Определение № 438 от 27.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. В., 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Д.М.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500367 по описа за 2026 година

Делото е образувано по ч. жалба на „***“ ЕООД-***, с която моли съдът да отмени Определение №342 от 01.06.2026г. по гр.д.

№1831/2025г. на РС-В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. Счита,че не следва съдът да присъжда адв. възнаграждение за всеки един от предявените исковеосновен и насрещен,а да присъжда възнаграждение само за един от тях.

Освен това счита присъденото адв. възнаграждение за прекомерно. Позовава се на липса на фактическа и правна сложност.

Иска от съда да отмени обжалваното определение и намали разноските,възложени в тежест на ищеца за адв. възнаграждение на ответника съгласночл.7,ал.2 от Наредба№1 от 09.07.2004г.

Ответникът по жалба-адв.Д.Г.- е депозирал становище,с което оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Приема предявяването на насрещен иск като единствено логично и процесуално икономично действие и счита,че се дължи присъждане на разноски и за този иск,така както би било ако е предявен самостоятелно в отделно производство.

Не счита,че се касае за неоснователно обогатяване,както 1 твърди жалбоподателя,а за основателно присъдено възнаграждение за положен труд и ползотворния за клиента му резултат.Намира размера на определеното адв. възнаграждение за справедлив и моли съда да остави без уважение ч. жалба.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред ВРС е образувано гр.д. №1831/2025г. като ищецът „***“ ЕООД-*** е предявил иск срещу Н.-С. от с.Н.,обл.В. с правно основание чл.422ГПК.Претендира присъждане на суми въз основа на сключен между страните договор за потребителски кредит.Ответникът е представляван в процеса от адв.Д.Г.,който е оказал безплатна правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.В хода на производството адв. Г. е предявил насрещен иск срещу „***“ ЕООД с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД.

С Решението си ВРС е отхвърлил иска по чл.422

ГПК,предявен от „***“ ЕООД и е уважил иска по чл.55,ал.1 ЗЗД,предявен от Н.-С..С оглед изхода на делото е възложил разноски в тежест на „***“ ЕООД като ги е осъдил да заплатят на ищеца по насрещния иск- Н.-С. 48,92еврозаплатена от него д. такса,а в полза на адв. Д.Г. разноски за адв. възнаграждение за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от ЗА общо за иска по чл.422 ГПК и насрещния иск по чл.55,ал.1 ЗЗД551,08евро.

С молба по чл.248 ГПК „***“ ЕООД е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като намали присъденото адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на 100евро общо за всеки един от предявените искове .

ВРС с обжалваното Решение,което по правната си същност е Определение, е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че не следва да се уважава молбата по чл.248 ГПК по изложени в решението мотиви.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направеният от РС-В. изводи се споделят от настоящия състав на съда.

От данните по делото се установява,че адв.Д.Г. е оказал безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от ЗА на Н.-С. като е изготвил отговор на иска по чл.422 ГПК,предявил е насрещен иск по чл.55,ал.1 2

ЗЗД,изготвил е молби и становища във връзка и по хода на делото и по този начин успешно е защитил правата на клиента си,видно от изхода на делото.

Въззивният съд не споделя становището на жалбоподателя,че следва да се присъди едно възнаграждение за разгледаните в процеса два иска-по чл.422 ГПК и по чл.55,ал.1 ЗЗД.Това са два отделни иска,обективно свързани с оглед предмета на спора-претендирани суми по договор за потребителски кредит,сключен между страните,но те предполагат различна защита и процесуално поведение от страна на участниците в процеса,както и различно качество- в единия случай за иска по чл.422 ГПК Н.С. е ответник, а за иска по чл.55,ал.1 ЗЗД-ищец.

Настоящият съдебен състав счита,че няма основание за отмяна на обжалваното определение и присъдените разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са съответни на фактическата и правна сложност по производството на делото ,съобразени с материалния интерес на спора и положения от адв. Д.Г. труд за оказана правна защита на страната.

С оглед на изложеното ВОС намира изводите на ВРС,с които е отказано изменение на решението в частта на разноските за напълно обосновани и законосъобразни,поради което въззивната инстанция счита,че следва да потвърди обжалваното определение,озаглавено Решение.

За въззивното производство няма данни да са направени разноски от ответника по жалба и такива не следва да му се присъждат.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение /озаглавено Решение/ №342 от 01.06.2026г. по гр.д. №1831/2025г. на РС-В..

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4