Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260091 от 09.03.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 1580/2020
Вид
Решение № 260091
Подписан
09.03.2021
В сила
09.03.2021
Състав
РУМЯНА АТАНАСОВА ТАНЕВА, ДИМИТЪР МИКОВ ХРИСТОВ, АННА ТОДОРОВА ТРИФОНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер 09.03.2021г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 09.02.

2021 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АННА ТРИФОНОВА

РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева като разгледа докладваното от съдията

Танева в.т.д. № 1580 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 260009 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. № 2113/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на Ф.К.И., че дължи на сумата от 290.72 лева за главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор № ***/23.12.2016 г. с приложенията към него и фактури №№ **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., № **********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., с 48.16 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху тази главница от 30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 3515/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

Отхвърлени са като неоснователни предявените от „А.” ЕАД искове по чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за осъждането на Ф.К.И. да му заплати сумата от 103.50 лева за главница от неплатени месечни вноски от цената по договор за продажба на изплащане от 23.12.2016г. и фактури №№ **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., № **********/26.05.2017 г., № **********/26.06.2017 г. и № **********/26.07.2017 г., с 14.48 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и 570.17 лева неустойки по сметки №№ **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/03.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г. и № **********/30.06.2017 г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016 г. с приложенията към него.

Въззивникът обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за претендираната главница от неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане в размер на 103,50лв. /ведно със законната лихва в размер на 14,48 лв./, както и в частта за претендираната неустойка в общ размер на 570,17 лв.

Въззивникът

„А.” ЕАД твърди във въззивната жалба, че районният съд е възприел и разтълкувал погрешно действителната воля на страните по договора. Посочва, че неправилно е възприето, че договорът е развален с обратна сила, като всъщност той е прекратен по силата на договореното между страните с действие занапред, вследствие на което не се дължи неустойка и връщане на вещта. Сочи, че неправилно е възприета уговорената неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното е в размер трикратен на месечните абонаментни такси и не се цели неоснователно обогатяване с уговарянето ѝ, а обезщетение на ищцовото дружество. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и признае за установено дължимостта на претендираните суми. Не са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд

– гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „А.” ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ф.К.И. дължи на „А.” ЕАД, сумиата в размер на 290.72 лв. за главница от неплатени цени на предоставени й електронни съобщителни услуги по договор № М5480486/23.12.2016 г., за които били издадени фактури от 25.01.2017 г. до 25.06.2017 г., с 48.16 лв. законна лихва от

10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, както и да се осъди ответницата да му заплати сумата от 103.50 лв. за главница от неплатени месечни вноски от цената по договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., за които били издадени фактури от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 14.48 лв. законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и 570.17 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016 г. с приложенията към него. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ф.К.И., ответница по делото, редовно призована, не е подала в законоустановения срок писмен отговор, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е прието за установено, че ответницата Ф.К.И. дължи на „А.” ЕАД сумата от 290.72 лева за главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор №***/23.12.2016 г. с приложенията към него и фактури №**********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г.,№**********/27.03.2017г.,№**********/26.04.2017г.,№**********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., както и сумата от 48.16 лева - законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена Заповед № 3515/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

Безспорно е по делото, че със съдебна спогодба от 21.04.2016 г., одобрена по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, Мобилтел ЕАД и КЗП се съгласяват стандартният размер на неустойката по типовите договори за ел. съобщителни услуги, да бъде определян както следва: Ако достъпът до мрежата бъде спрян, или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по вина на абоната преди изтичането на срока на договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на срока на абонамента. Когато абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно прекртяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка.

В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или предоставени на лизинг/ на изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.

Безспорно е установено, че между „А.”

ЕАД - продавач и Ф.К.И., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на изплащане от 23.12.2016г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответницата правото на собственост на мобилно устройство – марка „Huawei Y5 II DS Black + Pspd48KTrio MAT 25 23m“ с телефонен номер **********, а последната се задължила да заплати обща цена от 108лв. с включен 20% ДДС, като след сключване на договора остават дължими 23 месечни вноски, всяка в размер на 4.50 лв., със срок на договора 23 месеца, считано от датата на подписването му /чл.11 от Договора за продажба на изплащане/.

От приложение № 1 от 23.12.2016г. към рамков договор №

М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер ***, е видно, че договорът е сключен между „А.“ ЕАД, като оператор, и подписан от Ф.К.И. като потребител и в качеството на купувач по договор за продажба на изплащане за мобилен апарат „Huawei

Y5 II DS Black + Pspd48KTrio MAT 25 23m“, срещу заплащане на цена от 108 лв. с ДДС, която ответницата се задължила да заплати разсрочено, на 24 месечни вноски, всяка по 4.50 лева (с включена лихва от 10 % годишно), първата от които е платена при сключване на договора, а останалите 23 месечни вноски ответницата се задължила да му плати в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за ползване на услугите по договора им за електронни съобщителни услуги.

В Приложение № 1 към Договор от 23.12.2016 г. в т.

6.3.1. е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси без отстъпка до края на срока на договора, а когато абонатът е физическо лице, неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси без отстъпка. В допълнение, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или предоставени на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

В Приложение 1 към Договор от 23.12.2016г. за условията за ползване на тарифни планове в т. 6.3.4. е предвидено, че ако при прекратяване на договора, което и да е оборудване, предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в неизправно състояние, или не бъде върнато, операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Съгласно т. 5.3. от представеното по делото Приложение

№1 към Договор от 23.12.2016г., уреждащ Цени и условия за ползване на пакетна услуга (пакет), предоставянето на оборудването се удостоверява с приемо-предавателен протокол при инсталация на оборудването.

От представените копия на 7 бр. фактури, неоспорени от ответницата, е видно, че по Фактури № **********/25.01.2017 г.,№**********/25.02.2017г.,№**********/27.03.2017г.,№**********/26.04.2017г.,№**********/26.05.2017г.,№**********/26.06.2017г. и №**********/26.07.2017 г. за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. е дължима сумата от 103.50 лева за главница от неплатени месечни вноски за предоставен апарат на изплащане с договор за продажба на изплащане Договор № М5480486 от 23.12.2016г., заедно с 4.48лв., законна лихва от 10.02.2017г. до 29.11.2018г., както и сумата от общо 570.17лв. за неустойки по сметки №№

**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/03.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г. и № **********/30.06.2017 г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016 г. по Договор № М5480486 от 23.11.2016г.

Представени са Общи условия на „А.“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.

Видно от приложеното ч.гр.д. 6078/2018 г. по описа на СтРС е издадена заповед за изпълнение № 3515/04.12.2018 г. за 964.39 лева главница по договор № М5480486/23.12.2016 г., която според заповедта е дължима за неизпълнение на договорни задължения по същия договор от длъжника Ф.К.И.. Присъдена е и сумата от 62.64 лева законна лихва върху 394.22 лева от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.11.2018 г. до изплащането й, както и разноски. С разпореждане от 26.02.2019 г. по делото въззивникът е уведомен на 13.03.2019 г. за връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Определение № 4296 от

22.11.2019г. по описа на Старозагорски районен съд е обезсилена издадената Заповед за изпълнение №3515/04.12.2018 г. за главницата над 290.72 лева до 964.39 лева, и за законна лихва за забава от 10.02.2017г. до 29.11.2018г. и над сумата от 48.16 лева до 62.64 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, в настоящия състав намира, че първоинстанционният съд неправилно e приложил института за разваляне на договора за продажба на изплащане, вместо института за прекратяване на същия договор, тъй като първоначалното намерение на страните е договора да се прекрати, а не да се развали. Неправилно е приложен чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, тъй като страните изрично са приели по силата на т. 12.3 от Договора да се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата след неплащане на поне две последователни месечни вноски.