Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 12.02.2026, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Административно дело 434/2025
Вид
Решение № 196
Подписан
12.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Петя Оджакова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196

Смолян, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20257230700434 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Р. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощник А. К.-П. срещу Заповед № 556/02.12.2025 г. на кмета на Община Неделино, с която е разпоредено премахването на част от строеж „Ограда“ между поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК на [населено място], поради това че е неподходящ по местонахождение и разположение. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Според жалбоподателя геодезическото заснемане доказва, че оградата е разположена изцяло в неговия имот, а отклонението от границата от 15 см.е допустимо. Пояснява се, че оградата е изцяло в имота на жалбоподателя и мотивите на органа за това, че е изградена „без съгласие“ са незаконосъобразни. Твърди се, че органа неправилно е приложил разпоредбите на чл. 195-196 ЗУТ, които се прилагат за строежи, които са опасни или неотговарящи на законовите изисквания, а процесната ограда не попада в тези параметри. Сочи се, че процесната заповед не сочи точно коя част от оградата следва да се премахне, не съдържа графично приложение или координати, което я прави неясна и неизпълнима. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Допълва съображенията си за отмяна на оспорената заповед с аргументи за липса на фактически обстоятелства в нея. Твърди се, че е налице материалноправен спор, който не може да бъде разрешен от административния орган с издадената заповед за премахване. Сочи се, че оградата е разположена в имота на жалбоподателя, поради което мотивите в заповедта за съгласие са неотносим.

Ответникът – кмета на община Неделино в с.з. не изпраща представител. В писмена защита вх.№ 186/21.01.2026 г. /л.64-65/ пълномощникът сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди се, че административният акт е издаден от компетентен орган при наличие на материална и териториална компетентност; при спазване на изискумата форма; налице са правни и фактически основания за издаването. Твърди се, че е налице изискване за съгласие на собственика на другия имот и жалбата е неоснователна. Иска се нейното отхвърляне. Претендират се разноски.

Заинтересованата страна А. Д. Д. се представлява от пълномощник, който моли жалбата да се остави без уважение. Претендират се разноски. Съображенията са, че административният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Посочва се, че административната преписка съдържа документи с показана колебливост относно характеристиката на оградата и това дали се касае за спор за материално право или за действия по ЗУТ. Сочи, че оградата е с неподходящо местонахождение; за изграждането и е необходимо писмено съгласие на съседа на имота, а това изключва наличието на спор за материално право. Сочи, че оградата навлиза в чужд имот и е необходимо съгласие, както и разрешение за строеж, каквото липсва.

С атакуваната заповед е разпоредено премахване на строеж „Ограда“ между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], попадащ в чужд ПИ, поради това че същият е неподходящ по местонахождение, разположение. Определен е едномесечен срок за доброволно изпълнение. Посочено е, че при извършена проверка на място от служители на общинска администрация [населено място], извършена по повод жалба на А. Д. Д. №93-00- 1903/10.10.2025г. е съставен констативен протокол от 14.10.2025г. от комисия, която установила на място строеж представляващ „Ограда“, изпълнена от стоманобетонна ограда и прозирна част от метална ограда, между поземлени имоти с идентификатор *** по КК на [населено място], собственост на А. Д. и ПИ с идентификатор *** собственост на Р. Д.. В заповедта са посочени размери и плътна част на оградата: дължина - 18,90м., ширина 0,18м и променлива височина от 0,45м. до 0,90м. и прозирна част, която е изпълнена от метална ограда с височина 1,50м.Посочено е, че съставлява строеж по смисъла на чл. 151, ал.1. т. 11 от ЗУТ и за него не се изисква издаване на разрешение за строеж. Според заповедта строежът е застроен между двата поземлени имота без да е налице съгласие за застрояване от собствениците и не е предоставена декларация по чл.21, ал. 5 от ЗУТ. Посочено е още, че по време на проверката не са извършвани строително-монтажни работи. От мотивите става ясно, че е установено извършване на „Ограда“ между ПИ *** и ПИ ***, която съставлява строеж по смисъла на чл. 151, ал.1, т. 11 от ЗУТ и за него не се изисква издаване на разрешение за строеж; строежът е застроен между двата поземлени имоти без да е налице съгласие за застрояване; част от стената е разположена в чужд поземлен имот, поради което строежът е неподходящ по местоположение.

Служители на община Неделино, по жалба на А. Д. Д. с вх. № 93-00-1903/10.10.2025 г. /л.26/ извършили проверка на място и по документи. Проверката е обективирана в констативен протокол от 14.10.2025 г. / л. 22-25/, в който е посочено, че оградата е с плътна част, изпълнена от стоманобетон и прозирна част - метална ограда. Размерите на плътната част са: дължина - 18.90м, ширина - 0,18м и променлива височина от 0,45м до 0,90м. Височината на прозирната част изпълнена от метална ограда е 1,50м. Към момента на проверката, на строежа не се извършвали строително-монтажни действия. Извършителят на строежа е Р. Д. Д., който е присъствал при проверката. Според протокола строежът е такъв по смисъла на чл. 151, ал.1, т.11 от ЗУТ и за него не се изисква разрешение за строеж, както и че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот оградата между съседни имоти следва да се разположи изцяло в имота на възложителя. Сочи се, че с писмо от 10.01.2025 г. на Р. Д. е дадено указание доброволно да премахне изпълнената от него ограда. Било установено също, че част от оградната стена попада в чужд поземлен имот, собствен на А. Д. Д.. Според проверката указанието не е изпълнено, а е продължило изграждането.

Заповедта е връчена на жалбоподателя с писмо изх. № 93-00-2272/04.12.2025 г. с обратна разписка, получена е на 04.12.2025 г. /л.16 и л. 17/ и е обжалвана в законоустановения срок - на 15.12.2025 г. Жалбоподателят е участвал в административното производство, същият е адресат на заповедта и за него е налице правен интерес от оспорване.

По отношение участието на А. Д. Д. по делото, съдът счита следното: С определение № 31/08.01.2026 г. съдът е конституирал А. Д. Д. като заинтересована страна по делото. Това е лицето, по чиято жалба е инициирано административното производство. Същият обаче не е адресат на заповедта и производството по отношение на него следва да се прекрати. В произвоството по установяване и премахване на незаконен строеж, страни са компетентният административен орган и адресата на административния акт. Подателят на сигнала е е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера.

Според писмо изх.№ 93-00-200 от 28.02.2025 г. Р. Д. Д. е уведомен, че за реализация на строеж „Ограда“ между ПИ № *** и № *** е необходимо да бъде извършено трасиране от служител по чл. 223 от ЗУТ. От Р. Д. са изискани доказателства за започната процедура по промяна на кадастрална карта, като след приключването й при условие, че регулационната и имотната граница съвпадат е необходимо трасиране между процесните имоти в присъствие на служител, за да се установи точното местоположение на изградената ограда. Писмото е получено на 04.02.2025 г. /л.34-35/, Р. Д. е входирал заявление вх. № 93-00-792/19.03.2025 г. ведно с геодезическо заснемане и комбинирана скица и обяснителна записка към м.март 2025 г. /л.29-31/, в което се сочи, че имотната граница за ПИ 502.360 и регулационната граница на УПИ VIII-1101, кв.101 по ПУП на [населено място] съвпадат. Отбелязано е, че има изместване в т.1 с 15 см., която разлика е допустима при трасиране и не подлежи на корекция; в т.3 границата и заснетата стена съвпадат. Посочва се, че заснемането е извършено в присъствие на представители на община Неделино, РУ-Златоград и собствениците на двата съседни имота – Р. Д. и неговият брат А. Д.. С последвалото писмо изх. № 93-00-792/1/ от 28.03.2025 г.Р. и А. Д. са уведомени, че административния орган не може да предприеме действия за образуването на административно производство по реда на ЗУТ, тъй като в случая е налице имотен спор, който трябва да бъде решен по съдебен ред. Писмото е получено от всеки един от двамата на 01.04.2025 г. На 10.10.2025 г. А. Д. Д. е входирал жалба вх. № 93-00-1903 във връзка със строежа на стена от Р. Д., която навлиза в неговия имот. По повод жалбата е извършена проверка от работна група и е съставен констативен протокол от 14.10.2025 г. Протоколът е връчен на А. Д. и на Р. Д. на 21.10.2025 г.

По делото се представят доказателства, които датират от 2016 година, свързани с отношенията по изграждането на стена между процесните два ПИ, и кореспонденцията между администрацията на община Неделино, Р. и А. Д., както и нот. акт за дарение на недвижим имот в полза на Р. Д. /Д./.

Правни изводи.

Съдът намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма. При издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-прозводствените правила, както и е нарушен материалния закон, а съображенията за това са следните:

В заповедта са описани фактическите обстоятелства и е посочено приложимото според органа право. Според разпоредбата на чл. 195, ал.5, предл. първо ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от с.з. се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, като според ал. 2 комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая за издаване на оспорената заповед е послужил съставеният на 14.10.2025 г. констативен протокол от комисия - работна група на служители в община Неделино. Протоколът е изпратен по пощата на жалбоподателя, но нито в придружителното писмо, нито в протокола му е указано, че може да изрази становище по констатациите на проверяващите. С оглед на това, съдът счита, че не е изпълнено императивното изискване за изслушване на заинтересованата страна, какъвто безспорно е жалбоподателят. Приложимата в случая разпоредба на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставянето на констативния акт. Смисълът на цитираната разпоредба е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В процесния случай данните по административната преписка сочат на липсата на изслушване на тези лица преди съставяне на констативния акт. Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на нейните адресати и се отразява на правилността на постановения административен акт. Нарочното изслушване на заинтересованите лица е било дължимо за правомерното развитие на административния процес. Поради и това констатираният процесуален пропуск е достатъчно основание за отмяна на заповедта / Решение по адм. д. № 6892/2025 г, решение по адм. д. № 8953/2022 г. на ВАС/.