Решение № 209 от 01.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000734 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н. Х. К. от с.Лопушна, община Дългопол срещу решение No 264 от 06.08.2021г. по търг.дело № 1175/21г. по описа на ОС - Варна, с което е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата 30 000лв. представляваща част от изплатените обезщетения на Ф. Н. М. и Ю. Ю. М. за причинените им вреди от смъртта на техния син Н. Ю.ов Ю.ов, загинал при ПТП, настъпило на 31.08.2014г. в с.М., община Дългопол, виновно причинено от ответника Н. Х.

К., застрахован по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Мерцедес Бенц Вито“, рег.№ В 3758 НС, обективирана в застрахователна полица No 06114001062436 от 09.04.2014г. и сумата 15лв., разноски по ликвидация на щета, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /20.10.2020г./ до окончателното плащане, както и сумата 9 141.65лв., представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 30 015лв. за периода от 20.10.2017г. до 20.10.2020г. на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 3 550.66лв. разноски за производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

1

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Оспорва извода на съда, че е налице валиден застрахователен договор.

Твърди че подписът, положен върху застрахователният договор не принадлежи на ответника. Твърди че по делото е установено че не съществува валидно правоотношение между страните по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди че липсват доказателства да е упълномощил друго лице да сключи договора за застраховка с покритие към датата на произшествието. Оспорва извода на съда, че се е ползвал от застрахователния договор както преди, така и след инцидента. Твърди че нормата на чл.293 ал.4 от ТЗ е неприложима, тъй като не са налице данни изявлението на която и да е страна да е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведен, така че писмената форма да се смята за спазена.

На следващо място твърди, че е изтекла погасителна давност, като твърди че регресното право на застрахователя е възникнало от момента на деликта – 31.08.2014г., а моментът на плащането на обезщетението на третото лице, определя не възникването, а изискуемостта на вземането. Поради което и твърди че към момента на предявяване на иска давността е изтекла.

Оспорва размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди като твърди, че съдът не е съобразил наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, поради което обезщетението не е определено съгласно критериите за справедливост. Твърди, че съдът е следвало да отчете обстоятелството, че мотоциклетистът е бил неправоспособен водач и е карал с много висока скорост, криволичил е по пътя, при което е навлязъл в лентата за движение и е изгубил управление на мотора. Твърди също така че пострадалият е бил в нетрезво състояние, като количеството алкохол в кръвта е повече от 0.4 промила.

Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

2

Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор, моли да се потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е регресен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД срещу Н. Х. К. за изплатеното от застрахователя по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта Н. Юмиров Ю.ов при пътно-транспортно произшествие на 31.08.2014г., причинено виновно от К. след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, и иск за законна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.10.2020г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното и изплащане.

Няма спор пред въззивна инстанция по следните факти:

С присъда от 07.09.2015г. въззивникът Н. Х. К. е признат за виновен в това че на 31.08.2014г. в с.М. в пияно състояние при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ В 3758 НС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, един от които е Н. Ю.ов Ю.ов.

Не е спорно че на 12.11.2015г. и след постигнато споразумение с родителите на починалия Ю.ов въззиваемото дружество застраховател е изплатило застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди на всеки от двамата родители на починалия при ПТП Ю.ов по 50 000лв.

Съставът на въззивния съд намира направеното възражение на въззивника К. за погасяване на иска на застрахователя срещу него по давност за неоснователно:

За регресните искове на застрахователя срещу делинквента, респективно срещу застрахования важи общата петгодишна погасителна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на плащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този смисъл 3 разрешенията дадени в ППВС № 7/77 от 04.10.1978г., т. 4, решение № 116 от 25.10.2010г. по т. д. № 971/09г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 131 от 07.10.2011г. по т. д. № 806/10г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 48 от 30.04.2009г. по т. д. № 677/08г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

Посоченото от въззивника решение № 192 от 14.08.2012г. на ВКС по т. д. № 768/10 г., II т. о., ТК и цитираните в него решения са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят приложимия закон уреждащ възникването на регресното право на застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" към виновния водач причинил ПТП и критериите за определяне на приложимата правна норма. Дадената по делото квалификация и посочения приложим закон е съобразена именно с това разрешение.

Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притежание, от който момент започва да тече погасителната давност. Поради което и към датата на завеждане на иска 20.10.2020г. петгодишният давностен срок не е изтекъл Спорен пред въззивна инстанция е установеният от първата инстанция факт на съществуващ между страните договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Като доказателство по делото е представена комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № 06114001062436 от 09.04.2014г. Съобразно представената полица между страните по делото е сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите покриващ отговорността на застрахователя за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№ В 3758 НС и срок на валидност от 10.04.2014г. до 10.04.2015г. Договорено е заплащане на застрахователната премия на четири вноски. Установено е от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че първите две вноски в размер на 67.38лв. и 57.38лв. са заплатени и постъпили по банковата сметка на застрахователя съответно на 10.04.2014г. и на 11.07.2014г. и са осчетоводени от него. Договорът е сключен, както и заплащането на сумите за първите две вноски, са извършени чрез застрахователен посредник Н. Х. А.

Застрахователната полица е прекратена считано от 25.10.2014г.

Видно от доказателствата, част от досъдебно производство № 2122/14г.

4 по описа на УП – Дългопол, а именно протокол за разпит на свидетел от 31.08.2014г., въззивникът К. е разпитан от органите на досъдебното производство и сам е представил заверена от него застрахователна полица за автомобил с рег.№ В 3758 НС и сметка за платена застрахователна полица от 09.07.2014г. Копия от тях, представени от К. са приложени към досъдебното производство на л.113. При зададени му въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание на 08.07.2021г. въззивникът К. заявява, че както заверката вярно с оригинала и датата, така и подписът върху представеното копие от застрахователна полица в досъдебното производство са негови.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1 ал.1 от ТЗ - абсолютна търговска сделка, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл.286 ал.2 от ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293 ал.1 от ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в част Четвърта на КЗ /отм./ Съгласно императивната разпоредба на чл.184 ал.1 от КЗ /отм./, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване. При преценката за валидността на процесния застрахователен договор обаче следва на намери приложение въведеното в чл.293 ал.3 от ТЗ по отношение на търговските сделки правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Съобразно разрешението дадено в решение № 71 от 22.06.2009г. по търг.дело № 11/09г. на І т.о. неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право нищожността, при неспазване 5 на изискването за форма на сделката, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ.

Въззивният съд намира, че дори и подписът под представеното по делото копие на застрахователна полица да не е положен от въззивника К., от събраните по делото доказателства и от обясненията на страната, се установява по безспорен начин, че той е държал у себе си и лично е представил пред органите на досъдебното производство, непосредствено след произшествието, копие на застрахователната полица и сметка за платена втора вноска. Поради което и въззивният съд намира, че застрахованият К. не е оспорвал действителността на своето изявление пред застрахователя и на основание чл.293 ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и въззивникът не може да се позовава на нищожността на сключената между него и застрахователното дружество застрахователна полица.

По размера на обезщетението:

В хипотезата на предявен регресен иск на застрахователя срещу застрахования водач в правомощията на съда е да определи размера на дължимото обезщетение на увредените лица, включително и отчитайки и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при направено възражение за това.