Решение № 547 от 21.11.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 266/2025
- Вид
- Решение № 547
- Подписан
- 21.11.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Други актове по делото
- Решение № 548 от 22.11.2025 · ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 547 гр. Ловеч, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100266 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от М. И. И., М. Е. М., П. Е. М. и И. Е. М., всички от с. Л., против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, на основание чл. 124 ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК, в която се твърди, че на 14.01.2025 г. ищците са получили покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.П. с район на действие Окръжен съд - Ловеч, за това, че има образувано изпълнително дело № 1306/2024 г. по описа на ЧСИ В.П., от която установили, че въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2006 г. по гр.д. № 26470/2006 г. по описа на СРС, техният наследодател - съпруг на първата ищца и баща на останалите трима ищци, е осъден да заплати в полза на ответника сумата както следва: главница в размер 681,08 лв., законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2006 г. до окончателното й изплащане, разноски в производството в размер 13,62 лв. и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист, който бил издаден в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, се твърди, че е било образувано изпълнително дело № 2577/2012 г. пред ЧСИ С.Д.К.Д. с рег.№ 718, с район на действие ОС-Варна, като същото е образувано през 2012 г. след като е изтекла петгодишната погасителна давност и е погасено правото на принудително изпълнение. След образуването на това изпълнително дело, се сочи, че не са били предприети никакви изпълнителни действия и през 2021 г. същото е било прекратено поради настъпила перемпция.
Твърди се, че през 2024 г. е образувано изпълнително дело № 1306/2024 г. при ЧСИ В.П. с рег.№ 879, с район на действие ОС-Ловеч, като изпратената до ищците покана за доброволно изпълнение съдържала уведомление, че задължението на техния наследодател е прехвърлено от „Транзакт Юръп“ ЕАД /предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ и сегашно наименование „Райвъл“ ЕАД на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на сключен на 23.02.2015 г. договор за продажба на вземания. В поканата било посочено, че дължимите суми са следните: главница в размер 681,08 лв., законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2006 г. до 1 окончателното й изплащане, посочена към момента на поканата в размер на 1375.68 лв., неолихвяема сума в размер на 613,02 лв., като същите представляват задължение към „АПС Бета България“ ЕООД и следва да се внасят по посочена банкова сметка.
Ищците твърдят, че те, както и техният наследодател, не са уведомявани от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за прехвърленото вземане на ответника „АПС Бета България“ ЕООД, при което считат, че договорът за прехвърляне на вземания /цесия/ не е породил действие спрямо тях, каквото е изискването на чл. 99 от ЗЗД.
Ищците считат също, че вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Изтъкват, че последното изпълнително действие е от 2012 г., поради което е настъпила петгодишната погасителна давност, като след тази година не са били извършвани изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат течението на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Навеждат доводи, че образуването на второто изпълнително дело не е прекъснало давността, като други действия, прекъсващи давностния срок нито са били искани, нито предприемани при образуването на новото изп.дело № 1306/2024 г.
Считат, че не е налице спиране и прекъсване на давността съгласно чл. 115 и 116 от ЗЗД, при което вземането е погасено с изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Въз основа на изложеното, ищците молят за постановяване на решение, с което да се признае за установено че не дължат на ответника „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 2669.78 лева, формирана от изброени суми в покана за доброволно изпълнение, произтичащи от изпълнителен лист от 11.11.2006 г. по гр.д.№ 26470/2006 г. по описа на СРС, а в условията на евентуалност, ако се приеме, че цесията има действие спрямо тях, правят възражение за изтекла давност по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, за задължението, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 06.08.2006 г. и молят да се приеме за установено, че вземането на взискателя по изпълнително дело № 1306/2024 г. на ЧСИ В.П. е погасено по давност.
Молят за присъждане и на направените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АПС Бета България“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт К.Х., с който признава за основателен предявения от ищците иск. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, а се представляват от пълномощника си адвокат П. К., която моли за постановяване на решение при признание на иска.
Поддържа искането и за присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък, като излага съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, а в депозирано писмено становище поддържа отговора на исковата молба, както и възражението по размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците.
Съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като с отговора си, поддържан и с депозирано писмено становище, ответникът е признал иска, а ищците, чрез пълномощника си, изрично са поискали съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да 2 се разпорежда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли спорното право по същество.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск съобразно признанието му.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото съгласно представения списък, както следва: държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, или общо разноски: 650.00 лева.
Съдът присъжда претендираното от ищците адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 600.00 лева, тъй като възражението на ответника за прекомерност на същото е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025 г., заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адвокат е в размер на 800.00 лева, като в случая се претендира присъждане на 600.00 лева от същото. В така претендирания размер съдът счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците не е прекомерно, а е в минимален размер, близък до предвидения в чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да се има предвид, че се касае за няколко субективно и обективно съединени искове, при които за всеки един от тях поотделно се дължи възнаграждение, независимо от формата на съединяването им /чл. 2 ал. 5 от Наредбата/.
Тъй като ищците са останали задължени да довнесат дължимата държавна такса в размер на 56.79 лева съобразно цената на иска, заплащането на същата следва да се постави в тежест на ответника, с оглед изхода на процеса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че М. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., ***, М. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., ***, П. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., *** и И. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., ***, не дължат на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумите по изпълнителен лист от 11.11.2006 г., издаден срещу Е.М.И., ЕГН **********, по гр.д.№ 26470/2006 г. по описа на СРС, посочени в покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1306/2024 г. по описа на ЧСИ В.П. с рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, а именно: главница в размер на 681.08 лева, законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2006 г. до окончателното й изплащане, посочена към момента на поканите в размер на 1375.68 лева и неолихвяема сума в размер на 613.02 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на М. И. И., М. Е. М., П. Е. М. и И. Е. М., с горните данни, сумата 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, 3 представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати по сметката на Районен съд – Ловеч сумата 56.79 лв. /петдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4