Решение № 3372 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3372 гр. С., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. В.ОВ като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110215630 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД чрез управител, респективно чрез процесуален представител, срещу ЕФ серия Г, № 0057837, на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се претендира и присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, в това число за неправилна правна квалификация на твърдяното административно нарушение. Въззиваемата страна не взема становище чрез надлежен представител.

От проведения в съдебно заседание оглед, респективно от така огледаното, както и от писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - освен спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният фиш е издаден на 17.08.2023 г. и е връчен на нарушителя на 23.10.2023 г. – се установява още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във фиша (в това число, че се касае за път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, т. е. път, отворен за обществено ползване, имайки предвид дефиницията по чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а именно бул. „Ц.ш.“ в гр. С.

/това е и общоизвестен факт, т. е. известен на много широк кръг от лица/), собственическото качество към процесната дата 16.08.2023 г. по отношение на въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния автомобил 1 задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“ към посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден застрахователен договор от съответния вид).

Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС и това е съвсем очевидно при обикновен прочит на самия нормативен текст. Следва да се уточни, че налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!) и позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това юридическо лице. В процесния ЕФ е налице и съдържание, което очевидно е неотносимо към нарушението, което в крайна сметка е санкционирано (касателно скоростния режим и приспадане на толеранс), но това по никакъв начин не води нито до съмнение за това за какво нарушение е издаден фишът, нито (респективно) води до ограничаване на процесуалното право на защита на нарушителя. Липсват каквито и да било съществени нарушения на процесуалните правила, изхождайки от уредбата по чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително като съвсем ясно е посочено за какви факти се търси отговорността (кое е административното нарушение и какви са обстоятелствата, при които е извършено /обобщено - наличието на съответното управление без собственикът да е сключил съответния задължителен застрахователен договор и без превозното средство да е спряно от движение, респективно това, че дружеството-въззивник се явява собственик на процесното МПС и кое е точно същото превозно средство/), в това число като никакво съмнение не е налице, че се търси отговорност във връзка със самото управление на превозното средство. Следва да се има предвид, че сочената в жалбата разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (както и целият чл. 7 от същата наредба) е отменена още през 2018 г., а соченият също в жалбата като липсващ протокол по чл. 10 от същата наредба е наличен по преписката.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсват (а искане за присъждане на разноски в полза на СДВР липсва).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г, № 0057837, на СДВР.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3