Решение № 573 от 30.12.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Пещера, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240101002 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. Д., с която са предявени срещу „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД обективно кумулативно съединение искове за признаване за установено, че сключените между страните договор за паричен заем № 10182133/16.06.2023г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги под същия номер във връзка със същия договор са нищожни.

Ищцата твърди, че на 16.06.2023г. е сключила с „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД договор за паричен заем с № 10182133 (с главница 250 лв. и срок от 6 месеца), както и договор за предоставяне на допълнителни услуги („избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“) към същото правоотношение.Сочи се, че в нарушение на чл.

10, ал.1 от ЗПК кредитният договор не е сключен в 2 екземпляра, един от които да е представен на длъжника.Поддържа се, че уговореното вземане като неустойка (с чл. 11, ал.4 от договора) за непредоставяне на конкретно обезпечение (чл. 11 от договора), всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора, което (заедно с такса за експресно разглеждане) в нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК не е включено при изчислението на подвеждащо посочения годишен процент на разходите по кредита/ГПР/, като по този начин се е стигнало до заобикаляне на закона - чл. чл. 11, ал.1, т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК. Сочи се още, че условията по обезпечението са силно ограничителни и в този смисъл - неизпълними. Твърди се, че неустоечната клауза нарушава добрите нрави, и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; Поддържа се също противоречие с добрите нрави и на уговорената договорна лихва, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до злепоставяне на потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1, и ал.2, т.5 от ЗЗП. Твърди се за неспазено и изискването на чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК. Нищожност на договора за 1 предоставяне на допълнителни услуги към договор за паричен заем с № 10182133/16.06.2023г. се поддържа при съображения, че въпросните услуги („избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“) всъчщност са действия по управление на кредита и с уговарянето им е нарушена забраната по чл. 10а, ал.2 от ЗПК, като по отношение на тях не са спазени и изискванията на чл. 10а, ал.4 ЗПК.

Изтъква се, че с възнагражденията за тези „услуги“ се заобикаля и забраната на чл. 33, ал.1 от ЗПК, а невключването им в ГПР също е нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на допълнителни услуги е акцесорен към кредитния и нищожен поради липса на кауза по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД, като клаузите му нарушават и изискванията на чл. 143, ал.2, т.19 и чл. 147 от ЗЗП. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения между страните договор за паричен заем № 10182133/16.06.2023г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги под същия номер във връзка със същия договор.Претендират се деловодни разноски.

В подадения извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД признава установителните искове, с който се претендира прогласяване нищожност на конкретните два договора. Моли за решение в този смисъл, като поддържа, че на осн. чл. 78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищцата, доколкото дружеството не е давало повод за завеждане на процесните искове и ги признава.

Алтернативно прави бланкетно възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, като в съответни молби молят за даване ход на делото в тяхно отсъствие, а ищецът искат произнасяне на съда при условията на направеното от ответника признание на исковете.

Като съобрази, че в подадения макар извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е направил признание на исковете, а също, че в контекста на чл. 6, ал.2 ГПК - ищецът изрично е поискал прекратяване на съдебното дирене и произнасяне съобразно признанието – съдът намира предявените искови претенции за основателни, като основава решението си на направеното от ответника признание на претенциите - чл. 237, ал.

2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост приложението на това основание (ал. 3). Ето защо следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да се излагат мотиви (съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК), а само да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

С оглед изхода на делото и поисканите от ищцовата страна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива. Ответникът е направил искане те да бъдат възложени върху ищеца на основание чл. 78, ал.2 ГПК.

Прилагането на последната разпоредба предполага освен да е направил признание на иска – ответникът и да не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай тя не може да се приложи, тъй като от самия факт на включване в договора на конкретните неравноправни клаузи – категорично следва, че той е дал повод за завеждане на делото. Затова и съобразно 2 резултата– ответникът следва да поеме разноските по него. В случая тези разноски включват държавната такса по делото в размер на 100 лева (по чл. 1 от ТДТКССГПК вр. с чл. 68 ГПК), както и доказано заплатения от ищцовата страна по делото адвокатски хонорар (л.17 и л.43) в размер на общо 800 лв., който съответства на минималните размери, съобразно чл. 2, ал. 5 и чл.7, ал.2, т.1. на иначе необвързващата съда Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и положения от процесуалния представител на ищцата висококвалифициран труд, както и преценявайки принципите на разумност, пропорционалност и справедливост (прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС), съдът намира, че така претендираното като разноски адвокатско възнаграждение не следва да се намалява, и съответно - възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно.

При изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Д. с ЕГН ********** и „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК 131289899 и ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключените между страните Договор за паричен заем № 10182133/16.06.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код 101821133/16.06.2023г. от 16.06.2023г.

ОСЪЖДА „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК 131289899, да заплати на С. М. Д. с ЕГН **********, сумата от 900/деветстотин/ лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

3