Определение № 2700 от 29.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2130/2026
- Вид
- Определение № 2700
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 06.06.2026
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2700 гр. Бургас, 29.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120102130 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „И. против М. Д. С., с която са предявени два установителни иска.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и със заповедното дело, намира производството за недопустимо, като мотивите за това са следните:
Съдът, разглеждащ установителния иск, дължи самостоятелна проверка за наличието н а предпоставките за предявяването му. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск – в този смисъл т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
По ч. гр. дело № 1968/2025 г. по описа на РС – Петрич е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1245/18.12.2025 г. срещу М. Д. С..
Заповедният съд е изпратил съобщение до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение до постоянния и настоящия й адреси, които съвпадат, а именно – . Видно от съобщението, връчителят е посетил адреса на длъжника на различни дати през месец декември 2025 г. и през месец януари 2026 г., като е отразил в съобщението, че адресатът живее на адреса (без да посочва източника на информация), но не го открива. Връчителят е посетил адреса на длъжника на различни дати и през месеците февруари и март 2026 г., като отново е отразил в съобщението, че адресатът живее на адреса. На 10.03.2026 г. е залепено уведомление на адреса на длъжника, но в указания срок никой не се е явил в Окръжен съд – Бургас, за да получи книжата. Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и С. не живее на адреса, поради което с разпореждане от 30.03.2026 г. дава указания на заявителя да предяви установителни искове, по които е образувано настоящото производство.
В съобщението, с което се изпраща на длъжника заповедта за изпълнение, обаче няма отбелязване връчителят да е събрал информация от домоуправител, от съседи или от друг източник, че С. не живее на адреса. Напротив, връчителят е посочил в съобщението, че лицето живее на адреса. Според разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд указва на заявителя да предяви иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното 1 населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая това условие не е изпълнено.
Ето защо, не може да се приеме, че е удостоверено по надлежен начин, че длъжникът не живее на адреса, поради което не следва да се дават указания на заявителя да предявява установителни искове, дори и заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид изложеното, към настоящия момент дружеството няма правен интерес от предявяване на установителни искове за вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение – тези искове са преждевременно предявени и производството по делото следва да бъде прекратено.
След влизане на определението в сила, препис от същото следва да се изпрати на заповедния съд, който да продължи процедурата по връчване на заповедта за изпълнение с установяване по надлежен ред дали длъжникът живее или не на адреса по справката от НБД „Население“, в случай, че заповедта за изпълнение не му е връчена лично.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК съдия при БРС ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2130/2026 г. по описа на БРС, образувано по искова молба на „И. против М. Д. С., с която са предявени два установителни иска за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1968/2025 г. по описа на РС – Петрич.
След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на заповедния съд по ч. гр. дело № 1968/2025 г. по описа на РС – Петрич.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2