Решение № 30 от 02.02.2026, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 204/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 17 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 28, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 32, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 32, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 38, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 3, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- §1, т.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 131, ал. 1 т. 5а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Луковит, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н. П. Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20244320200204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез адв. Р. М. от АК - Ловеч, против Наказателно постановление № ****, издадено на **** г. на ВПД Директор на ОД МВР – Ловеч, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗПССПЕЕН 112.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден е в нарушение на нормите на ЗАНН.
Счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като изложеното в обжалваното НП не отговаря на обективната истина.
В с.з. жалбоподателят К. Д. П., редовно призована, не се явява.
Явява се нейния процесуален представител адв. Р. М. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата.
Наказващият орган Директор на ОД МВР - Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и становището на наказващия орган, като извърши служебна проверка за законосъобразност и правилност на оспореното НП, прие следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.10.2023 г. в 19,36,07 часа жалбоподателката К. Д. П. позвънила на телефонен номер 112 като сигналът постъпил на тел. 112 в Регионален център 112 – Монтана.
Подаващото сигнала лице се представило като К. Д., съобщавайки на оператора, че „[заличен адрес по GDPR] от Дерманци има проблем, семеен проблем“. На въпрос на оператора: „Какво се случва?, подаващият сигнала е заявил: „Ами, преби ма и така“, а на въпроса: Кой, мъжът ви ли?, отговорът бил: „Н. Н.“. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР - Ловеч в 19,37,38 часа.
В резултат на този сигнал била извършена проверка на място от служител на РУ Луковит – свидетелите Ц. Д. С., И. В. Т. и К. П. И., които установили, че имало някаква кавга между подалата сигнала жалбоподателка и мъжът живущ с нея. Жалбоподателката 1 плачела и казала на полицейските служители, че често има саморазправи с този мъж, найчесто били обиди от негова страна към нея. Същата нямала видими следи от побой, но заявила, че е имало и физическа саморазправа. На мъжа живущ в жалбоподателката бил съставен предупредителен протокол по Закона за защита от домашно насилие.
С Постановление от 07.02.2024г. на прокурор при Районна Прокуратура – Ловеч, ТО Луковит, по пр. пр. № ****г., образувана в РП – Ловеч, е възложено на РУ Луковит да извърши проверка, за преценка наличие или не на престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 5а от НК.
С Постановление от 18.03.2024 г. на РП – Ловеч, ТО – Луковит е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице данни за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК и не следва да се образува досъдебно производство, доколкото липсват категорични и обективни данни за причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие. Заявените в сигнала обстоятелства не са били потвърдени в хода на проверката. Постановлението в едно с преписката, е изпратена на РУ Луковит за реализиране на административна отговорност спрямо К. Д. П..
В издаденото НП наказващият орган - Д. Р. М. на длъжност ВПД Директор ОД МВР Ловеч приел, че на 28.10.2023г. около 19.45 часа, в с. Дерманци, от използвания от жалбоподателката телефонен номер ***** е подала сигнал за помощ на ЕЕН 112, в който заявява, че е пребита от мъжа, с когото живее на семейни начала Н. Н.. От извършената проверка по преписка рег.№ *****г. по описа на РУ - Луковит и постановление за отказ да се образува досъдебно производство с изх.№ 5227/23 от 21.03.2024г. на прокурор в Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит П. Г., се установява, че изнесената в сигнала за помощ информация е невярна и заблуждаваща. Наказващият орган приел, че с действията си жалбоподателката виновно е нарушило чл. 28, ал. 1, пр. 3 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, поради което и наложил, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, наказание глоба в минимален размер от 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се изведе от представените писмени доказателства по делото: НП № **** от ****г. на ВПД Директор ОД МВР Ловеч; Разписка рег. № ***** от 10.07.2024г. за връчено НП; Докладна записка рег. № ***** от 07.06.2024г.; Писмо рег. № ***** от 24.04.2024г.; Писмо изх. № 5227/ 09.04.2023г. на РП - Ловеч, ТО - Луковит, ведно с преписка № ****г. по описа на РП - Ловеч; копия на електронни картони, както и гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите Ц. Д. С., И. В. Т. и К. П. И.
В с.з. свидетелят Ц. Д. С., работещ в РУ Луковит на длъжността младши автоконтрольор, заяви, че няма никакъв спомен за случая.
В с.з. свидетелят И. В. Т., работещ в РУ Луковит на длъжността младши инспектор, също заяви, че няма никакъв спомен за случая, не знае жената, нито с кои колеги е бил. Все пак заяви, че били отишли на сигнал на тел. 112, имало някаква кавга между тях двама, но не си спомня, кой в какво състояние е бил и кой какви оплаквания е направил.
От разпита на свидетеля К. П. И., работещ в РУ - Луковит на длъжността старши полицай Група „Охранителна полиция“ се установява, че имало подаден сигнал от ОДЧ и когато отишли с колегите си Ц. Д. и И. Т. на адреса, жената плачела. Казала, че често има саморазправи с този мъж, най-често били обиди от негова страна към нея. Същата нямала видими следи от побой, но заявила, че е имало и физическа саморазправа. По лицето нямала видими следи. Спомня си, че подалата сигнала не искала преглед от ЦСМП и не се оплаквала от дискомфорт или някакви болки. Съставили протокол на основание чл. 65 от ЗМВР по Закона за защита от домашно насилие.
В с.з. съдът предяви на страните и възпроизведе приобщеното като веществено доказателство по делото - 1 брой CD, представляващ електронен носител на данни, предоставени по реда на чл. 17 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /л.39/.
Установи се, че при спешното повикване на тел. 112, лицето се е представило като К.
Д., съответно в 19,37,38 часа от мобилен телефон *****, а инцидентът е предаден на ОДЧ на 2
ОД МВР – Ловеч, РУ - Луковит в 19,37,38 часа.
В с.з. се изслуша съдържанието на файловете, съдържащи се в CD, при което след възпроизвеждане на разговора се установи, че подаващия сигнала /жалбоподателката/ е заявила на оператора на тел. 112: „[заличен адрес по GDPR] от Дерманци има проблем, семеен проблем“. На въпрос на оператора: „Какво се случва?, подаващият сигнала е заявил:
„Ами, преби ма и така“, на въпрос кое лице, жалбоподателката е отговорила: „Н. Н.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателно производство /АНП/ е образувано по реда на чл. 36, ал.
2 ЗАНН поради постановен от прокурор отказ да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112, вр. с чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, което не се и оспорва от страните.
НП е съставено за виновно нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН /действаща към момента на издаване на НП/, а по силата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Видно от §1, т.1 от ДР на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/, по смисъла на този закон „Единен европейски номер за спешни повиквания 112“ (ЕЕН 112) е единен европейски телефонен номер, определен в Националния номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, същият се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 въвежда изрична забрана за определено поведение на гражданите при и повод използването на ЕЕН 112, разграничено в три различни и самостоятелни проявни форми, а именно: ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. При нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона съгласно ал. 2 на чл. 28 от закона.
Следва да се има предвид, че предаването на невярно съобщение или сигнал за помощ и ползването не по предназначение на спешния телефон не са равнозначни. В първия случай се съобщава за инцидент, който по съдържание налага ангажиране на спешна помощ с оглед риск за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, т.е. по съдържание предаденото съобщение е в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗССПЕЕН, но същевременно не отговаря на обективната действителност, а във втория случай спешният телефон се ползва не в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, т.е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от спешна помощ.
От анализа на фактите, установени от гласните и писмени доказателства, съдът приема, че се установява категорично, че жалбоподателката е подала неверен и заблуждаващ сигнал, като е приписала без обективни данни, на които да почива нейната увереност за достоверност на сигнала, а именно, че е пребита от мъжа, с когото живее на семейни начала Н. Н..
Жалбоподателката е позвънила на ЕЕН 112 съобщавайки, че „[заличен адрес по 3
GDPR] от Дерманци има проблем, семеен проблем“. На въпрос на оператора: „Какво се случва?, подаващият сигнала е заявил: „Ами, преби ма и така“, „Н. Н.“. Инцидентът бил предаден на ОДЧ на ОДМВР - Ловеч в 19,37,38 часа. В резултат на този сигнал е била извършена проверка на място от служител на РУ - Луковит - свидетелите Ц. Д. С., И. В. Т. и К. П. И., които установили, че имало кавга между подалата сигнала жалбоподателка и мъжът живущ с нея. Според показанията на свидетеля К. П. И., работещ в РУ - Луковит на длъжността старши полицай Група „Охранителна полиция, жалбоподателката плачела и казала на полицейските служители, че често има саморазправи с този мъж, най-често били обиди от негова страна към нея. Същата нямала видими следи от побой, но заявила, че е имало и физическа саморазправа. На мъжът живущ в жалбоподателката бил съставен предупредителен протокол по Закона за защита от домашно насилие. Съдът кредитира с доверие като логични и вътрешно убедителни показанията на тримата полицейски служители. Същите не са в противоречие с писмените доказателства по делото.
За проверка по истинността на сигнала подаден от жалбоподателката е извършена полицейска проверка възложена от РП - Ловеч. В материалите по делото са налични обяснения от самото лице подало сигнала - К. Д. П. и на полицейските служители извършили проверката. Снети са и сведения от Н.Д.Н. – лицето живущо с жалбоподателката, който е описал скандал помежду им, но категорично заявявайки, че „до саморазправа помежду ни не се стигна“. Сведения са снети и от К. Д. П., която е заявила, че „С Н. Н. живеем заедно от около 4 години. На въпросната дата се бяхме скарали по семейни причини.
Тогава аз се обадих на тел. 112 и дойде полиция. След случилото се ние с Н. се разбрахме и сме в добри отношения,като продължаваме да живеем заедно. Нямам претенции към РУ Луковит както и към Районна Прокуратура“.
Разпечатката съдържа 44 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ba031ba-5417-4d2f-a247-8ceae329adb0