Решение № 16191 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16191 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110177043 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р. И. И. срещу „Топлофикация С.“ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело № 2023858040**** на ЧСИ У.Д., като длъжник по изпълнителен лист от 19.07.2023 г., издаден въз основа на решение по гр.д. № 23058/2017 г., СРС, 74 с-в, за следните суми: 156 лв. – с основание „в заповедното производство“ и 347,24 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, като поддържа, че сумата от 156 лв. е погасена по давност, а сумата от 347,24 лв. – поради извършено плащане, извършено на 16.03.2019 г.

Твърди, че ответникът е инициирал заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр. д. № 3826/2017 г. по описа на СРС, за следните суми: 2 602,47 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 20.01.2017 г. до изплащане на главницата; 197,64 лв. – лихва за периода 15.09.2015 г.

12.01.2017 г.; 56 лв. – държавна такса и 328 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което е образувано гр. д. № 23058/2017 г. на СРС, 74 с-в. В хода на съдебното производство, на 20.07.2017 г., ищецът заплатил сумата от 2 602,47 лв. по сметка на ответника, като поради извършеното плащане в хода на процеса с решение от 19.12.2017 г. съдът отхвърлил иска на ответника.

Ответникът обжалвал решението на първата инстанция пред СГС, въз основа на което било образувано в.гр.д. № 8009/2018 г., СГС, с което било признато за установено, че ищецът дължи само сумата от 130,86 лв., представляваща законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 19.07.2017 г. В изпълнение на това 1 решение, на 23.01.2019 г. бил издаден изпълнителен лист №1 за посочената лихва от 130,86 лв., както и за сумата от 347,24 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на посоченият изпълнителен лист било образувано изп. дело № 758/2019 г. при ЧСИ М.Б., като ищецът поддържа, че по образуваното изпълнително дело на 05.03.2019 г. внесъл общо 384,56 лв., включващи: 130,86 лв. – мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. – 19.07.2017 г., 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 126 лв.– изпълнителни такси и 27,70 лв. – такса към ЧСИ, поради което изпълнителното дело било прекратено на 06.03.2019 г. с разпореждане на ЧСИ. Освен това, твърди се, че на 16.03.2019 г. ищецът платил доброволно още 347,24 лв. по сметка на ответника за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Поради тези плащания, с решение № 93587 от 13.04.2019 г. съдът отменил разпореждането за издаване на изпълнителен лист за същата сума. Въпреки това, по молба на ответника бил издаден нов изпълнителен лист на 19.07.2023 г., за следните суми: 156 лв. – с основание „в заповедното производство“ и 347,24 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Поддържа се, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2023858040**** при ЧСИ У.Д., по което ответникът претендирал общо 311 лв., включващи „остатък за съдебни разноски“ и нови разноски по изпълнителното производство в размер на 150 лв. Твърди се, че ЧСИ начислил и нова такса от 239,72 лв., с което общото задължение на ищеца е нараснало до 550,72 лв. По това дело незабавно били наложени запори върху банковите сметки на ищеца и са събрани общо 83,51 лв., от които: 23,51 лв. – от „Банка ДСК“ и 60 лв. – от „Тексим банк“.

Ищецът твърди, че е погасил всички суми по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 3826/2017 г., СРС, 74 с-в, като сумата от 347,24 лв. била изплатена на 16.03.2019 г. по сметка на ответника, а сумата от 156 лв. с посочено основание „в заповедното производство“ била претендирана без основание, тъй като в заповедното производство ответникът не е претендирал такава сума, в условията на евентуалност поддържа, че е изтекла давност за събиране на посочената сума. Въз основа на посоченото моли съдът да признае, че не съществува право на принудително изпълнение за следните суми по изпълнителен лист от 19.07.2023 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в: за сумата от 347,24 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение поради доброволно плащане от 16.03.2019 г. и за сумата от 156 лв. – поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски за водене на делото.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Излага неотносими по настоящото дело съображения за недопустимост на иска за сумата от 130,86 лв. – мораторна лихва, присъдена с изпълнителен лист от 23.01.2019 г. (доколкото след уточняване на петитума на иска с уточнителна молба вх.№ 12219/14.01.2025 г. предмет на делото са единствено сумите по ИЛ от 19.07.2023 г.). Твърди, че предмет на изп. дело № 2023858040**** по описа на ЧСИ У.Д. е само принудителното събиране на неплатения остатък по изпълнителния лист от 19.07.2023 г. в размер на 161 лв. и поддържа, че исковете по чл. 439 ГПК за горницата над посочената сума са недопустими. Оспорва твърденията, че изпълнителния лист за сумата от 156 лв. е издаден при липса на основание, тъй като посочената сума е потвърдена 2 със съдебно решение №297973 от 19.12.2017 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в и посочва, че всеки последващ иск за оспорване на дължимостта на посочената сума е недопустим. Твърди, че изпълнителния лист от 19.07.2023 г. е издаден за сумите от 156 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 347,24 лв. – държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, като ищецът е заплатил на 16.03.2019 г. сумата от 347,24 лв. за погасяване на присъдени държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт по гражданското производство, поради което дължи сумата от 161 лв. (156 лв. разноски в заповедното производство и 5 лв. държавна такса за изпълнителния лист), за която сума на 13.09.2023 г. с молба вх.№ 39328 е образувано изп. дело ****/2023 г. по описа на ЧСИ У.Д. въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2023 г. Посочва, че по изпълнителното дело редовно е подавал молби и са извършвани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана: на 18.09.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Тексим Банк“ АД, на 18.12.2024 г. е подадена молба вх.№ 45794 за предприемане на изпълнителни действия с прилагане на конкретни изпълнителни способи; на 29.09.2023 г. и на 25.09.2023 г. в резултат на проведено принудително изпълнение е постъпила сума в размер на 85,51 лв.

Позовава се и на спиране на давността за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. поради обявеното в страната извънредно положение. Моли съдът да присъди разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на право на принудително изпълнение по отношение на следните вземания за сумите по изпълнителен, издаден на 19.07.2023 г. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в, за следните суми: 347,24 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство– поради доброволно плащане от страна на длъжника на 16.03.2019 г. и 156 лв.– разноски по заповедното производство – поради изтекла погасителна давност.

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок по отношение на сумата от 156 лв. и чрез доброволно плащане на сумата от 347,24 лв.), които водят до погасяване на вземането на ответника.

Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ на 19.07.2023 г. в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Р. И. И. по гр.д. 23058/2017 г., СРС, 74 с-в, за следните суми: 347,24 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство и 156 лв. – разноски по 3 заповедното производство, както и 2/ че на 16.03.2019 г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 347,24 лв., както и 3/ че въз основа на изпълнителния лист от 19.07.2023 г. е образувано ново изпълнително дело № 2023858040**** при ЧСИ У.Д..

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че доводите на ищцата, че сумата от 156 лв. не е била предмет на предходното производство, респ. че за същата неправилно е издаден изпълнителен лист, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Тези възражения не се основават на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, и са извън обективните предели на защитата по чл. 439 ГПК. Още повече, че спорът относно законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителния лист е разрешен по предвидения в закона процесуален ред, като разпореждането от 19.07.2023 г. е потвърдено с Определение № 9690/24.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 5698/2024 г. на СГС. Поради това в настоящото производство съдът следва да изследва единствено твърдяното от ищцата последващо погасяване на вземането на сочените от нея основания.

Относно вземането за 347,24 лв.

По делото не се спори, а се установява и от представената вносна бележка, че на 16.03.2019 г. ищцата е заплатила по банкова сметка на ответното дружество сумата от 347,24 лв., като в платежния документ изрично е посочено основание „по гр. дело 3826 и 23058 за присъдени разноски“.

Ответникът не оспорва извършеното плащане, а напротив – в отговора на исковата молба изрично сочи, че сумата е заплатена, както и че при образуване на пледващото изпълнително производство като непогасени са били посочени други суми. Плащането е извършено след приключване на съдебното производство и представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.

439, ал. 2 ГПК. Следователно задължението за сумата от 347,24 лв. е погасено чрез изпълнение, поради което към настоящия момент ответникът не разполага с право на принудително изпълнение за същата. По тези съображения предявеният отрицателен установителен за посочената сума е основателен и следва да бъде уважен

Относно вземането за 156 лв.

Процесната сума представлява присъдени в полза на ответника разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 3826/2017 г. на СРС, 74 състав. От изисканите приложени към настоящото дело гр.д. № 23058/2017 г. на СРС, 74 състав, в.гр.д. № 7355/2018 г. на СГС и ч.гр.д. № 5698/2024 г. на СГС, се установява, че съдебният акт относно разноските е влязъл в сила на 17.05.2018 г.

Когато вземането е установено със съдебно решение, новата давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е винаги пет години. Ето защо по отношение на процесното вземане е приложима общата петгодишната, а не кратката тригодишна давност. При липса на обстоятелства, водещи до нейното спиране или прекъсване, срокът би изтекъл на 17.05.2023 г. При определяне на крайния момент обаче следва да бъде съобразено законодателно въведеното спиране на давностните срокове във връзка с обявеното извънредно положение. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето давностните 4 срокове са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, като са продължили да текат от 21.05.2020 г. или периодът на спиране е 2 месеца и 7 дни (Определение № 829/19.03.2026 г. по т.д. № 2577/2025 г., I т.о. на ВКС).