Решение № 3706 от 24.06.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 24.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7492 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 49507/25.02.2019г. по гр.д. № 8632 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 163-ти състав ”Т.М.”ЕООД,

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както следва: на основание на чл.

49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.02.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неверни публикации във вестник „Т.” на 20.02.2010г. със заглавие „Три ченгета с телефони от Трактора” и на 23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”, изразяващи се в морални и психически страдания, породени от накърняване на доброто име, здравословни проблеми, лична и обществена изолация и негативни настроения срещу ищеца; сумата от 459,51лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 18.02.2012г. до 18.02.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 227,45лв., като е отхвърлен иска за главница за горница над 1 500лв. до предявения размер от 10 000лв. и за лихва за забава над 459,51лв. до предявен размер от 769,02лв. и за периода от 20.02.2010г. до 17.02.2012г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5041256/11.03.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете”Т.М.”ЕООД, ЕИК *******, „в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че исковата молба от 18.02.2015г. била депозирана срещу „Н.б.м.г.” Х., на 03.07.2018г. иск срещу този ответник бил оттеглен и иск бил насочен срещу Т.М.”ЕООД, като с определение от 10.07.2018г. районният съд прекратил производството по исковете срещу Н.б.м.г.” Х. поради оттегляне на исковете и конституирал като ответник по делото Т.М.”ЕООД. Не била спазена процедурата по чл. 228 от ГПК, нямало искова молба срещу Т.М.”ЕООД, имало само уточнителна молба. Замяната на първоначалния ответник по било на основание на молбата на ищеца от 03.07.2018г., районният съд бил приел че молбата била такава по чл. 129 от ГПК, а не по чл. 228 от ГПК, каквато всъщност била и това била причината да приеме, че исковете не са били погасени по давност. Неправилно било прието че ищецът е уволнен поради публикациите във вестника, не била установена такава връзка между уволнението и статиите. Установено било , че изнесената информация е вярна, същите сочели официални източници, данните не били позорящи ищеца, не му било приписано престъпление.

Въззиваемият- ищец Д.Н.А., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. СРС бил съобразил константна практика на ВКС за изменението на иска по чл. 228 от ГПК, в случая имало поправка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК, поради което и поправената искова молба се счита за предявена от депозирането й, а не от поправката. Правилно било прието от СРС , че публикуваното не е вярно, че претърпените от същото вреди следва да се обезщетят от ответника. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба вх.№ 2512/18.02.2015г. на Д.Н.А.,

ЕГН ********** срещу Н.б.м.г.” Х.,

ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1500лв.-частичен иск, целият за 10 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2010г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от неверни публикации във вестник „Т.” на 20.02.2010г. със заглавие „Три ченгета с телефони от Трактора” и на 23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”. Посочил е, че работел в МВР като инспектор-разузнавач ІІ-ра степен, през 2009г. служебно му била дадена сим-карта на „М-тел”, ищецът не знаел кой я е дал на МВР и кой заплаща разговори по нея, в последствие се оказало, че за същите плащала фирма „Такси-С-Експрес” и ръководството на МВР преценило че приемайки картата ищецът нарушил Етичния кодекс и бил уволнен. По това време в медиите се тиражирали неверни факти, появили се твърдения за корупционни практики с цел получилите сим-карти служители да бъдат оприличени и поставени в съучастническа дейност с разработките „Октопод” и „Наглите”, така се създала представа в обществото за изключително мащабност на престъпната организация в МВР, което не било вярно.

Ответникът в двете процесин публикации без да провери фактите публикувал неверни твърдения, накърнил доброто име на ищеца, създали му значителни лични и здравословни проблеми, преживял период на професионална и обществена изолация, сред познати, роднини и колеги се създали негативни настроения, наложило се да търси специализирана психиатрична помощ, справедливото обезщетение било 10 000лв. Посочил е, на първа страница от исковата молба че ответникът като собственик на вестник „Т.” е отговорен за плащането на сумата. Претендирал е разноски.

С разпореждане от 22.12.2015г. районният съд е администрирал исковата молба и на 08.02.2016г. Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******е оспорил исковете, като е посочил, че той не е издател на в. Т.. Посочил е , че изнесената информация била вярна, за същата били ползвани официални източници, ищецът не бил претърпял процесните вреди.

С определение от 30.01.2018г. районният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 от ГПК и е задължил ищеца да уточни срещу кого предявява исковете като съобрази твърденията на Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******, че не е издател на в. Т., като в случай че предявява исковете срещу нов ответник то да посочи същия и адреса му.

С молба от 04.07.2018г. ищецът е посочил, че собственик на в. Т. е „Т.М.”ЕООД , оттеглил е иска срещу Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******, като е посочил, че предявява иска срещу „Т.М.”ЕООД и е представил препис от исковата молба срещу него- с която е поискал от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1500лв.-частичен иск, целият за 10 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2010г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от неверни публикации във вестник „Т.” на 20.02.2010г. със заглавие „Три ченгета с телефони от Трактора” и на 23.02.2010г. със заглавие „Шест ченгета в комбина с Октопода”.

С определения от 10.07.2018г. районният съд е прекратил производството по исковете срещу Н.б.м.г.” Х., ЕИК *******поради оттегляне на исковете, като ответник е конституирал „Т.М.”ЕООД и е разпоредил да му се връчи исковата молба с приложенията за отговор.

С молба от 08.02.2019г. ищецът е поискал увеличение на иска до пълния заявен размер от 10 000лв. и с определение от 08.02.2019г. районният съд е допуснал увеличението.

Ответникът „Т.М.”ЕООД е оспорил исковете. Посочил е, че искът е погасен по давност, защото е предявен едва на 03.07.2018г., а твърдения деликт е от февруари 2010г. Посочил е, че публикациите съдържали верни факти, цитирани били официални източници на информацията, не съдържали обидни или клеветнически твърдения, позорящи обстоятелства , не се приписвали престъпления. Ищецът не бил претърпял вреди от тези публикации, епикризата била издадена 1 година и 8 месеца след статиите, сочела симптоми от преди 1 година, установено било че има съдебен процес във ВАС.

Приети са страници двата броя на вестника от февруари

2010г. на последните им страници е посочен редакционен екип на вестника, като е посочен и т.”ЕООД, управителят му И.К., директора му В.З., като е изписано и името Нова медийна група, която е посочена за член на Световна асоциация.

От записванията по Търговския регистър и от приети по делото извлечения от Търговския регистър, прието по делото свидетелство за марка, се установява, че от 2008г. до 07.06.2016г. Т.”ЕООД ЕИК ******* е бил със собственик на капитала Н.б.м.г. Х., ЕИК *******, името му е сменено на 11.01.2018г. на Т.М.”ЕООД , марката Т. е с притежател Т.”ЕООД срок изтича на 18.08. 2024г.

Приети са трудов договор от

03.04.2007г., заповед от

24.06.2014г., съгласно които К.М.И.е работела в Т.”ООД като редактор на вестник Т. от 03.04.2007г. до 24.06.2014г.

По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорен от страните страници от вестник „Т.” се установява, че на 20.02.2010г. е публикувана статия със заглавие „„Три ченгета с телефони от Трактора” с автор К.И., в която е посочено, че служителят на Транспортна полиция – Д.А. и още 2-ма служители на МВР с посочени имена –С.и А., ползвали безплатни GSM-и, предоставени от таксиметровата фирма на А.П., което било разкрито при проверка в МВР и което вестник узнал от високопоставен източник от ведомството. Компанията била дала преди 4 години на С.5 сим-карти, който подарък бил уреден от А. съгласно проверката, двамата приели същите без да уведомят шефовете си, преди това тези карти били предложени от Трактора на главния секретар на МВР, но той се бил усъмнил и не приел дарението.

По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорен от страните страници от вестник „Т.” се установява, че на 21.02.2010г. е публикувана статия със заглавие „„Шест ченгета в комбина с Октопода” с автор екип на в. Т., в която е посочено, че според източници от МВР вътрешна проверка в МВР е открила 6 ченгета, свързани с А.П., 2- ма били спец-ченгета, срещу останалите 4-ма имало образувани дисциплинарни производства , те били хора на С.и ползвали джиесеми, предоставени от таксиметровата фирма на Трактора, един от тях бил Д.А..

Посочено е, че министърът на вътрешните работи посочил, че вътрешна сигурност работи по няколко сигнала срещу полицаи, като част от корумпираните ченгета щели да бъдат уволнение следващата седмица, д 1-2 ще бъдат освободени, а на 2-3 - ма ще бъде отнет допуск. Посочено е, че министърът бил посочил и че в съдебната система имало много компрометирани съдии и прокурори, както имало и компрометирани полицаи, като това му изказване било във връзка с решение на СОС, с което 5-ва от бандата на Октопода” били пуснати от ареста.

Прието е удостоверение от СГП, съгласно което към 26.05.2011г. срещу ищеца няма образувани неприключили досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда на територията на гр. София за периода от 2004г. до 2011г.

Прието е свидетелство за съдимост от 18.02.2015г. издадено от СРС, съгласно което ищецът не е осъждан.

Приета е епикриза от 25.10.2011г. издадена от ВМА, съгласно който ищецът е хоспитализиран на 13.10.2011г., поставена е диагноза „тежък депресивен епизод с психотични симптоми”, при постъпването е бил напрегнат, налагащ тема на разговор и многословен, тревожно дистимен, нормобуличен, ангажиран с тревожните изживявания, свързани със съдебни проблеми, съобщил е, че проявите му настъпили след уволнението от МВР, лекуван е с медикаменти, при изписването е бил спокоен, апсихотичен, мотивиран да продължи лечението в домашна обстановка и е предписано лечение с медикаменти.

Прието е писмо от СБЖ до съда, препис от Етичен кодекс на българските медии, съгласно което на 25.11.2004г. бил приет Етичния кодекс от над 200 печатни и електронни медии, сред които основните централни и много регионални вестници, телевизии.

Приет е етичен кодекс за поведение на държавни служители в МВР.

Разпитан по делото св. В.А. е заявила, че познава ищеца от 2004г., той работел в ДНСП, МВР до април-май 2010г. когато бил уволнен дисциплинарно заради нарушение на етичните правила заради публикации в медиите за служебни телефони, дадени като дарени на МВР. Тези публикации били в няколко медии, една от които в.Т. през 2010г., за няколко месеца имало няколко публикации в различни медии , темата била че полицаи, близки до Октопода, изнасяли информация, имали телефони, дарени от Октопода. Телефоните били дарени 2004г.-2005г., дадени били на служителите като служебни такива на всички 5-ма служители в сектора, само секретарките и техническия сътрудник нямали такива, на телефоните дарителят била таксиметрова компания. При проверка на свидетеля името на А.П. не излизало като свързано с тази фирма, а и той бил съветник н ДАНС. В случая 2 –ма били уволнение, 2-ма били наказани, един се пенсионирал, единият бил отстранен и възстановен. Свидетелят била наказана, в заповедта й пишело че имала надвишен лимит с над 700лв., обжалвала заповедта, първа инстанция отменило уволнителната заповед, но 5-членен съдебен състав я потвърдил, така било и с делото на ищеца. Във в. Т. за свидетеля пишело, че е любовница на бившия си началник С.. След уволнението ищецът не могъл да си намери работа, казвал й че се усеща като тежест на семейството си, където и да започнел работа след 2-3 месеца казвали – „...ти си от онези полицаи...”. Заявила е, че виждала ищеца в моменти, в които не бил психически стабилен, имал странно и неадекватно поведение, веднъж го видяла да излиза от входа със скъсан шлифер, след него със столче били майка му и съпругата му, свидетелят го заговорила, но той не я познал, съпругата му Ирина казала, че ищецът не е добре от известно време, столчето го носели, защото той както вървял решавал да седне и не се съобразявал къде сяда, затова му носели столче, за да не сяда на земята. Знаела, че ищецът бил в болница заради това си състояние, получил криза и дошла Бърза помощ през 2011г. 2-3 месеца след изписването от болница ищецът не искал да контактува със свидетеля. Посочила е, че след уволнението се обаждала по телефона, но той не вдигал, съпругата му казала на свидетеля, че ищецът не иска да говори с никого. Ищецът бил ограничил контактите си, в семейството му имало коментари, че не помагал за сметките, за децата си, на абитуриентския бал на дъщеря му роднините на жена му го гледали лошо, защото бил уволненият от МВР, атмосферата била тягостна. Ищецът бил юрист, работел в банка ДСК, в охранителна фирма, в Саламандър, но сега не работел, никой не давал лесно работа на хора като тях.

Разпечатката съдържа 45 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ba18c63-06f6-44b7-a21c-bdff6066f18b