Решение № 96 от 14.06.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Силистра, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500116 по описа за 2024 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р. Н., моли съда да отмени Решение №238/14.12.2023г. постановено по гр.д.№361/2023г. по описа на Районен съд- Тутракан и решавайки спора по същество да уважи предявените искове и да му присъди, направените разноски в заповедното и първоинстанционното производство, както и тези направени пред въззивната инстанция.

Счита, че постановеното от районния съд решение е неправилно-произнесено е в нарушение на материалния закон, необосновано е и съдът не е анализирал правилно някои от представените доказателства.

Споделя изводите на съда, че:

-е установено за доказано наличието облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ и кредитополучателя Р. А. И.;

-банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 10 000 лева под формата на кредит за текущо потребление;

-поР. наличие на забава в плащанията от страна на ответника, „Банка ДСК“ надлежно е обявила предсрочна изискуемост на кредита.

Оспорва извода на съда, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл.

22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посоченият в договора ГПР със стойност 9,44 % не отговаря на действителния ГПР (изчислен от съда на 11,0387 %), което 1 се приравнява на липсващ в договора ГПР. Неправилно съдът включва в ГПР застрахователните премии и по този начин изчислява, че „действителният“ ГПР следва да бъде 11,0387 %. Погрешно и непочиващо на никаква законова основа е заключението на съда, че невключването на застрахователната премия към общите разходи по заема, а оттам и в ГПР, води до невъзможност ГПД да изпълни функциите си на стандартизиран показател за сравнение между различни кредитни оферти, което се приравнява на липсващ в договора ГПР. Излага подробно съображенията си за това.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Р. А. И., с ЕГН **********, от с.Зафирово, обл.Силистра, ул.“Славянска“№40, не е подал отговор.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поР. което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съгласно чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съ дебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поР. което сьщото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поР. което е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

С Решение № 238/14.12.2023г. постановено по гр.д.№ 361/2023г. по описа на Районен съд-Тутракан, съдът е ОТХВЪРЛИЛ осъдителния иск, предявен от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Р. А. И. с ЕГН **********, за заплащане на следните суми:

• главница 690,21 лева, представляваща разликата между сумата от 8875,20 лева, за която е издадена Заповед № 89 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 25.04.2023 по ч.гр.д.№ 173/2023 на ТнРС, и претендирания в заповедното производство размер от 9565,41 лева;

• възнагР.телна лихва 890,06 лева, изчислена за времето от 15.07.2021 до 03.08.2022 г.;

• обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) 34,07 лева за периода от 15.08.2021 или от 03.08.2022;

• обезщетение за забава 680,76 лева за периода 04.08.2022-04.04.2023;

• разходи за изискуем кредит 120 лева, претендирани като дължими по договор за кредит за текущо потребление от 20.11.2020г.

2

За тези суми е постановено Разпореждане № 326/25.04.2023 по ч.гр.д.№ 173/2023 на Районен съд Тутракан с отказ за издаване на заповед за изпълнение, потвърдено с Определение № 304/03.07.2023 по в.ч.гр.д.№ 194/2023 на Окръжен съд Силистра.

Не се оспорва установената от РС-Тутракан фактическа обстановка, а именно, че на 20.11.2020г. между страните по делото е сключен Договор за кредит за текущо потребление, който по своя характер е потребителски, поР. което по отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Уговорени са: главница от 10000 лева, със срок за издължаване 120 месеца, при годишен лихвен процент 9,09% и ГПР 9,44%./ В погасителния план е посочен ГЛП 8,09%./

Ответникът е изпаднал в забава при изплащането на дълга, поР. което кредиторът е обявил оставащата главница за предсрочно изискуема, считано от 03.08.2022 г. Към тази дата просрочието, /според заключението на вещото лице/ е 353 дни.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд се е позовал на недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК поР. противоречието му с императивна норма от ЗПК-чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като към общия процент на разходите по кредита не е включена застрахователната премия, заплатена по договора за застраховка, сключен на 18.11.2020г. /л.22/ по гр.д.№ 361/23г. по описа на РС-Тутракан/.

Позовава се на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК и чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, от които извежда аргумента, че за да не се включва към общия разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на кредита при предлаганите условия.

Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи, тъй като те са в съответствие с националната правна уредба и цитираната Директива. В този смисъл е и утвърдилата се съдебна практика /Определение №50685/30.09.2022г. на ВКС по гр.д.№ 578/22 г., III г.о./ Следва да се добави и това, че от съдържанието на договора за кредит, сключен между страните, се установява, че са договорили допълнителни условия за ползване на лихвени преференции по програма „ДКС Партньори плюс“ /т.6 и т.8/, описани в Приложение №2 към договора. Това приложение не е приложено, въпреки че има отношение към спора и установяване на факта дали сключената застраховка е задължителна за сключване на договора при предложените условия или, както ищецът твърди, няма отношение към тях. Въпреки частичното отхвърляне на заявлението от РС-Тутракан, определението на ОС-Силистра по ВЧГД№194/23 г. и в настоящото исково производство това приложение не е представено. Предвид на това не може да се направи желания от жалбоподателя извод, че застрахователния договор няма отношение към преференциалните условия при които е сключен договора, а от това следва, че не са представени доказателства установяващи факта, че сключеният договор не противоречи на разпоредбите на ЗПК и цитираната Директива, послужили като основание на РС-Тутракан да отхвърли иска, с изложените по-горе аргументи.

3

Предвид на това, жалбата е неоснователна, поР. което обжалваното съдебно решение следва да се потвърди.

По тези съображения, Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №238/14.12.2023г. постановено по гр.д.

№361/2023г. по описа на Районен съд- Тутракан.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4