Определение № 5910 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5910 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002100770 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. А. К. от [населено място], както и на В. П. Д. и Д.

Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 331 от 10.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 142/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 853 от 24.07.2023 г., допълнено с решение № 101 от 24.01.2024 г., постановени по гр. д. № 1303/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта по предявения от В. П. Д. и Д. Г. Д. срещу Г. А. К., А.

Н. К. и Л. Н. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на сграда с идентификатор ****, и вместо него е признал за установено, че ищите са собственици по силата на постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител и вписано на 05.06.2017 г., на селскостопанска едноетажна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 09.04.2021 г., съгласно скица № 215377668/09.04.2021 г. на СГКК – Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 8,00 кв. м, с адрес [населено място], [улица].

Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от Г. А. К. против В. П. Д. и Д. Г. Д. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], съгласно скица № 15-377604/09.04.2021 г. на СГКК – Пазарджик, със застроена площ от 1

33,00 кв. м; на сграда идентификатор **** по КККР на [населено място], съгласно скица № 15-377608/09.04.2021 г. на СГКК – Пазарджик, със застроена площ от 38,00 кв. м, брой етажи: един, с предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж; и на едноетажна сескостопанска сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], съгласно скица № 15-377668/09.04.2021 г. на СГКК – Пазарджик, със застроена площ от 8,00 кв. м, и трите разположени в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес [населено място], [улица], както и исковете на Г. А. К. срещу В. П. Д. и Д. Г. Д. по чл. 64 ЗС за определяне на правото на ищцата като собственик на трите описани по-горе сгради да ползва съответната прилежаща към тях площ от дворното място, в което се намират.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените В. П. Д. и Д. Г. Д. против Г. А. К., А. Н. К. и Л. Н. К. искове по чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици по силата на постановление за възлагане, издадено от съдебен изпълнител и вписано на 05.06.2017 г., на сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 33,00 кв. м, и на сграда идентификатор **** по КККР на [населено място], със застроена площ от 38,00 кв. м, и двете разположени в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес [населено място], [улица], както и исковете им по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат намиращите се в поземления имот сгради с идентификатори ****, **** и ****.

Въззивният съд е приел за установено, че процесните три сгради се намират в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], като първоначални собственици на поземления имот и построените в него сгради са били Г. К. и нейният съпруг. След смъртта на съпруга през 2002 г. между нея и двамата й синове Л. К. и А. К. е сключен договор за доброволна делба, по силата на който собственици на дворното място и построените в него една двуетажна жилищна сграда и един масивен гараж с площ 18 кв. м, намиращ се на уличната регулационна линия, са станали двамата братя, а майка им си е запазила право на ползване върху досегашната си идеална част от делбеното имущество, равняваща се на 16/24 ид. части. С декларация с нотариално заверен подпис от 21.01.2004 г. Г. К. се е отказала от правото си на ползване върху посочените в договора за доброволна делба идеални части от съсобствеността. С три поредни нотариални акта за договорна ипотека - от 02.06.2005 г., 08.12.2005 г. и 29.11.2007 г., Л. К. и А. К. са учредили в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ипотеки върху поземления имот, двуетажната жилищна сграда и гаража от 18 кв. м, обезпечаваща задължения към банката на дружеството „Агроелит“ ООД, чийто управител е Л. К., като във всеки от актовете като обект на ипотеката са посочени поземленият имот и двете сгради. През 2015 г. ипотекираният имот е възбранен и описан от частен съдебен изпълнител, и изнесен на публична продан. С постановление за възлагане, издадено от съдебния изпълнител на 16.05.2017 г., вписано на 05.06.2017 г., имотът е възложен на В. Д., който към този момент е бил в брак с Д. Д.. След влизане в сила на постановлението за възлагане В. Д. е въведен във владение на дворното място заедно с всички налични сгради, като от този момент нататък семейство К. нямат достъп до тях. В протокола за опис на възбранените имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, и оценката на същите, са включени апартамент с 2 идентификатор *****, апартамент с идентификатор *****, поземленият имот и един гараж, от което следва, че процесните три сгради с идентификатори, завършващи на 2, 3 и 5, не са включена в общата оценка на изнесените на публична продан УПИ и сгради, построени в него. По искане на Л. К. на 18.05.2020 г. от Община Пазарджик са издадени удостоверения за търпим строеж за всяка от тези сгради. На 02.04.2021 г. Г. К. е призната за собственик на процесните три сгради на основание давностно владение. С молба от 20.10.2020 г. В. Д. е поискал от съдебния изпълнител поправка (допълване) на постановлението за възлагане, като се е мотивирал с това, че в имота се намират още три сгради - селскостопанска сграда с площ 33 кв. м, селскостопанска сграда с площ 8 кв. м и гараж с площ 38 кв. м, които били обект на описа и оценката по изпълнителното дело, но не са посочени в постановлението за възлагане. Молбата е уважена, като съдебният изпълнител е издал постановление от 28.10.2020 г. за поправка на постановление за възлагане, според което в постановлението за възлагане от 2017 г. се добавял текстът: „ведно с всички подобрения и приращения в и към имота, които представляват сгради без документи за собственост, а именно: селскостопанска сграда с площ 33 кв. м, селскостопанска сграда с площ 8 кв. м и гараж с площ 38 кв. м“. Така издаденото постановление за поправка на постановлението за възлагане е обжалвано от Г.

К., Л. К. и А. К. и с решение № 260144 от 30.12.2020 г. по в. гр. д. № 862/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд същото е отменено.

От заключенията на вещото лице по приетите пред първоинстанционния съд технически експертизи е установено, че сграда с идентификатор, завършващ на 3, със застроена площ от 38 кв. м е с два входа откъм късите си страни, а другите й две стени представляват бетонната ограда на дворното място и стените на жилищната сграда и на гараж с идентификатор, завършващ на 4. Според вещото лице вероятно тя е гаражът с площ 18 кв. м по кадастралния и регулационен план от 1992 г., който се споменава в нотариалните актове от този период, като впоследствие е била пристроена от север с още 20 кв. м. Гараж с идентификатор, завършващ на 4, в момента служи за вход към втория етаж на жилищната сграда, като както той, така и гараж с идентификатор, завършващ на 3, граничат с уличната регулация. В гараж с идентификатор, завършващ на 3, след юни 2017 г. не са извършвани подобрения от купувачите, в сграда с идентификатор, завършващ на 2, са сменени тоалетно казанче и дограма на прозорец, а в сграда с идентификатор, завършващ на 5, е ремонтиран покривът, като е извършена замяна на прогнили дъски и пренареждане на керемидите. Сграда с идентификатор, завършващ на 2, представлява лятна кухня по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ /състои се от коридор, две помещения за обитаване с кухня и тоалетна, захранени с ток и вода/, в която след 2017 г. е бил правен ремонт – подмяна на един прозорец с ПВЦ дограма и подмяна на съществуващото седало и казанче с ново от порцелан. В заключението на приетата пред въззивния съд техническа експертиза е посочено, че по действащия ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени закони постройките на допълващо застрояване с идентификатори, завършващи на 2, 3 и 5 по КККР, изградени преди 31.03.2001 г. без строителни книжа по § 5, т. 36 ДР на ЗУТ, са допустими. Постройката с идентификатор, завършващ на 2, представлява обект за живеене тип „боксониера“ с кухня, жилищни помещения и санитарен възел, до която са 3 допрени външна баня и тоалетна. Постройка с идентификатор, завършващ на 3, има самостоятелно предназначение – гараж, допрян до основната сграда и общата регулационна граница. Постройка с идентификатор, завършващ на 5, се използва за складово пространство, в което в момента се съхраняват дърва, като същата е самостоятелна сграда на допълващо застрояване със собствени оградни зидове. Това складово пространство е отделено от лятната кухня чрез изградените външни баня и тоалетна, които в момента не се ползват по предназначение. От свидетелските показания е установено, че след смъртта на съпруга на Г. К., до 2012 г., тя и двамата й синове са живели в поземления имот, като тя и малкият й син са живели на първия етаж от къщата, а на втория етаж – големият й син с двете си деца. Ищцата Г. К. обитавала и лятната кухня след реновирането на сайванта и превръщането му в обитаема постройка. Въз основа на представените удостоверения за търпимост на процесните сгради, издадени на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, съдът е приел, че те са изградени до 31.03.2001 г.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата Г. Д. не е владяла спорните сгради на допълващо застрояване в продължение на повече от десет години, считано от годината на построяването им (която не е категорично установена в настоящото производство), и до 2017 г. По делото не е установено ищцата да е осъществявала владение по отношение на процесните сгради, което да е противопоставила на действителните собственици на поземления имот съгласно договора за доброволна делба от 27.11.2002 г. – нейните синове А. К. и Л. К., които са се легитимирали като собственици до датата на влизане в сила на постановлението за възлагане - 30.05.2017 г. Г. К. е обитавала както жилището на първия етаж, така и лятната кухня и големия гараж, заедно със своите синове.

Нещо повече, на 21.01.2004 г. тя се е отказала с нотариално заверена декларация от запазеното си с договора за доброволна делба вещно право на ползване върху 16/24 ид. ч. от жилищната сграда, гаража и поземления имот, в който са построени. В подкрепа на този извод е и фактът, че заявленията за издаване на удостоверенията за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ са подадени от нейните синове А. К. и Л. К.. Липсват каквито и да било доказателства по делото, от които да се направи извод, че Г. К. е установила владение за себе си по отношение на процесните сгради, по начин, че е отблъснала владението на синовете си. С оглед на това искът по чл. 108 ЗС е приет за неоснователен. Неоснователността на предявения ревандикационен иск обосновава и отхвърлянето на предявения иск по чл. 64 ЗС, защото липсва друго правно основание, на което да бъде разрешено на ищцата да ползва според нуждите си чужд поземлен имот.

В случая в постановлението за възлагане, с което В. Д. и Д. Д. се легитимират като собственици на поземления имот, жилищната сграда и един гараж, не са описани лятна кухня, втори гараж и склад. При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 4