Решение № 323 от 13.09.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Кюстендил, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20231500500387 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 366/23.05.2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил, подадена от И. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: общ. Кюстендил, с.

„****“, махала „В*****“ № 23, срещу протоколно постановление от 18.05.2023 г. за отказ за извършване на опис и изнасяне на публична продан на 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в с. „****“, извън регулационната част на селото, в махала „В*****“ № 21 А, представляващ дворно място, цялото празно и застроено с площ от 1200 кв.м., при съседи: от две страни път, Д.Г.О., постановено по изп. д. № 39/2019г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на атакуваното постановление, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че процесното дворно място и изградената в него къща могат самостоятелно и поотделно да бъдат предмет на разпоредителни действия, поради което може да бъде извършен опис и впоследствие да бъде изнесено на публична продан само дворното място без изградената в него къща. Иска отмяна на атакуваното протоколно постановление и извършване на опис на дворното място.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – длъжницата В. В. О..

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Сочи, че нормата на чл. 92 ЗС, въвеждаща правилото, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, намира приложение и когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Допълва, че изключение е налице когато е било учередено право на строеж и то е реализирано в 1 рамките на разрешеното - чл. 63 ЗС. Изтъква, че казусите, в които земя е прехвърлена без построеното върху нея и без изрично упоменаване, че постройкте се изключват от предмета на сделката, са сравнително редки като целта е да се ограничи злоупотребата с право.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на проверка акт на съдебния изпълнител, от лице имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 39/2019 г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил е образувано на основание постъпила молба от взискателя И. Г. В. и приложен към нея изпълнителен лист от 28.02.2019 г., издаден по гр. д. № 1947/2017 г. по описа на РС – Кюстендил за сумата от *** лева - претърпени неимуществени вреди, последица от депозирана на 19.09.2012 г. жалба в КРП, в която В. В. О. е посочила неверни твърдения спрямо взискателя, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 19.09.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноските по изпълнителното производство. Изпратена е ПДИ до длъжницата, получена от нея на 17.03.2019 г. На 13.12.2019 г. по искане на взискателя е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на В. О., сред които 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в с. „****“, извън регулационната част на селото, в махала „В*****“ № 21 А, представляващ дворно място, цялото празно и застроено с площ от 1200 кв. м., при съседи от две страни: път и Д.Г.О., ведно с 1/3 ид. част от построената в този имот къща и 1/3 ид. част от стопанската постройка в този двор. С оглед молба на взискателя от 23.02.2023 г. ДСИ при КРС е насрочил дата за опис на горепосочените имоти на длъжницата. На 18.05.2023г. - датата на описа, взискателят изрично е заявил, че желае да бъде описано и изнесено на публична продан само дворното място, а не и построените в него къща и стопанска постройка.

От намиращата се в кориците на изпълнителното дело скица на поземлен имот № 15-1151375/17.12.2019 г. е видно, че в процесния имот, находящ се в с. „****“, махала „В*****“ попадат следните сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ 64 кв. м. и предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“; сграда с идентификатор *** със застроена площ 91 кв. м. и предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“; сграда с идентификатор *** със застроена площ 83 кв. м. и предназначение „постройка на допълващото застрояване“ и сграда с идентификатор *** със застроена площ 10 кв. м. и предназначение „постройка на допълващото застрояване“.

Определящ по делото е въпросът представляват ли сградите, попадащи в процесното дворно място, самостоятелни обекти на собственост или същите са принадлежност към терена, доколкото за несамостоятелните обекти, трайно прикрепени към терена, който е предмет на публична продан, се прилага принципът на приращението (в този смисъл ТР № 5/2015 г. от 18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС).

Разпоредбата на чл. 92 ЗС предвижда, че, ако не е установено друго, собственикът на земята придобива всичко, което е трайно прикрепено по естествен или изкуствен начин към нея. Действието на приращението обхваща както самостоятелните обекти на собственост, така и второстепенни постройки и подобрения. Принципът на приращението е изключен само за самостоятелните обекти на собственост, възникнали след като е било реализирано право на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС.

Второстепенните постройки, ако са принадлежност към суперфициарния обект, се прехвърлят заедно с него, а ако ли не – остават за собственика на терена. Постройки, които по своя характер и устройство са предназначени предимно да обслужват други имоти, не могат да бъдат самостоятелен обект на собственост. Такива постройки следват собствеността на поземления имот, съответно сградата, която обслужват. При такава хипотеза не може да бъде извършена публична продан на имота като от нея бъдат изключени обслужващите го постройки.

Във връзка с намиращата се в кориците на изпълнителното дело скица на 2 поземлен имот № 15-1151375/17.12.2019 г., която е единственият документ, даващ информация за построените в дворното място сгради, следва да се посочи, че кадастърът се състои от кадастрална карта и кадастрален регистър и представлява съвкупността от основни технически данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за правото на собственост и ограничените вещни права върху тях, като в кадастралните карти се отразяват и данни за зони на ограничения върху поземлените имоти. С чл. 2, ал. 5 ЗКИР е въведена оборима презумпция за истинност на данните в кадастралната карта и кадастралния регистър до опровергаването им. Съгласно чл. 23 ЗКИР недвижими имоти, обект на кадастъра са поземлените имоти, сградите, включително изградените в груб строеж, съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелен обект, както и самостоятелните обекти в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.

Всеки недвижим имот обект на кадастъра получава самостоятелен идентификатор.

Фактът, че един имот има самостоятелен идентификатор, обаче, не означава, че е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което от това, че построените в дворното място сгради имат самостоятелни идентификатори не може да се направи извод, че те са самостоятелни обекти на собственост.

В кориците на делото не се съдържат данни, от които да може да се направи категоричен извод относно характера на построените в процесното дворно място сгради – дали те представляват самостоятелни обекти на собственост, съответно дали може да бъде извършена публична продан само на притежаваните от длъжницата идеални части от дворното място, но не и на идеалните части от построените в него сгради, каквото е желанието на взискателя. Следва да се отбележи също така, че видно от скицата построените в дворното място сгради са четири а не две – къща и стопанска постройка, което поставя допълнителни въпроси във връзка с характера на сградите.

При обжалване на действията на съдебен изпълнител по чл. 435 и сл.

ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, тъй като не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото в чл. 435 и сл. ГПК производство не е продължение на същия, нито е негова съставна част. Няма основание при проверка на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, поради което съдът не дължи събиране на доказателства извън поисканите и представени такива от страните.

Не на последно място настоящият съдебен състав се солидаризира с тезата на съдебния изпълнител, че така отправеното искане за опис и изнасяне на публична продан само на идеалните части от дворното място без тези от постройките намиращи се в него не е съобразено с принципа за добросъвестност, обективиран в чл. 3 ГПК, изискващ лицата, участващи в уредените от този кодекс производства, под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Продажбата на земята без постройките неминуемо ще понижи цената както на терена, така и на сградите. За да гарантират спазването на принципа за добросъвестност както съдът, така и съдебният изпълнител имат задължението да поддържат баланса между страните и да гарантират, че всяка от тях ще получи справедливо произнасяне, вкл. като не допускат извършването на действия, съставляващи злоупотреба с право.

При това положение правилно съдебният изпълнител е отказал да бъде извършен опис само на 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в с. „****“, извън регулационната част на селото, в махала „В*****“ № 21 А, представляващ дворно място, цялото празно и застроено с площ от 1200 кв. м., при съседи от две страни: път и Д.Г.О., поради което и настоящият съдебен състав ще остави без уважение жалба с вх.

№ 366/23.05.2023 г., подадена от И. Г. В., срещу протоколно постановление от 18.05.2023 г. по изп. д. № 39/2019г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил.

3

Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. № 366/23.05.2023 г., подадена от И. Г. В., срещу протоколно постановление от 18.05.2023 г. по изп. д. № 39/2019г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4