

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД, като кредитодател и К.М.М., като кредитополучател, са сключени следните договори за потребителски кредит: договор за кредит № 171977/04.05.2017 г., договор за кредит № 176721/12.06.2017 г., договор за кредит № 179970/13.07.2017 г., договор за кредит № 183142/14.08.2017 г., договор за кредит № 188038/26.09.2017 г., договор за кредит № 192499/30.10.2017 г., договор за кредит № 204468/16.01.2018 г., договор за кредит № 256244/08.11.2018 г., договор за кредит №339873/03.10.2019 г., анекс № 356010 към Договор за потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г.

Посочва, че кредитополучателят е заплатил следните суми по всеки договор, както следва:

77,70лв. – платени по договор за кредит № 171977 от 04.05.2017г., 77,70 лв. – платени по договор за кредит № 176721 от 12.06.2017 г., 77,70 лв. – платени по договор за кредит № 179970 от 13.07.2017 г., 67,20 лв. – платени по договор за кредит № 183142 от 14.08.2017 г., 67,20 лв. – платени по договор за кредит № 188038 от 26.09.2017 г., 67,20 лв. – платени по договор за кредит № 192499 от 30.10.2017 г., 562,30 лв. – платени по договор за кредит № 204468 от 16.01.2018 г., 991,44 лв. – платени по договор за кредит № 256244 от 08.11.2018 г., 756,24 лв. – платени по договор за кредит № 339873 от 03.10.2019 г. и 672,84 лв. – платени без основание суми по Анекс № 356010 към договор за потребителски кредит № 339873 от 03.10.2019 г.

В исковата молба се твърди, че кредитополучателят К.М.М. е заплатила посочените суми без основание, тъй като посочените договори за кредит, респективно – отделни техни клаузи са нищожни /уточнени с допълнителната молба от 25.04.2024 г./, поради което са възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателя.

2

Твърди се, че описаните в исковата молба договори за кредит са нищожни, тъй като съгласно изброените договори за кредит кредитополучателя е длъжен да осигури на кредитодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в индивидуално определен размер по всеки договор за кредит, като размерът на неустойката е средно между 50 и 100% от главницата. Обезпечението е следвало да се предостави до края на следващия работен ден, след сключване на договора за кредит, като поръчителите е следвало да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат над 20-годишни, да работят на безсрочен трудов договор и да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели по друг договор за кредит и да нямат задължения към други финансови и кредитни институции или ако имат кредитната им история да не е със статус по-лош от „редовен“, да нямат неплатени осигуровки през последните две години, като кредитодателят може да не сключи договор със съответния поръчител с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител. Другото възможно обезпечение е предоставяне на банкова гаранция, която трябва да покрие размера на всички суми, които кредитополучателя трябва да заплати на кредитодателя, да покрива целия срок на договора, плюс още 6 месеца.

Посочва, че условията за предоставяне на поръчителство са уговорени по такъв начин, че длъжникът да не може да предостави обезпечението, а е следвало да заплати неустойката, с която кредитодателят си осигурил допълнителна печалба по договора, наред с възнаградителната лихва.

Посочва, че предоставената неустойка за непредоставяне на обезпечение драстично нарушават принципите на добросъвестност и справедливост, изцяло противоречат на добрите нрави, както и на чл. 8, § 1 вр. със съображение 28 от Директива 2008/48/ЕО, а уговорката не може да се отдели от останалото съдържание на договора, тъй като кредитодателят не би сключил договора без съответната клауза и последната представлява условие за сключването им, поради което води до нищожност на договорите за кредит изцяло на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Твърди се също така, че с договорите е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, гъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителната услуга - гаранция, макар такава фактически да е събирана от потребителите. С нарушаването на тази забрана се твърди, че потребителят бил въведен в заблуждение относно икономическите последици от сключването на договора.

Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с клауза, уреждаща възмездно поръчителство, предоставено от свързано с кредитора лице, на практика прехвърляло върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, което било в противоречие с правилата на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредит.

Ищецът поддържа, че договорите нарушавали и изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ако се приеме, че таксата за услугата гарант е включена в ГПР, тъй 3 като така последният надвишавал с пет пъти размера на законната лихва.

Поддържа, че е нарушена и формата на договорите за кредит, тъй като не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт поне размер 12, не са предоставени погасителни планове, стандартни европейски формуляри и общи условия в два екземпляра, клаузите на договорите не са формулирани по ясен и разбираем начин, не е посочен коректно размер на ГПР, с което се нарушава разпоредбата, задължаваща кредитодателя да формулира клаузите по договора по ясен и недвусмислен начин, а също така в договора за кредит не се съдържа правото на кредитополучателя да се откаже от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, поради което договорите са нищожни на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Посочва също така, че в договорите за кредит не е посочен годишния лихвен процент, както и липсва информация за базата, на основата на която се изчислява лихвеният процент – дали само върху остатъчната главница или върху целия размер на кредита, не е посочено ясно методиката и начина на изчисляване и формиране на ГПР, а е посочена само и единствено като процент, поради което договорът е нищожен поради противоречие с чл. 22, вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди се, че договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние са нищожни, като сключени при липса на съгласие, тъй като кредитодателят не е предоставил на кредитополучателя общите условия и необходимата съобразно чл. 5 ЗПК преддоговорна информация.

Поддържа, че договорите за кредит са нищожни поради липса на съгласие, тъй като на кредитополучателите не били предоставени общите условия и необходимата преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК.

Ищецът навежда възражения и за нищожност на отделни клаузи от процесните договори. В този смисъл поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение влиза в пряко противоречие с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, пр. 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, с чл. 146, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, т. 19 и т. 20 ЗЗП и с чл. 24 ЗПК, вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза, която не е индивидуално договорена и е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на доставчика и потребителя. Заради невключването на неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР кредитополучателя не е могъл да сравни предоставения договор за кредит с други, да предвиди икономическите последици от сключването на договора. Посочва, че клаузата за неустойката за непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че клаузите за такса за събиране на кредитите са нищожни, тъй като противоречат на чл. 33 ЗПК и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като при забава на изпълнението на кредитополучателя по договор за потребителски кредит кредитодателят има право да получи единствено законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а също така кредиторът не може да начислява такси и разноски за действия по управляване и усвояване на кредита.

4

С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил процесните суми без основание. Твърди, че е уведомил ответника за сключените договори за цесия, но не е получил плащане на процесните суми, поради което моли същите да му бъдат присъдени в настоящото производство.

Претендира разноски.

С допълнителната молба с вх. № 137556/25.04.2024 г. са представени приложенията, описани в исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „Ай Ти Еф Груп“ АД, е постъпил писмен отговор – доуточнен с допълнителна молба с вх. № 126531/16.04.2024 г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.