Решение № 545 от 29.07.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 66/2022
- Вид
- Решение № 545
- Подписан
- 29.07.2022
- Състав
- Тодор Тодоров, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, т. 3 · Закон за подземните богатства
- чл. 66 · Закон за подземните богатства
- чл. 6, ал. 3 · Закон за подземните богатства
- чл. 82 · Закон за подземните богатства
- чл. 83 · Закон за подземните богатства
- чл.128 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 18, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл.30 ал.1, т.3 · Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 545 гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тодор Тодоров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, подадена против Решение № 261433 от 25.10.2021 г., постановено по т. д. № 2490/2020 г. на СГС, ТО, VI – 4 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против Министерски съвет на Република България искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за сумата от 25 001 лв., предявен като частичен от 167 573, 64 лв. – платена неустойка за 2016 г. по чл.
20, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 20, б. „б“ от Договор за концесия от 19.05.1999 г., както и за сумата от 25 001 лв., предявен като частичен от 1 764 152, 78 лв. – плетена неустойка по чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 20 от Договор за концесия от 19.05.1999 г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Излага се, че решаващият състав на СГС бил тълкувал неправилно клаузите на чл. 20, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 20 от Договора за концесия, като бил достигнал до погрешния извод, че неустойка се дължи за всяко неизпълнение на всички видове планирани инвестиции в съответния годишен работен план. Въззивникът твърди, че по делото не била доказана вреда за насрещната страна, поради което и неустойката била незаконосъобразно начислена. Твърди се във въззивната жалба, че вземанията на ответника били погасени по давност, а съдът неправилно бил приел правопогасяващото възражение на въззивника за неоснователно. Неправилно първоинстанционният съд бил тълкувал волята на страните относно това какво представляват минималните инвестиции в добива и първичната преработка на подземни 1 богатства по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 20, б. „б“ от Договора.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Между страните няма спор, а и от представения с исковата молба Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област от 19.05.1999 г., се установява, че между Министерски съвет, в качеството на концедент и Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, в качеството на концесионер, е възникнало валидно правоотношение, по силата на което концедентът е предоставил на концесионера особеното право на ползване на подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, в което са включени правомощията по добив, придобиване на собственост върху рудите и извънбалансовите руди, преработката им, експлоатационно проучване, изграждане на сгради и съоръжения, срещу което концесионерът е поел задължението да извършва добив на подземни природни богатства, да заплаща концесионно възнаграждение, както и да извърши минимални инвестиции, определение по вид и размер в „Минимална инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията, която се актуализира на всеки 5 години – чл.9.1. Към договора е съставена „минимална производствена програма за периода 1999 г. -2004 г., 2005 г. – 2008 г. и за 2009 г. – 2028 г., както и минимална инвестиционна програма за периода 1999 г. – 2003 г.
Със споразумение от 19.09.2000 г. страните са променили „Минимална инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията“.
С допълнително споразумение от 27.02.2004 г. клаузата на чл. 7, т. 20 от Договора се изменя, като се предвижда задължение за концедента през периода 01.01.2004 г.
– 31.12.2008 г. да извърши минимални инвестиции в добива и първичната преработка на подземни богатства в размер на 18 000 000 щ.д., а за останалия срок на концесията - да се извършат инвестиции, които ще се конкретизират по вид и размер в съгласувани годишни работни проекти.
Представен е цялостен проект за добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“.
2
Представен е годишен работен проект за добив и преработка на златно-медни руди в процесния рудник за календарната 2016 г., като в т. 4.16 се съдържа инвестиционната програма, в която са предвидени разходи за инвестиции в размер на 14 368 178 щ.д., който е внесен за съгласуване в Министерство на енергетиката на 10.11.2015 г.
С представеното като писмено доказателство писмо № E-26-Д-249/26.11.2015 г. на заместник-министър на енергетиката е съгласуван годишния работен проект за 2016 г.
С писмо от 31.03.2017 г. ищецът е представил на министъра на енергетиката отчет за извършените инвестиции през 2016 г., които възлизат на 13 358 106 щ.д.
С писмо с вх. N 26-00-10517/02.11.2015 г. ищецът е уведомил РИОСВ за свое инвестиционно предложение за „Изграждане на модулна пречиствателна станция за битовофекални отпадъчни води в землището на с.Челопеч.
С писмо от 01.04.2016 г. РИОСВ е връчил на ищеца Решение № СО-42-ПР от 31.03.2016 г., с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение. Представено е решение № РР-2928/07.09.2016 г., с което е продължен срокът на действие на разрешително № 33750019/12.02.2004 г. за ползване от ищеца на водни обекти за заустване на отпадъчни води за експлоатация на „Площадка за добив и преработка на руда“, находяща се в землището на с.Челопеч.
С влязло в сила на 30.11.2016 г. разрешение за строеж N 6/07.11.2016 г. на Община Челопеч на ищеца е разрешен строеж „Изграждане на модулна пречиствателна станция за битово-фекални отпадъчни води“.
С протокол от 12.12.2016 г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа, а с констативен акт от 09.11.2017 г. е установена годността на строежа, който е приет.
Представен е годишен работен проект за добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“ за 2018 г., които възлизат на 24 537 559 щ.д.
С писмо с вх. № Е-26-Д-254/15.11.2017 г. проектът е внесен за съгласуване в МЕ, а с такова с № Е-26-Д-9/04.01.2018 г. на заместник – министъра на енергетиката проектът е съгласуван.
Представен е отчет на ищеца за извършени инвестиции през 2018 г. в размер на 13 903 921 щ.д.
С писмо от 23.10.2017 г. ищецът е депозирал пред Регионалната дирекция по горите - София допълнителни документи, изискани с писмо от 30.08.2017 г. към искане за даване на становище по чл.30 ал.1, т.3 ППЗОЗЗ, а с писмо от 21.12.2017 г. ищецът е депозирал пред дирекцията нови документи към писмото от 23.10.2017 г.
Със заявление от 28.12.2017 г. ищецът е уведомил областния управител на Софийска област за изработения проект за изменение на ПУП с искане да бъде съобщен по реда на чл.128 ал.1 ЗУТ. Представен е и констативен акт на Община Челопеч от 19.01.2018 г., с който констатирано, че не са подадени жалби срещу ПУП на ищеца. С писмо от 3
09.02.2018 г., получено от ищеца на 12.02.2018 г., е връчено решение № 1 от 09.02.2018 г. относно предварително съгласуване за промяна предназначението на поземлени имот в горски територии.
На 13.02.2018 г. ищецът подал до областния управител на Софийска област заявление за одобряване на подробен устройствен план, а със заповед № ЗУТ-1/27.04.2018 г. на областния управител на Софийска област е одобрен внесеният от ищеца ПУП. С решение N 6/30.08.2018 г. на РДГ-София по искане на ищеца е променено предназначението на поземлени имоти 053166 и 053164, като с решение № КЗЗ-18/21.08.2018 г. на комисия за земеделските земи е променено предназначението на притежавани от ищеца 400 833 кв.м. земеделска земя.
Със заявление от 28.09.2018 г. ищецът е поискал одобряване на технически и инвестиционни проекти за обекти на техническата инфраструктура.
С разрешение за строеж № РС-3/24.10.2018 г. на ищеца е разрешено да извърши СМР за строеж „Надграждане на хвостохранилище Челопеч до кота 630“.
Представена е заявка за доставка от 13.07.2018 г., с която ищецът е поискал да закупи от „Елтрак България“ ЕООД челен, колесен товарач „Катерпилар“, модел 972М, за което е издадена и фактура от 25.02.2019 г.
Представено е решение N 2/19.10.2015 г. на община Челопеч, с което е продължен срокът на действие на разрешително N 0942/11.06.2002 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски район с център Пловдив.
С писмо с изх. № Е-26-Д-215/31.08.2020 г. министърът на енергетиката е уведомил ищеца, че по ГРП за 2016 г. е следвало да се извършат инвестиции в размер на 14 368 178 щ.д., но са отчетени 13 358 106 щ.д., а по ГРП за 2018 г. са планирани инвестиции в размер на 24 537 559 щ.д., но са отчетени инвестиции в размер на 13 903 921 щ.д., като е направено искане за плащане на неустойки от 101 007 щ.д. и 1 063 364 щ.д.
Представено е преводно нареждане от 18.09.2020 г., с което ищецът е заплатил на Министерство на енергетиката сумата от 167 573,64 лв., а с нареждане от преводно нареждане от 18.09.2020 г. - сумата от 1 764 152,78 лв.
Представен е одитен доклад за изпълнение на концесионните договор през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.
С писмо № E-26-Д-238/25.09.2020 г. и на основание чл. 13 от Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация и/или консервация на геологопроучвателните и на миннодобивните обекти и за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване, приета с ПМС № 248/25.10.2013 г. ищецът е внесъл за съгласуване изменение на ГРП за 2020 г.
Представен е подробен отчет за извършените от ищеца инвестиции за 2012 г., 2013 г. и за 2014 г. в размер на общо 133 812 930 щ. д.
Съгласно заключението на изслушаната по делото пред настоящата инстанция 4 съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г., инвестициите, отнасящи се до добива и първичната обработка на подземни богатства за 2016 г. са в размер на 10 682 178 лв. съгласно годишния работен план и 11 641 518 лв. съгласно отчета, а тези за календарната 2018 г. – 8 970 999 лв. съгласно годишния работен план и 9 078 724 лв. съгласно отчета. Експертът заключава, че са сторени допълнителни инвестиции в първичната преработка, представени в табличен вид към заключението, в следните размери: съгласно годишния работен план - 1 505 000 лв. за 2016 г. и 1 708 225 лв. за 2018 г., а съгласно отчета – 669 272 лв. за 2016 г. и 879 046 лв. за 2018 г. Другите инвестиции са представени отново в табличен вид, а именно - съгласно плана за 2016 г. – 2 181 000 лв., а отчетени 1 047 316 лв., а за 2018 г. – 13 858 335 лв. съгласно плана, а реално отчетени 3 946 466 лв. В заключение експертът сочи, че разликата в заложените в годишния работен план инвестиции, отнасящи се само до добива и първичната обработка, са в общ размер на 19 653 177 лв. съгласно плана за двете календарни години, а реално отчетените – 20 720 242 лв. за същия период. Представено е и допълнително заключение на допуснатата експертиза, отличаващо се от основното такова единствено по вида на валутата, а именно в щатски долари, в която са посочени констатациите на експерта.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Разпечатката съдържа 49 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ba2efa8-5e08-4557-b173-23084f1a418c