Акт № 2983 от 06.07.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 715

Номер

715

Година

16.2.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.20

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надя Узунова

Секретар:

Миглена Йовкова

Румяна Бакалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Надя Узунова дело номер

20141200501036 по описа за

2014 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Община С. подадена чрез процесуалния й представител против решение № 1901/12.8.2014 г., постановено по гр.д. № 77 по описа за 2014 г. на РС-Сандански в частта, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен при условията не евнтуалност за заплащане на сумата 8 322,05 лв., представляваща стойността за извършение СМР, доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във вр. с изграждане и подмяна на ел.таблата в училищата в [населено място], [населено място] и [населено място], [община], с която сума жалбоподателят без основание се е обогатил.

Жалбоподателят сочи, че решението на РС е незаконосъобразно. Според него определената от РС правна квалификация на иска - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е неправилна. С оглед твърденията на ищеца, според които процесните СМР са извършени със съзнанието и съгласието на Община С., в резултат на което се е увеличило имуществото на Общината и предприемайки работа от страна на въззиваемия без да има сключен договор, последният е действал в собствен интерес с цел да реализира определена търговска дейност и да получи облага във вид на търговска печалба, поради което настоящият случай е следвало да е разгледа при условията на чл. 61, ал. 2 във връзка с чл. 59 ЗЗД. Съдът е следвало да съобрази, че заинтересованата страна следва да отговаря само до размера на обогатяване, т.е. до размера, с който се е увеличила стойността на неговато собственост, а не стойността на вложените от ищеца СМР. И тъй като съдебно-техническата експертиза не установява увеличената стойността на имота, върху който са подменени процесните ел. табла към момента на извършване на процесните СМР, нито установява с колко се е увеличила стойността на имуществото на Общината, искът е неоснователен и недоказан и е следвало да се отхвърли. Твърди се, че описаните СМР не са приети от Общината. Представеният приемо-предавателен протокол не е подписан от неин представител. Не следва да се дава вяра на свидетелските показания по отношение на този факт, тъй като и към момента те са в трудовоправни отношенията с въззиваемия, който факт безспорно удостоверява, според жалбоподателя, тяхната зависимост. Оспорва се и становището на съда, изложено спрямо възраженията за нищожност като се твърди, че ищецът е следвало да поиска изрично обявяването нищожността на процесните отношения. Моли да се отмени решението в обжалваната част, с която е уважен искът и да се постанови друго, с което да се отхвърли същият, както и да се присъдят направените разноски.

В пространен писмен отговор въззиваемата страна оспорва всички доводи на жалбоподателя. Твърди, че са извършени СМР без същите да бъдат възлагани по реда на ЗОП, който ред е следвало да бъде спазен. Ето защо липсата на такива уговорки, каквито и да са били между страните по делото не сочат на валидно възникнало облигационно правоотношение на договорно основание поради недействителността му, а именно противоречие с императивните норми на ЗОП. Твърди, че според установената съдебна практика, прогласяването на един договор за нищожен, независимо от конкретните основания за това, поражда правото на страната, която е дала нещо в изпълнение, да претендира връщането му и основанието за уважаването на този иск е именно нищожност на сключената сделка. Твърди, че правната квалификация, по която е разгледан искът при условията на евентуалност, а именно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е правилна и съобразена с фактическата обстановка, заявена с исковата молба. В тази хипотеза на връщане подлежи реално полученото, а реално полученото се установява от съдебно-техническата експертиза и тя е на стойност съобразно заключението на експерта. По отношение на приемането на изпълнените СМР се сочи, че с подписването от кмета на процесната фактура за съответната стойност ответникът е приел тези СМР и е узнал за същите. Кметът не се е противопоставил на същата, веднага след узнаването й през м. 09. 2011г., с които действия сочи, че тя е потвърдена и се е съгласил с действията по преглеждане и приемане на извършената от [фирма] работа. Ето защо липсата на подпис на приемо-предавателния протокол не означава, че работата не е приета, в която насока възраженията са несъстоятелни. Затова моли да се потвърди атакуваното решение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения от закона срок. Решението в атакуваната му част е допустимо и валидно.

За преценка основателността на доводите в жалбата, в съответствие с чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Ищецът „А. стил- 99”, Е. претендира от Община С. да й заплати сумата от 8 322,05 лв., представляваща стойността за извършение СМР, доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във вр. с изграждане и подмяна на ел.таблата в училищата в [населено място], [населено място] и [населено място], [община]. Сочи в исковата молба, че в края на м. септември, 2009 г. кмета на общината й е възложил да изгради и подмени ел. таблата в училищата в трите села за срок до началото на м. ноември същата година; с представители на ответника са извършили оглед на обектите и на място са уточнили обема на СМР-тата, доставката на необходимите ел. материали и оборудване; по време на реализацията им общината е оказвала пълно съдействие, с която са били съгласувани и всички предприемани действия. Завършването на обектите е станало на 27.10.2011 г. като по молба на кмета, тъй като общината не е била в състояние да заплати услугата в момента, документите по приемането й са изготвени по-късно. Изготвен е приемо предавателен протокол от 9.9.2011 г., който обаче не носи подписа на ищеца и фактура № 260/9.9.2011 г., в която като основание за издаването й е визиран неподписания протокол за стойността от 8 181,65 лв. без ДДС, която фактура е подписана от двете страни по делото. Ако се счете, претенцията им на основание договор за неоснователна, то поради нищожност на същият – сключен в непредвидената от закона форма, да се уважи иска, поради обогатяването на ответника без основание.

РС е уважил претенцията за неоснователно обогатяване, квалифицирайки иска по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, според който всеки който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Настоящият състав не споделя дадената правна квалификация. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Началната липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Съобразно посочените постановки, съдържащи се в ППВС № 1/28.5.1979 г. в случая следва да се приеме, че липсват твърдения от ищеца за разместване чрез преминаване на блага от неговата правна сфера в тази на ответника. Ищецът твърди, че е извършил СМР-та по изграждане на ел. инсталации, по повод на които е доставял материали и ел. оборудване т.е. претендира заплащане на разноски по осъществяване на резултат от извършена работа /СМР-та/. Твърденията са му, че с резултата от СМР-тата ответникът се е обогатил за негова сметка без основание. След като липсват твърдения за разместване на блага / резултата от СМР-тата като такъв никога не е бил в правната сфера на ищеца/, то правната квалификация на иска с оглед твърденията в обстоятелствената част и съобразно петутима на исковата молба следва да е по чл. 59 от ЗЗД- всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което се е обогатил. В случая обогатяването е с резултата от извършените СМР-та. С оглед изложеното неоснователен е довода в жалбата, според който правната квалификация следва да е по чл. 62, ал. 2 във вр. с чл. 59 от ЗЗД - тъй като работата, според жалбоподателя, е била предприета и в собствен интерес какъвто за ищеца се явява получаването на търговска печалба. Приложимостта обаче на цитираната рапоредба предполага кумулативно наличие и на предпоставките, визирани в чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, според който следва работата да е била предприета уместно и да добре управлявана в чужд интерес. Твърдения, който да се квалифицират по цитираната норма няма. Ищецът не твърди, че извършил работата поради направена от самия него преценка за уместност да я извърши – било то, за да запази имота; било то за да увеличи стойността му или нещо друго, което прави несъстоятелен и довода в жалбата за липса на доказателства за увеличената стойност на имота. Ищецът сочи, че я е извършил по устно възлагане от кмета, което от своя страна изключва недопустимата самоцелна намеса в правната сфера на ответника и извършването й без пълномощия. С оглед изложеното РС е постановил незаконосъобразно решение, произнасяйки се по иск, който е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, което несъответства на твърденията на ищеца. Неправилната правна квалификация дадена от първостепенния съд прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона, като се съобрази още, че в атакувания акт е взето отношение по всички обстоятелства, въведени с исковата молба. Затова въззивната инстанция следва да се произнесе по иска според правилната квалификация, която счита, че е по чл 59 от ЗЗД. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Обедняването и обогатяването не са в причинна връзка, а са последица от един и същ факт или група факти. Основателността на претенцията предполага при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца факта на изпълнение на устно възложения резултат от кмета на общината, вследствие на който факт се твърди настъпилото обедняване респ. обогатяване. Разпитания по делото свидетел, подписал за изготвил приемо предавателния протокол № 387/9.9.2011 г. за сторените СМР-та, който Общината не е подписала - св. Д. О. в показанията си обяснява, че възлагането им от кмета е станало по спешност по повод проверка в училищата, в която е констатирано окаяното състояние на ел.таблата, което давало възможност учениците безпрепятствено да ги отварят и да бъркат в тях, да свалят предпазители. Подмяната на таблата обаче е предполагало,според свидетеля - да се проверят всички кръгове по етажите в училището, поради което са се разбрали, че за онова което ще извършат ще представят протокол. Със служител от общината – З. Б. са контактували и са представени на директорите на училищата. С оглед тези негови показания и констатацията на вещото лице, че работите са налични, обсъдени с подписаната фактура от кмета към онзи момент на общината - води до категоричния извод, че ищецът е изпълнил процесните СМР-та. Неосчетоводяването на фактурата, неотразяването на процесните обекти в разчетите за финансиране на капиталовите разходи в общината, неотразяването им от нея в инветаризационния опис съотв. за 2011, 2012 и 2013 г. не води до различен от направения извод, тъй като се касае до организация на работата в самата община, при безспорния факт, че фактурата е подписана от кмета, установяване от гласните доказателства на начина, по който са извършени и експертното заключение, според което претендираните СМР-та са налични като количество и обем, което включва видими, измерени и преброени в момента СМР-та.

Несъстоятелно се възразява срещу кредитиране показанията на свидетеля с аргумента, че е в трудоправни отношения с ищеца, тъй като той именно по повод това взаимоотношение са му известни фактите по извършване на процесните СМР-та. От друга страна показанията му съответстват на констатациите на експерта за тяхното наличие, обсъдени с факта на двустранно подписаната фактура, в която като основание за издаването й се цитира неподписания протокол. Водения от противната страна св. Св. С., също сочи, че за обектите на А. стил З.Б. е ходил да гледа на място какво е направено. Самият Б. също сочи, че ремонта на ел. инсталацията на училищата в трите села, са извършени от „А. стил-99” като по повод проверки от пожарната той е свързал фирмата с директорите на училищата и е виждал, че се работи, когато е ходил в училищата по други поводи. Оспореното съдържание на фактурата, поради съдържаща подписа на представителя на общината следва да се докаже от ответника. Доказателствата по делото обаче по изложените до момента съображения не опровергават изпълнението на СМР-тата.