Определение № 430 от 10.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 365/2026
- Вид
- Определение № 430
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430 гр. София, 10.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500365 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 21.01.2026 г. на ищеца М. Д. Д. срещу определение № 26107/19.12.2025 г. по гр. д. № 13657/2022 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавни такси в производството.
В жалбата се твърди, че определението било постановено от незаконен състав, тъй като съдията се е отвеждал от множество други дела на ищеца, поради което бил длъжен да се отведе и от настоящото дело. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от държавни такси. Твърди се, че невярно съдът приел, че ищецът е съдружник и акционер в посочените търговски дружества. Сочи, че независимо, че бил управител или изпълнителен директор на същите дружества, то нямал договори за управление и не получавал никакви доходи.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:
Противно на доводите в жалбата обжалваното определение не е постановено от незаконен състав. Обстоятелството, че по други дела на ищеца същият съдия се бил отвеждал /което не е и доказано/, не означава, че е длъжен да се самоотвежда по всички бъдещи дела на ищеца.
Безусловно задължение за отвод съдията има само при основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 ГПК, а при това по т. 6 има право на преценка. В жалбата не се сочи нито едно основание по чл. 22 ГПК. Ето защо определението не е постановено от незаконен състав.
Условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на достатъчно средства на 1 лицето да заплати същите – чл. 83, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай с разпореждане от 10.11.2025 г. съдът е указал на ищеца, че следва да внесе държавни такси по три подадени частни жалби в размер на по 15 лв. на жалба, или общо 45 лв., спрямо която сума се прави преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивният съд намира, че този размер на сумата не обуславя невъзможност на ищеца да я заплати предвид декларирания му месечен доход от пенсия от 557,40 лв., който надхвърля неколкократно размера на таксата. Дори и да се приеме, че същият няма друго имущество, то само месечният доход е достатъчен за заплащане на сумата, което плащане е еднократно, а пенсията се получава ежемесечно. Разходът за таксата, общо по трите частни жалби, е помалко от 1 % от годишния му доход. Няма доказателства и, че страда от заболявания – в декларацията такива са посочени, но не са приложени никакви медицински документи, вкл. и ЕР на ТЕЛК. Ето защо липсва доказана невъзможност на ищеца да заплати определената сума от 45 лв.
Същевременно, правилно СГС е приел, че е налице разминаване между посоченото в декларацията и публично достъпната информация в Търговския регистър, от която се установяват дялови участия на ищеца в редица търговски дружества, за някои от които е вписан и като управител или член на управителния орган. Това поставя под сериозно съмнение верността и на останалите декларирани обстоятелства.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26107/19.12.2025 г. по гр. д. № 13657/2022 г. на Софийския градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
Указва на ищеца, че при евентуално подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и жалбата да бъде приподписана от адвокат или друг пълномощник с юридическа правоспособност.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2