Решение № 105 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110156220 по описа за 2024 година

Първото възражение е във връзка с уведомлението за цесия. Второто възражение е във връзка с името на цедента - при разпределението на доказателствената тежест е записана Д.Б.К., а в случая е Е. В. С.. И третото еъзражение е във връзка с претендираните суми – посочената е сумата от 1283,33 лв. по Договор за кредит № 975936/25.01.2021 г., а претендираната сума е 1622,60 лв., от които 1320 лв., платени по договор за кредит № 1102862/ 22.12.2021г., и 302,60 лв. по договор № 932109/ 06.10.2020г.

Ищецът “Т.” ООД извежда субективните си права при твърдения, че на 22.06.2022г. сключил договор за цесия с Е. В. С., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на сумата 1622,60 лева, платена на ответника без основание, от които сумата 1320 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1102862/ 22.12.2021г. и сумата 302,60 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 932109/ 06.10.2020г., скл. между “Ф.Б.” ЕООД и Е. В.

С.. Същият твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, връчено на 18.05.2022 г.

В исковата молба са наведени твърдения, че между цедента и ответника е сключен договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е поел задължение върне получената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга – гаранция.

В същата се развиват съображения, че договорът е нищожен, евентуално на отделни негови клаузи. Излага съображения, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 1

ЗПК, което обуславя недействителността му, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, същият следва да бъдат обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.Л.“, за което се начислява такса за гарант в размер почти равен на главницата по договора. Твърди, че таксата е включена в погасителния план, както и че е част от вноската по кредита, съотв. плащанията за поръчител/ гарант са получени от ответното дружество. Излага, че договор за поръчителство/ гаранция не е сключен, респ. в случай че се установи наличието на такъв[1]оспорва същия като нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „Ф.Б.Л.“ са свързани лица. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да бъде включена в размера на ГПР.

С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава допустимия по закон размер.

Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация.

Оспорва договорите като нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и разбираем език.

Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита.

Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и всички направени за събиране на вземането разноски.

В заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция.

При тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати 1622,60 лева, платена на ответника без основание, от които сумата 1320 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 1102862/ 22.12.2021г. и сумата 302,60 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 932109/ 06.10.2020г., скл. между “Ф.Б.” ЕООД и Е. В. С..

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

Не се спори между страните и се устновява от събраните писмени доказателства, че между Е. В. С. и отв. "Ф.Б." ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1102861/ 22.12.2021г., по силата на който кредиторът- ответник се задължил да предостави на Е. В. С. сумата 4000 лева, а посленият се е задължил да върне същата на осемнадесет погасителни вноски, всяка в размер на сумата 520 лева. Не е спорно и, че между Е. В. С. и ответника е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 932109/ 06.10.2020г., по силата на който ответникът- кредитор се задължил да предостави на Е. В. С. сумата 1000 лева, а последната- да върне получената в заем сума на три погасителни вноски, всяка в размер на сумата 456,77 лева. Не е спорно, че в изпълнение на чл. 5 от договора за кредит ищецът сключил с партньор на ищеца – дружеството „Ф.Б..

От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че по договор за потребителски кредит № 932109/ 06.10.2020г. длъжникът е платил сумата 1370 лева.

Посочената сума е отнесена за погяване на главница в размер на сумата 1000 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 67,40 лева и такса към дружествогарант в размер на сумата 302,60 лева. При отчитане на размер на таксата към дружествотогарант, размерът на ГПР е 596,66 %. По договор за потребителски кредит № 1102862/ 22.12.2021г. длъжникът е платил сумата 6508,39 лева. Посочената сума е отнесена за погяване на главница в размер на сумата 4000 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 686,33 лева, такса за събиране на вземането в размер на сумата 20 лева и такса към дружество- гарант в размер на сумата 1802,06 лева. При отчитане на размер на таксата към дружеството- гарант, размерът на ГПР е 250,59 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи следните факти: плащане на претендираните суми от страна на Е. В. С. в полза на ответника, както и че по силата на договор за цесия Е. В. С. е прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК е да установи наличието на основание за получаване на сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по всеки от договорите, наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, респ. че са индивидуално уговорени.

Сключените между "Ф.Б." ЕООД и Е. В. С. договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорите за кредит са подписани от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за 3 потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Първият въпрос, който следва да бъде разгледан е за недействителността на договора от ракурса на това дали следва да се включи възнаграждението за гаранция при изчисляване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл.

19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, 4 ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,29%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.