Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14063 от 11.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15652/2024
Вид
Определение № 14063
Подписан
11.12.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Христина Валентинова Тодорова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.132 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14063 гр. Варна, 11.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110115652 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Г. П. Г. срещу Прокурор П. Б. и Прокуратурата на Република България.

В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на действия на прокурор Б. изразяващи се в отказ за образуване на досъдебно производство срещу изброени магистрати – съдии от РС, ОС, АС и ВКС, които са постановили незаконосъобразни съдебни актове по посочени граждански дела. Искането е да бъдат призовани съдиите в о.с.з. и да представят доказателства за твърденията си в постановените от тях съдебни актове, че П. Г. не е придобил права по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

При така установеното и след извършената проверка по чл.130 ГПК относно допустимостта на производството, съдът намира същото за недопустимо.

При наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, но само при предвидените в закона хипотези на чл.2 и чл.2б ЗОДОВ. В случая, в исковата молба не се сочат действия на ответника, попадащи в хипотезите на чл.2 и чл.2б ЗОДОВ. Твърденията, обосноваващи отговорността на прокурора/съдията, са само за постановени незаконосъобразни актове по конкретни дела.

Според разпоредбата на чл.132 ал.1 от Конституцията на РБългария, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда. След като магистратите не носят гражданска отговорност за постановените актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на прокуратурата/съда, в който работят.

Отделно от горното постановлението за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, а не пред гражданските съдилища.

Съгласно чл. 212, ал. 1 НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. Постановлението, с което е отказано образуване на досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура /213, ал.1 НПК/. Нито постановлението, с което е отказано образуване на ДП, нито постановлението на горестоящия прокурор обаче са от кръга на подлежащите на съдебен контрол по реда на чл.

243, ал. 4 НПК. Тази правна норма императивно разписва, че на обжалване пред съда подлежат само постановленията, с които се прекратява наказателното производство, а в настоящия случай такова изобщо не е било образувано.

Следва да се посочи, че единствено в правомощията на прокуратурата е да прецени дали да образува наказателно производство, за какво престъпление, дали да привлече конкретно лице към наказателна отговорност, като съдът не може да дава указания на прокурора относно упражняването на тези правомощия.

1

Съдът приема, че изложените от ищеца твърдения не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт по гражданско производство, който не може да бъде пререшаван. Недопустимо е по пътя на исковото производство, съдът да проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която, съобразно изложените от Г. „нарушения“ на прокурора и посочените съдии, настоящият граждански съд следва да преценява по същество дали постановените от тях актове са бил правилни, но подобна преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от закона процесуален ред за проверка правилността на актовете.

Съдът приема, че ищецът цели гражданският съд да извърши ревизия на дейността на прокурора и на посочените съдии по гражданското дело, приключило с влязла в сила решение.

По изложените съображения съдът счете, че на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15652/2024г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2